Бдителни в непрестанна молитва (Алма 34:39, Мороний 6:4, Лука 21:36)
Необходима е постоянна бдителност, за да се противопоставяме на задоволството и небрежността.
Усилено се моля за помощта на Светия Дух за мен и за вас, докато се радваме и се покланяме заедно.
На общата конференция през април 1976 г. старейшина Бойд К. Пакър говори конкретно на младежите от Църквата. В своето класическо послание, озаглавено „Духовни крокодили“, той описа как по време на назначение в Африка е наблюдавал добре прикрити крокодили да нападат неподозиращи жертви. След това той сравни крокодилите със Сатана, който атакува непредпазливите младежи, като добре прикрива смъртоносната същност на греха.
Бях на 23, когато старейшина Пакър изнесе тази реч, а Сюзън и аз очаквахме раждането на първия ни син само след няколко дни. Бяхме впечатлени от съдържанието на посланието му за това да избягваме греха и от изкусния начин, по който той използва обикновено животинско поведение, за да преподаде важен духовен урок.
Сюзън и аз също сме пътували до Африка по много назначения. Имали сме и възможности да наблюдаваме великолепните животни, които живеят на този континент. Спомняйки си въздействието на речта на старейшина Пакър върху нас, сме се опитвали да наблюдаваме поведението на дивите животни там и да научаваме уроци.
Ще опиша особеностите и тактиките на два гепарда, които със Сюзън наблюдавахме да дебнат своята плячка, и ще съпоставя някои от наблюденията ни с това ежедневно да живеем според Евангелието на Исус Христос.
Гепарди и антилопи топи
Гепардите са най-бързите сухоземни животни и могат да бягат със скорост, достигаща 120 км/ч. Тези красиви животни могат да ускоряват от неподвижно положение до скорост от 109 км/ч за по-малко от три секунди. Гепардите са хищници, които се промъкват близо до плячката си и спринтират на къси разстояния, за да я преследват и атакуват.
Сюзън и аз прекарахме почти два часа, наблюдавайки как два гепарда дебнат голямо стадо топита – най-разпространените антилопи в Африка. Високата суха трева на африканската савана беше златистокафява и почти напълно скриваше хищниците, докато те преследваха стадото. Гепардите бяха на около 90 метра един от друг, но действаха като добре сработен екип.
Докато единият стоеше изправен в тревата и не помръдваше, другият се промъкваше ниско до земята и бавно се приближаваше до неподозиращите топита. След това изправеният гепард изчезваше в тревата в същия момент, когато другият гепард се изправяше. Това редуване на промъкване напред ниско по земята, докато другият гепард стои изправен в тревата, продължи доста време. Скритото лукавство на стратегията имаше за цел да разсее и заблуди антилопите и така да отвлече вниманието им от приближаващата опасност. Внимателно и с постоянство, двата гепарда действаха като екип, за да си осигурят плячката.
Между голямото стадо топита и приближаващите гепарди имаше няколко по-възрастни и по-силни топита, застанали върху термитници като стражи. От малките възвишения те виждаха тревата по-добре и това позволяваше на стражите да бдят за признаци на опасност.
Тогава изведнъж, когато гепардите бяха достатъчно близо за атака, цялото стадо топита се обърна и побягна. Не знам дали и как стражите са подали сигнал на стадото, но някак бе отправено предупреждение и цялото стадо отиде на безопасно място.
И какво направиха гепардите след това? Без да му мислят, двата гепарда продължиха да следват своя модел, при който се редуват единият да се промъква ниско по земята, докато другият стои изправен в тревата. Моделът на преследване продължи. Не се отказаха. Не спряха, за да си починат. Те неотменно следваха своята стратегия на разсейване и отвличане на вниманието. Сюзън и аз наблюдавахме как гепардите изчезват в далечината, приближавайки се все повече до стадото топита.
Същата вечер Сюзън и аз проведохме запомнящ се разговор за това какво бяхме наблюдавали и научили. Също така обсъдихме това преживяване с децата и внуците си, като открихме множество ценни уроци. Сега ще опиша три от тези уроци.
Урок № 1: Пазете се от измамните маскировки на злото
За мен гепардите са хитри, очарователни и пленителни същества. Жълтеникавият оттенък на сиво-бялата козина и черните петна са красива маскировка, която прави тези животни почти невидими, докато дебнат своята плячка из равнините на Африка.
По подобен начин духовно опасни идеи и действия често изглеждат привлекателни, желателни или носещи удоволствие. Така в света днес всеки от нас трябва да се пази от подмамващото зло, което се представя за добро. Както предупреждава Исайя: „Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто – зло; които заменят тъмнина за светлина, а светлина за тъмнина; които заменят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!“1
В това парадоксално време, когато посегателството над светостта на живота се приема като право, а хаосът е описван като свобода, колко сме благословени да живеем в тази последна диспенсация, в която светлината на Възстановеното Евангелие свети ярко в живота ни и ни помага да разпознаваме тъмните заблуди на противника.
„Защото тези, които са мъдри и са приели истината, и са взели Светия Дух за свой водач, и не са били измамени, истина ви казвам, те няма да бъдат отсечени и хвърлени в огъня, но ще преживеят деня“2.
Урок № 2 – Бъдете будни и бдителни
За една антипола топи един кратък миг на нехайство или невнимание може да доведе до светкавична атака от страна на гепарда. По подобен начин духовното задоволство и небрежност ни правят уязвими за атаките на противника. Духовната безотговорност кани големи опасности в живота ни.
iStock.com/Angelika
Нефи описва как в последните дни Сатана ще се опитва да усмирява и приспива Божиите чеда с измамно чувство на „плътско благополучие, тъй че те да кажат: Всичко е добре в Сион; да, Сион преуспява, всичко е добре; и тъй дяволът (ще) мами душите им и (ще) ги отвежда внимателно надолу в пъкъла“3.
Необходима е постоянна бдителност, за да се противопоставяме на задоволството и небрежността. Бдителността е състояние, при което зорко следим за възможни опасности или трудности. А това зорко следене включва да оставаме будни, за да пазим и закриляме. В духовен план, ние трябва да оставаме будни и бдителни за подтиците на Светия Дух и за сигналите от Господните стражи на кулата4.
„Да, и аз ви увещавам… да бъдете бдителни в непрестанна молитва, за да не бъдете подведени от изкушенията на дявола, … защото ето, той не ви възнаграждава с нищо добро“5.
Ако животът ни е съсредоточен и изграден върху Спасителя и Неговото Евангелие, ще сме способни да преодоляваме склонностите на естествения човек към духовна сънливост и мързел. Ако сме благословени с очи, които виждат, и уши, които чуват6, Светият Дух може да увеличава способността ни да гледаме и да слушаме в моменти, когато обикновено може да мислим, че не е нужно или че няма да можем да видим или чуем нищо.
„Бдете, прочее, за да може да сте готови“7.
Урок № 3: Стремете се да разбирате намеренията на противника
Гепардът е хищник, чиято природа е да лови други животни. По цял ден, всеки ден гепардът е хищник.
Сатана е „враг на праведността и на онези, които (се стремят) да следват Божията воля“8. По цял ден, всеки ден неговото намерение и единствената му цел са Божиите синове и дъщери да бъдат окаяни като него9.
Планът на Отца за щастие има за цел да предостави напътствия за Неговите чеда, да им помага да изпитват трайна радост и безопасно да ги върне у дома при Него с възкресени, възвисени тела. Дяволът полага усилия да обърква синовете и дъщерите Божии, да ги направи нещастни и да пречи на вечния им напредък. Противникът действа безмилостно, като атакува елементите на плана на Отца, които мрази най-много.
Сатана няма тяло и неговият вечен напредък е бил спрян. Също както водата, течаща в речното корито, бива спряна от бента, така и вечният напредък на противника е осуетен, защото той няма физическо тяло. Поради своя бунт Луцифер се е лишил от всички благословии и преживявания на земния живот, възможни чрез скиния от плът и кости. Едно от значенията на думата прокълнат в Писанията се изразява в неговата неспособност да продължи да напредва и да стане като нашия Небесен Отец.
Тъй като физическото тяло заема такова съществено значение в плана на щастие на Отца и за духовното ни развитие, Луцифер се стреми да осуети напредъка ни, като ни изкушава да използваме телата си по неподходящ начин. Президент Ръсел М. Нелсън учи, че духовната безопасност в крайна сметка се крие в това „никога да не прави(м) първата примамлива крачка към мястото, където не трябва да ходи(м), и към това, което не трябва да върши(м). … Като човешки същества всички ние имаме (физически) апетити, необходими за нашето оцеляване. Тези апетити са изключително важни за продължаването на живота. Така че, какво прави противникът? … Той ни атакува, използвайки тези апетити. Изкушава ни да ядем храна, която не трябва да ядем, да пием напитки, които не трябва да пием, и да обичаме по начин, по който не трябва да обичаме!“10
Една от големите иронии на вечността е, че противникът, който е окаян, точно защото няма физическо тяло, ни кани и съблазнява да споделим окаяността му чрез неправилно използване на нашите тела. Така самото оръдие, което той не притежава и не може да използва, е основна цел на опитите му да ни подмамва към физическо и духовно унищожение.
Разбирането за намеренията на противника има съществено значение за ефективната подготовка за възможни атаки11. Точно защото капитан Мороний познава намеренията на ламанитите, той е подготвен да ги посрещне, когато нападат, и затова той побеждава12. Същият този принцип и обещание са отнасят и за всеки един от нас.
„Ако сте подготвени, вие няма да се боите.
И (ще) можете да избегнете силата на врага“13.
Покана, обещание и свидетелство
Точно както можем да научаваме важни уроци, като наблюдаваме поведението на гепардите и антилопите, всеки от нас трябва да търси уроците и предупрежденията, скрити в простичките събития от ежедневието. Ако се стремим умовете и сърцата ни да са готови да получават небесни напътствия чрез силата на Светия Дух, чрез обикновени преживявания ще откриваме някои от най-чудесните насоки, които може да получим и много от най-въздействащите и предпазващи предупреждения. Въздействащи притчи се съдържат както в Писанията, така и в ежедневието.
Подчертах само три от множеството уроци, които могат да бъдат открити в приключението, което Сюзън и аз имахме в Африка. Каня ви и ви насърчавам да размишлявате над разказа за гепардите и топитата и да откриете допълнителни уроци за вас и семейството ви. Умолявам ви винаги да помните, че вашите домове са истинските центрове за изучаване на Евангелието и живот според него.
Ако с вяра откликнете на тази покана, ще имате вдъхновяващи мисли, духовни чувства ще изпълват сърцата ви и ще разпознаете какво трябва да започнете или да продължавате да правите, за да можете да „вземете върху си (Божието) всеоръжие, за да сте способни да се противопоставите на злия ден, след като извършите всичко, за да може да устоите“14.
Обещавам ви, че благословиите на ефективната подготовка и духовната защита ще се изливат в живота ви, ако зорко и непрестанно бдите в молитва.
Свидетелствам, че когато напредваме по заветната пътека, това ни осигурява духовна безопасност и кани трайна радост в живота ни. Свидетелствам също, че възкресеният и жив Спасител ще ни поддържа и укрепва както в добри, така и в лоши моменти. За тези истини свидетелствам в святото име на Господ Исус Христос, амин.