„Как божествената същност влияе на чувството за принадлежност и хората, в които се превръщаме“, Лиахона, март 2023 г.
Как божествената същност влияе на чувството за принадлежност и хората, в които се превръщаме
Когато даваме приоритет на връзката си с Бог и нашето ученичество, ще намираме радост в своята божествена същност, ще придобиваме трайно чувство за принадлежност и в крайна сметка ще достигнем своя божествен потенциал.
Американската психологична асоциация определя думата принадлежност като „чувството да бъдеш приет и одобрен от група“.1
За съжаление, не всички изпитваме чувство за принадлежност и понякога се опитваме да променяме личността си, за да бъдем приети. „Всички искаме да се впишем – обяснява Джоана Кенън, британски психиатър. – За да постигнем това, често представяме себе си по малко по-различен начин, в зависимост от ситуацията, в която се намираме, и хората, с които сме. Възможно е да имаме множество различни „версии“ на себе си – за работа или вкъщи, или дори онлайн“2.
Важно е да се отбележи, че има разлика между вписване и принадлежност. Брене Браун, американски изследовател и автор, отбелязва: „Вписването и принадлежността не са едно и също нещо. Всъщност вписването е една от най-големите бариери пред принадлежността. Вписването е свързано с оценка на ситуация и промяна на собствената личност, за да бъдем приети от другите. От друга страна, принадлежността не изисква от нас да променяме кои сме, а изисква от нас да бъдем това, което сме“3.
Познаването на нашата божествена същност е важно за смислената принадлежност. В противен случай ще прекарваме времето и усилията си в приспособяване, за да се чувстваме приети на места, които не уважават и не са в хармония с нашата вечна природа. Още повече, ситуациите, в които търсим принадлежност, могат да доведат до промени в нашите ценности и поведение, тъй като се съобразяваме с груповите норми и стандарти. С времето, ситуациите, в които търсим принадлежност влияят на човека, в който се превръщаме.
Накратко, приемането на собствената божествена същност влияе на това къде желаем да принадлежим, а избраното от нас място на принадлежност води до това какви хора ще станем в крайна сметка.
Божествена същност
В доземния живот ние всички сме живели с Бог (вж. Учение и завети 93:29, 138:55–56). Били сме създадени по Негов образ – мъже и жени (вж. Битие 1:27). Той е подготвил за нас план, за да станем като Него (вж. Учение и завети 132:19–20, 23–24). Неговият план на щастие включва да дойдем на земята, за да получим физическо тяло, да придобием знания и в крайна сметка да се върнем в нашия небесен дом, за да живеем с Него във вечна радост (вж. 2 Нефи 2, 9; Авраам 3:26). Бог е разкрил: „Това е делото Ми и славата Ми – да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“ (Моисей 1:39). Невероятно, ние сме Неговото дело и слава! Това говори за огромната ни стойност и ценност пред Него.
Като се има предвид, че милиарди хора живеят на земята, на някои може да им е трудно да приемат, че Бог се грижи за нас поотделно. Свидетелствам, че Той познава всеки от нас и също така е наясно какво правим, къде се намираме и дори „всички мисли и всички намерения на (нашите) сърц(а)“ (Алма 18:32). Ние сме не само „преброени“ за Бог (Моисей 1:35), но също и съвършено обичани от Него (вж. 1 Нефи 11:17).
Поради съвършената Си любов към нас, Небесният Отец желае да сподели с нас всичко, което има (вж. Учение и завети 84:38). В крайна сметка ние сме Негови дъщери и синове. Той иска да станем като Него, да правим нещата, които Той прави, и да изпитваме радостта, която Той има. Когато станем възприемчиви за тази истина „Самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда. И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога“ (Римляните 8:16–17).
Земни различия
В доземния живот сме ходили с Бог, чували сме гласа Му и сме усещали любовта Му. След това сме забравили това, преминавайки през завесата, за да се родим на земята. Повече нямаме съвършен спомен за предишния си живот. Условията в този смъртен живот затрудняват усещането за божествената ни природа и принадлежността, на която сме се радвали в нашия небесен дом.
Например, прекаленото съсредоточаване върху нашите генетични различия и средата, в която живеем, могат да бъдат пречка за връзката ни с Бог. Противникът се опитва да използва тези различия, за да ни отклони от нашия общ божествен произход. Ние получаваме етикети от другите и понякога дори сами ги приемаме. По своята същност няма нищо лошо в това да се припознаваме в другите въз основа на характеристиките от този живот. Всъщност много от нас намират радост и подкрепа от хора с подобни качества и опит. Обаче, когато забравим основната си идентичност като Божии чеда, е възможно да започнем да се страхуваме, да не се доверяваме или да се чувстваме по-висши от тези, които са различни от нас. Тези нагласи често водят до разделение, дискриминация и дори унищожение (вж. Моисей 7:32–33, 36).
Когато помним нашето божествено наследство, разнообразието помежду ни осигурява красота и богатство на живота. Ние се смятаме за братя и сестри, въпреки различията ни. Ние се уважаваме и учим един от друг. Стремим се да осигуряваме насърчаващи места, където другите да чувстват принадлежност, особено когато техните характеристики и опит се различават от нашите. Изпитваме благодарност към Бог за разнообразието на Неговите творения4.
Въпреки че нашата генетика и среда влияят върху живота ни в смъртността, те не ни определят. Ние сме Божии чеда с потенциал да станем като Него.
Принадлежност чрез Исус Христос
Знаейки, че ще се изправим пред значителни трудности в земния живот, Бог подготвил и изпратил Своя Син, Исус Христос, за да ни помогне да преодолеем тези пречки. Христос предлага да ни помогне да възстановим близката връзка, която сме имали с Бог в доземния живот. Както обяснява Христос: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен“ (Йоан 14:6; вж. също Йоан 3:16–17).
Христос винаги е готов да ни помага. Ние сме Негови (вж. 1 Коринтяни 6:20) и Той копнее да дойдем при Него. Както самият Спасител обещава: „Ела при Мене с пълно намерение в сърцето си, и Аз ще те приема“ (3 Нефи 12:24).
И така, как идваме при Христос с пълно намерение в сърцето?
Първо, ние Го приемаме като наш Спасител и Изкупител. За да бъдем спасени, ние признаваме Божието величие, нашето паднало състояние и нашата абсолютна зависимост от Исус Христос. Искаме да бъдем разпознавани чрез Неговото име (вж. Мосия 5:7–8) и искаме да бъдем Негови ученици „във всичките оставащи ни дни“ (Мосия 5:5).
Второ, ние идваме при Христос с пълно намерение в сърцето, като сключваме и спазваме свещени завети с Бог (вж. Исайя 55:3). Заветите се сключват чрез спасителните и възвисяващите обреди на Евангелието на Исус Христос, изпълнявани чрез властта на свещеничеството.
Сключването и спазването на завети не само ни обвързва с Бог и Неговия Син, но също и ни свързва помежду ни. Преди няколко години посетих Коста Рика със семейството си и присъствах на събранието за причастие в местна църковна единица. Когато влязохме, бяхме сърдечно приветствани от членовете. По време на събранието ние пяхме песента за причастието с малката конгрегация. Гледахме как свещениците приготвяха причастието и след това слушахме как казват молитвите за причастие. Когато ни подадоха хляба и водата, бях преизпълнен с Божията любов към всеки един от присъстващите, които също спазваха своите завети. Не бях срещал никого от тях преди това събрание, но почувствах единство и близост с тях, защото всички бяхме сключили и се стремяхме да спазваме едни и същи обещания към Бог.
Когато сключваме и се стремим да спазваме свещени завети с Бог, започваме да изпитваме чувство за принадлежност, по-голямо от това, което може да се постигне чрез обвързаност към която и да е земна или материална група.5 Ние „не (сме) вече странници и пришълци, а (сме) съграждани на светиите и членове на Божието семейство“ (Ефесяните 2:19).
Признавам, че някои от нас, поради земни обстоятелства, няма да имат възможността да получат всеки обред и да сключат всеки завет в този земен живот6. В такива случаи Бог ни моли да правим „всичко, което можем“ (2 Нефи 25:23), за да сключим и спазваме заветите, които са достъпни за нас. След това Той обещава да ни даде възможността да получим всички останали обреди и завети в следващия живот (вж. Учение и завети 138:54, 58). Той ще направи възможно да получим всяка благословия, която Той има за Своите чеда (вж. Мосия 2:41).
Да ставаме подобни на Небесния Отец и Исус Христос
Бог се радва, когато чувстваме любовта, единството и силата, които идват от силното чувство за принадлежност към Него, Неговия Син и тези, които Ги следват. Но Той има много по-големи планове за нас! Въпреки че Небесният Отец ни приема такива, каквито сме, Неговото искрено желание е да станем като Него.
Сключването и спазването на завети не само ни помага да принадлежим на Бог и Христос, но също така ни дава силата да станем като Тях (вж. Учение и завети 84:19–22). Когато спазваме заветите, свързани със спасителните и възвисяващите обреди на Евангелието, можем да се радваме на Божията сила в живота си. Можем да гледаме на заветната пътека като на един вид божествена обучителна програма. Когато сключваме и спазваме завети с Бог, ние се упражняваме да мислим, действаме и обичаме като Него. Малко по малко, с Неговата помощ и сила, ние ставаме способни да станем като Него.
Бог копнее ние да се присъединим към Него и Неговия Син в това да осъществяваме „безсмъртието и вечния живот на човека“ (Моисей 1:39). Той е дал на всеки от нас време на тази земя, духовни дарби и свободата на избор, за да ги използваме в служба на другите. Ние сме Негови синове и дъщери и Той има важна работа за нас (вж. Моисей 1:4, 6).
За да бъдем ефективни в Неговото дело, трябва да се съсредоточим върху другите и да се научим да поставяме Бог на първо място и често да поставяме нуждите на другите пред нашите собствени. Да се съсредоточаваме върху другите, а не върху себе си, изисква лична жертва (вж. Учение и завети 138:12–13), но и добавя повече смисъл в нашия живот и ни предоставя велика радост (вж. Алма 36:24–26).
Когато участваме в Божието дело, ние не просто принадлежим като членове на група, а по-скоро ставаме истински партньори с Бог и Неговия Син, Исус Христос. Няма по-велико чувство от това да знаем, че Бог ни има достатъчно доверие, за да работи чрез нас, за да донесе вечен живот на другите.
Три покани
В заключение отправям три покани, които могат да ни помогнат да придобием радостно и трайно чувство за идентичност и принадлежност и да ни позволят да достигнем своя божествен потенциал.
1. Каня всички ни да дадем приоритет на нашата божествена същност като дъщери и синове на Бог. Това означава да основаваме нашето самоуважение на нашия божествен произход. Ние се стремим да изграждаме връзката си с Бог чрез молитва и изучаване на Писанията, освещаване на Господния ден, поклонение в храма и всяка друга дейност, която носи Светия Дух в живота ни и укрепва връзката ни с Него. Така позволяваме на Бог да надделява в живота ни7.
2. Каня всички ни да приемем Исус Христос като наш Спасител и да поставим нашето ученичество над всякакви други съображения. Това означава, че ние вземаме Неговото име върху си и че желаем да бъдем разпознавани като Негови последователи. Ние ежедневно се стремим да имаме достъп до Неговата прошка и Неговата сила. Сключваме завети и ги спазваме. Стремим се да станем като Него.
3. Каня всички ни да участваме в Божието дело, като помагаме на другите да дойдат в Христа и да получат вечен живот. Това означава, че помагаме на другите да видят своята божествена същност и да придобият чувство за принадлежност. Ние открито споделяме радостта, която намираме в Исус Христос и Неговото Евангелие (вж. Алма 36:23–25). Стремим се да помагаме на другите да сключват и спазват свещени завети с Бог. Ние търсим Божието напътствие, за да знаем кого можем да благословим и как да го направим.
Обещавам, че когато даваме приоритет на връзката си с Бог и нашето ученичество на Исус Христос, ще намираме радост в своята божествена същност, ще придобиваме трайно чувство за принадлежност и в крайна сметка ще достигнем своя божествен потенциал.
От обръщение по време на духовно послание, „Divine Identity, Becoming, and Belonging“ („Божествена идентичност, превръщане и принадлежност“), отправено в Университета Бригъм Йънг – Хавай на 25 май 2022 г.