Уповавайте се на Господ
Единствената ни сигурна опора е да се уповаваме на Господ и на Неговата любов към чедата Му.
Мои скъпи братя и сестри, едно писмо, което получих преди време, представя темата на моята реч. Авторката на писмото планираше да сключи брак в храма с мъж, чиято вечна спътница била починала. Тя щеше да е втора съпруга. Тя зададе въпроса дали ще може да има своя собствена къща в следващия живот или ще трябва да живее със съпруга си и първата му жена? Аз просто ѝ казах да има доверие в Господ.
Следва да ви разкажа за едно преживяване, за което чух от ценен за мен приятел и което споделям с негово позволение. След смъртта на обичната си съпруга и майка на децата му, един баща се жени повторно. Някои от по-големите деца открито не одобряват повторния брак и търсят съвета на близък роднина, който е уважаван църковен ръководител. След като чува причините за тяхното неодобрение, които са съсредоточени върху условията и връзките в света на духовете или в царствата на слава, които са след Последния съд, този ръководител казва: „Тревожите се за неправилните неща. Трябва да се тревожите дали вие ще стигнете до тези места. Насочете вниманието си върху това. Ако стигнете до там, всичко ще бъде по-прекрасно, отколкото можете да си представите“.
Какво обнадеждаващо учение! Уповавайте се на Господ!
От писмата, които съм получавал, знам, че въпросите за света на духовете, в който ще отидем след като умрем и преди да бъдем възкресени, вълнуват и други хора. Някои предполагат, че много от условията, в които живеем, и проблемите, които имаме на земята, ще се запазят и в света на духовете. Какво наистина знаем за условията в света на духовете? Вярвам, че написаното по тази тема в статия на професор по религия от УБЙ е правилно: „Когато се запитаме какво знаем за света на духовете от стандартните произведения, отговорът е: „Не толкова, колкото често си мислим“1.
Разбира се, от Писанията знаем, че след като телата ни умрат, ние продължаваме да живеем като духове в света на духовете. От Писанията също така научаваме, че този свят на духовете е разделен между тези, които са били „праведни“ по време на живота си и онези, които са били нечестиви. В Писанията е описано и как някои верни духове преподават Евангелието на онези, които са били нечестиви или непокорни (вж. 1 Петър 3:19; Учение и завети 138:19–20, 29, 32, 37). Най-важното, съвременно откровение разкрива, че делото по спасението продължава в света на духовете (вж. Учение и завети 138:30–34, 58) и въпреки че сме увещавани да не отлагаме покаянието си през земния живот (вж. Алма 13:27), ние сме учени, че в някаква степен покаянието е възможно и там (вж. Учение и завети 138:58).
Делото по спасението в света на духовете се състои в освобождаване на духовете от това, което в Писанията често се описва като „робство“. Всички в света на духовете са под някаква форма на робство. Великото откровение на президент Джозеф Ф. Смит, превърнало се в официалното Писание раздел 138 на Учение и завети, гласи, че праведните мъртви, които са в състояние на „мир“ (Учение и завети 138:22), докато очакват Възкресението (вж. Учение и завети 138:16), „гледа(т) на дългото отсъствие на техните духове от телата им като на робство“ (Учение и завети 138:50).
Освен това нечестивите изтърпяват и допълнителен вид робство. Защото имат грехове, за които не са се покаяли, те се намират в състояние, което апостол Петър нарича духовен „затвор“ (1 Петър 3:19; вж. също Учение и завети 138:42). Тези духове са описани като „вързани“ или като „пленници“ (Учение и завети 138:31, 42), или като „изхвърлени във външния мрак“ с „плач и ридание, и скърцане със зъби“, докато очакват възкресение и съд (Алма 40:13–14).
Възкресението на всички в света на духовете е гарантирано благодарение на Възкресението на Исус Христос (вж. 1 Коринтяните 15:22), макар да настъпва по различно време за различните групи. До идването на това определено време, информацията, която се дава в Писанията относно случващото се в света на духовете, предимно касае делото по спасението. Освен това много малко е разкрито. Евангелието се преподава на онези, които никога не са чували за него, на непокаялите се и на непокорните, за да могат да се освободят от робството и да получат благословиите, които един любящ Небесен Отец е подготвил за тях.
Робството, което засяга праведните души, обърнати във вярата в света на духовете, е това, че трябва да чакат – а може и да им е позволено да подтикват – извършването на обредите за тях чрез заместници на земята, за да могат да бъдат кръстени и да се радват на благословиите на Светия Дух (вж. Учение и завети 138:30–37, 57–58)2. Тези обреди чрез заместници също така им дават силата да продължат напред чрез властта на свещеничеството и да се присъединят към множествата на праведните, които проповядват Евангелието в духовния затвор.
Извън тези основни неща, в стандартните произведения е дадено много малко за света на духовете, който е след смъртта и преди Последния съд3. И така, какво друго знаем за света на духовете? Много членове на Църквата са имали видения или вдъхновения, информиращи ги какъв е редът и организацията в света на духовете, но тези лични духовни преживявания не бива да се възприемат или преподават като официални учения на Църквата. И, разбира се, има изключително много спекулации от членове и други хора в публикувани източници като книгите за преживявания на границата със смъртта4.
В тази връзка, важно е да помним мъдрите предупреждения на старейшините Д. Тод Кристоферсън и Нийл Л. Андерсън от предишни послания на общата конференция. Старейшина Кристоферсън учи: „Следва да не се забравя, че не всяко изявление, направено от ръководител на Църквата, в миналото или настоящето, може да се приема за учение на Църквата. В Църквата е всеобщо прието, че казаното от някой ръководител в даден случай често представлява лично, макар и добре обмислено мнение, което няма за цел да бъде официално и обвързващо за цялата Църква“5.
На следващата конференция, старейшина Андерсън преподава следния принцип: „Учението се преподава от всички 15 членове на Първото президентство и Кворума на дванадесетте. То не се крие в някой неясен абзац на една-единствена реч“6. Прокламацията за семейството, подписана от всички 15 пророци, гледачи и откровители, прекрасно илюстрира този принцип.
Освен нещо толкова официално като прокламацията за семейството, пророческите учения на президентите на Църквата, потвърдени от други пророци и апостоли, са също пример за това. Що се отнася до условията в света на духовете, Пророкът Джозеф Смит дава две учения към края на своето служение, които често се преподават от неговите приемници. Едното е учението му в проповедта Кинг Фолит, че роднините, които са били праведни, ще са заедно в света на духовете7. Другото е следното изказване по време на едно погребение в последната година от живота му: „Душите на праведните са възнесени за по-велико и славно дело… (в) света на духовете. … Те не са далеч от нас, знаят и разбират нашите мисли, чувства и действия и често биват огорчавани от тях“8.
И така, по отношение на въпрос като този, който споменах по-рано – за това къде живеят душите? Ако този въпрос ви се струва странен или банален, замислете се за много от собствените си въпроси, или дори за онези, на които сте се изкушавали да отговаряте въз основа на нещо чуто от друг човек в някакъв минал момент. За всички въпроси, касаещи света на духовете, предлагам два отговора: Първо, помнете, че Бог обича Своите чеда и със сигурност ще направи това, което е най-добро за всеки от нас. Второ, помнете следното познато библейско учение, което на мен най-много ми е помагало при множество въпроси без отговор:
„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.
Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“ (Притчи 3:5–6).
По подобен начин, Нефи завършва своя велик псалм с думите: „О, Господи, на Тебе съм се уповавал и ще се уповавам навеки. Аз няма да се уповавам на ръката от плът“ (2 Нефи 4:34).
Всички ние дълбоко в себе си може да се чудим за условията в света на духовете и дори да обсъждаме семейно или в тесен кръг тези и други въпроси без отговор. Но не бива да преподаваме или да цитираме като официални учения твърдения, които не отговарят на стандартите за официални учения. Това не подпомага Господното дело и може дори да попречи на някого да търси утеха и укрепване за себе си чрез лично откровение, което Господният план предоставя за всеки от нас. Прекомерното разчитане на лични учения или спекулации може дори да ни пречи да се съсредоточаваме върху ученето и полагането на усилия, които ще увеличават нашето разбиране и ще ни помагат да напредваме по заветната пътека.
Упованието на Господ е познато и истинно учение в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Това е било учението на Джозеф Смит, когато ранните светии са били подлагани на тежки гонения и са имали на пръв поглед непреодолими трудности9. Това си остава най-добрият принцип, който можем да прилагаме, когато усилията ни да учим или опитите ни да намираме утеха се възпрепятстват от въпроси, по които все още няма откровение или не са възприети като официални учения на Църквата.
Същият този принцип се прилага при въпросите без отговор относно запечатванията в следващия живот или желани промени поради събития или прегрешения в земния живот. Има толкова много неща, които не знаем, че нашата единствена сигурна опора е да се уповаваме на Господ и на Неговата любов към чедата Му.
В заключение, това, което знаем за света на духовете е, че делото на Отца и Сина по спасението продължава там. Нашият Спасител започва делото на прогласяване на свобода на пленниците (вж. 1 Петър 3:18–19, 4:6; Учение и завети 138:6–11, 18–21, 28–37) и това дело продължава, като достойни и подготвени пратеници продължават да проповядват Евангелието, включително покаяние, на онези, които все още се нуждаят от пречистващия му ефект (Учение и завети 138:57). Целта на всичко това е описана в официалните учения на Църквата, дадени чрез съвременно откровение.
„Мъртвите, които се покаят, ще бъдат изкупени чрез подчинение на обредите в дома Божий,
и след като заплатят наказанието за прегрешенията си и бъдат измити до чисто, ще получат награда според делата си, защото те са наследници на спасението“ (Учение и завети 138:58–59).
Нашият дълг е да преподаваме ученията на възстановеното Евангелие, да спазваме заповедите, да се обичаме и да си помагаме взаимно, както и да вършим делото по спасението в светите храмове.
Свидетелствам за истинността на казаното от мен и за истините, които бяха преподадени и ще бъдат преподадени на тази конференция. Всичко това е възможно благодарение на Единението на Исус Христос. Както знаем от съвременно откровение, Той „прославя Отца и спасява всички творения на ръцете Му“ (Учение и завети 76:43; курсив добавен). В името на Исус Христос, амин.