Да почитаме Неговото име
С определени от завета личност и връзка, ние сме призовани чрез името на Исус Христос.
Докато тръпнат в очакване на раждането на дете, родителите имат отговорността да изберат име за своето новородено. Вероятно, когато сте се родили, ви е било дадено име, което е предавано през поколенията. Или може би името ви е било на мода в годината или в района на раждането ви.
Пророкът Еламан и съпругата му кръщават със съдържателни имена новородените си синове Нефи и Лехий. По-късно Еламан казва на синовете си:
„Аз ви дадох имената на първите ни родители, … та да можете да си спомняте за тях, като се сетите за имената си; а щом си спомните за първите ни родители, да можете да си спомните за делата им; и като си спомните за делата им, … че е казано, също и написано, че делата им бяха добри.
Ето защо, синове мои, аз бих желал да вършите това, което е добро“1
Имената на Нефи и Лехий им помагат да си спомнят добрите дела на своите предци и ги насърчават също да вършат добро.
Сестри, без значение къде живеем, какъв език говорим и дали сме на 8 или на 108 години, всички ние носим едно специално име, което изпълнява същите цели.
„Понеже всички (ние), които (сме) се кръстили в Христос, с Христос (сме) се облекли, … защото (ние) всички (сме) едно в Христос Исус“2.
Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, ние „първо изявяваме желанието си да вземем върху си името на Христос… (чрез) обреда на кръщението“3. Чрез този завет ние обещаваме винаги да си спомняме за Него, да спазваме Неговите заповеди и да служим на другите. Желанието ни да спазваме този завет се подновява всяка неделя, когато вземаме от причастието и отново ликуваме от благословията „да ходим в нов живот“4.
Името, което сме получили след раждането си, показва кои сме и ни свързва със семейството ни на земята. Обаче, когато се раждаме повторно при своето кръщение, разбирането ни за нашата същност се увеличава. „Поради завета, който сключихте, вие ще се наречете чеда Христови, … защото ето, … Той ви роди духовно; защото казвате, че сърцата ви са се променили чрез вяра в Неговото име; ето защо вие сте родени от Него“5.
И така, с определени от завета личност и връзка, ние сме призовани чрез името на Исус Христос. И „не ще бъде дадено никакво друго име, нито друг някакъв път или средство, чрез които спасението може да дойде при чедата човешки, а само в и чрез името на Христа, Господа Всемогъщи“6.
За името на Исус се знае много преди Неговото раждане. Един ангел пророкува на цар Вениамин: „И Той ще се нарича Исус Христос, Синът Божий… и майка Му ще се нарича Мария“7. Неговото дело на „изкупваща любов“8 е изявявано и на Божиите чеда винаги при наличието на Евангелието на земята, от дните на Адам и Ева до наши дни, така че да знаем „към кой източник да се обърн(ем) за опрощение на греховете (ни)“9.
Миналата година президент Ръсел М. Нелсън отправи пророческа молба към сестрите да „оформя(ме) бъдещето, като помага(ме) в събирането на разпръснатия Израил“. Той ни покани да четем Книгата на Мормон и да „отбелязва(ме) всеки стих, който споменава или описва Спасителя“. Той ни помоли: „Бъдете готови да говорите за Христа, да се радвате в Христа и да проповядвате за Христа с вашите семейства и приятели“. Вероятно сте започнали да си давате сметка за плодовете от неговото обещание, а именно че „вие и те… се доближите към Спасителя. … Случват (се) промени, дори чудеса10.
Обещанието ни винаги да си спомняме за Спасителя ни дава силата да отстояваме истината и праведността – независимо дали сме сред тълпа от хора или сами, където никой освен Бог няма да знае за постъпките ни. Когато си спомняме за Него и носим Неговото име, ние няма как да правим принизяващи личността ни сравнения или надменни критики. Отправили поглед към Спасителя, ние виждаме себе си в истинската ни светлина – като ценни Божии чеда.
Спомняйки си сключените завети, ние намираме утеха в тревогите, личната ни неувереност се превръща в смелост и получаваме надежда сред изпитанията.
И когато се препъваме и падаме при напредването си по заветната пътека, трябва да си спомняме единствено Неговото име и любящата Му добрина към нас. „Защото Той има цялата сила, мъдрост и пълното разбиране; Той разбира всички неща и е едно милосърдно същество… (към) онези, които ще се покаят и повярват в Неговото име“11. Със сигурност няма по-приятно нещо от името на Исус за всички онези, които със съкрушено сърце и каещ се дух се опитват „да се справя(т) по-добре и да бъд(ат) по-добри“12.
Президент Нелсън учи: „Свърши времето, когато можехте да си живеете тихичко и удобно като християни. Религията ви не се изразява единствено в това да се появявате на събранията в неделя. Смисълът ѝ е да бъдете истински последователи от неделя сутрин до събота вечер. … Не съществува нищо подобно на „полудневни“ последователи на Господ Исус Христос“13.
Желанието ни да вземем върху си името на Христос се простира отвъд официално изречени думи. То не е пасивно обещание или културен похват. Не е стандартна церемония или табелка с име, която носим. Не е мисъл, която просто излагаме на рафта или окачваме на стената. Неговото име е име, което „(сме) облекли“14, изписано в сърцата ни и „отпечатан(о) на лицата (ни)“15.
Единителната жертва на Спасителя трябва да бъде помнена винаги, посредством нашите мисли, дела и взаимоотношенията ни с другите. Той не само помни имената ни, но Той винаги си спомня за нас самите. Спасителят заявява:
„Защото може ли една жена да забрави кърмачето си, та да няма състрадание към сина на утробата си? Да, те може да те забравят, обаче Аз няма да те забравя, о, доме Израилев.
Ето, на дланите Си съм те врязал“16.
Президент Джордж Албърт Смит учи: „Почитайте имената, които носите, защото един ден ще имате привилегията и задължението да отговаряте… пред своя Отец в Небесата… какво сте правили с (тези) имена“17.
Подобно на грижливо подбраните имена на Нефи и Лехий, може ли да бъде казвано и писано за нас, че сме истински последователи на Господ Исус Христос? Почитаме ли името на Исус Христос, което по своя воля сме взели върху си? Едновременно „служител(и) и свидетел(и)“18 ли сме на Неговата любяща добрина и изкупваща сила?
Неотдавна слушах на запис Книгата на Мормон. В последната глава на 2 Нефи чух Нефи да казва нещо, което никога преди не бях чела в този смисъл. Навсякъде из своята книга той учи и свидетелства за „Изкупителя“, „Светия Израилев“, „Агнеца Божий“ и „Месията“. Но, завършвайки книгата си, аз го чух да казва следните думи: „Аз тържествувам в яснотата; аз тържествувам в истината; аз тържествувам в моя Исус, защото Той е откупил душата ми от пъкъла“19. Когато чух тези думи, сърцето ми се възрадва и трябваше да ги слушам отново и отново. Разпознах и откликнах на този стих, точно както разпознавам и откликвам на собственото си име.
Господ казва: „Да, благословен е този народ, който иска да носи името Ми; понеже по Мое име те ще се наричат; и те са Мои“20.
Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, нека „с радост (вземем върху си) името на Христа“21, като почитаме името Му с обич, отдаденост и добри дела. Свидетелствам, че Той е „Агнецът Божий, да, тъкмо Синът на Вечния Отец“22. В името на Неговото свято Чедо, Исус Христос, амин.