„Моя мир ви давам“, Лиахона, март 2023 г.
„Моя мир ви давам“
Същите слова, които Исус отправя към Галилейското езеро през онази бурна нощ, Той отправя и към нас по време на бурите в живота ни: „Мълчи! Утихни!“.
Снимка чрез Getty Images
За мен и семейство ми студената зима на 1944 г. беше време на страх и несигурност. Баща ми беше далеч на западния фронт, а майка ми се бореше да осигурява прехрана и топлина на четирите си деца, докато войната заплашваше дома ни в Чехословакия.
Опасността се приближаваше с всеки ден по-близо до нас. Накрая майка ми реши да избягаме в дома на нейните родители в Източна Германия. По някакъв начин тя успя да качи всички ни на един от последните бежански влакове в посока запад. Експлозиите наблизо, разтревожените лица и постоянният глад напомняха на всички във влака, че пътуваме през зона на военни действия.
Една нощ, след като влакът спря за провизии, майка ми избърза да потърси храна. Когато се върнала, за неин най-голям ужас, влакът, превозващ нас, децата ѝ, го нямало!
Изпълнена с тревога, тя се обърнала към Бог в отчаяна молитва и след това трескаво започнала да претърсва тъмната гара. Тя бягала от коловоз на коловоз и от влак на влак. Знаела, че ако влакът тръгне, преди да го намери, можело никога повече да не ни види.
Бурите в живота ни
По време на земното служение на Спасителя, Неговите ученици научават, че Господ може да успокоява бурите в нашия живот. Една вечер, след цял ден проповядване край брега, Господ предлага да „мин(ат) на отсрещната страна“ на Галилейското езеро (Марк 4:35).
След като потеглят, Исус намира място в лодката, където може да си почине, и заспива. Скоро след това небето потъмнява, „и се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода“ (вж. Марк 4:37–38).
Не знаем колко дълго учениците са се мъчили да задържат кораба на повърхността, но накрая не могат да чакат повече. Паникьосани, те викат: „Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?“ (Марк 4:38).
Всеки от нас е попадал в неочаквани „бури“. В нашия земен живот, изпълнен с трудности и изпитания, може да се чувстваме отчаяни, обезсърчени и разочаровани. Съкрушени сме за себе си и за тези, които обичаме. Тревожим се и се страхуваме, а понякога губим надежда. В такива моменти ние също може да извикаме: „Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?”
В младежките ми години, един от любимите ми химни беше „Буря бушува, Учителю“.1 Представях си, че съм в лодката, докато „буря бушува (с) черни и зли вълни“. Най-важната и красива част на химна гласи: „В миг Ти покори и спр(я) бурята! Тишина!“. Следва важното послание: „Нито на вятъра зъл гнева, нито на демони страшни гласа не могат, те Тебе да победят, Ти си Господар на вселената!“.
Ако приемем Исус Христос, Князът на мира на нашата лодка, няма нужда да се страхуваме. Ще знаем, че може да намерим спокойствие сред бурите, които бушуват в нас и около нас. След като учениците викат за помощ, Исус „като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина“ (Марк 4:39).
Същите слова, които Исус отправя към Галилейското езеро през онази бурна нощ, Той отправя и към нас по време на бурите в живота ни: „Мълчи! Утихни!“.
Не както светът дава
Може да попитаме заедно с учениците: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“ (Марк 4:41).
Исус е човек като никой друг. Като Божи Син, Той e призован да изпълни мисия, която никой друг не би могъл да изпълни.
Чрез Неговото Единение и по начин, който не можем напълно да разберем, Спасителят взема върху Си „болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид“ (Алма 7:11) и „цялата тежест на всички смъртни грехове“2.
Въпреки че не дължи нищо на правосъдието, Той изстрадва „изискванията на правосъдието“ (Алма 34:16). Както казва президент Бойд К. Пакър (1924 – 2015) от Кворума на дванадесетте апостоли: „Не бе извършил нищо грешно. И въпреки това, събралата се цяла вина, скръб и тъга, болка и унижение, всички умствени, емоционални и физически терзания, познати на човека – всички те бяха понесени от Него!“.3 И Той ги победи всички.
Алма пророкува, че Спасителят „ще вземе върху Си смъртта, за да развърже връзките на смъртта, които стягат Неговия народ; и Той ще вземе върху Си немощите им, за да може сърцето Му да се изпълни с милостта според плътта, та да узнае Той според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му“ (Алма 7:12).
Чрез божественото Единение, извършено чрез невъобразимо страдание, и поради любовта Си към нас, Исус Христос плаща цената да ни изкупи, да ни укрепи и да ни спаси. Само чрез Единението можем да намерим мира, който толкова силно желаем и от който толкова много се нуждаем в този живот. Както Спасителят обещава: „Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Йоан 14:27).
Животът и ученията на Исус Христос ни дават възможност да чувстваме Неговия мир, ако се обръщаме към Него.
Christ’s Image (Христовият лик), от Хайнрих Хофман
Начини да постигате мир
Исус Христос, който контролира елементите, също може да облекчи и нашето бреме. Той притежава властта да изцелява отделни хора и цели нации. Той ни е показал пътя към истинския мир, защото Той е „Князът на мира“ (Исайя 9:6). Мирът, който Спасителят предлага, може да преобрази цялото човешко съществуване, ако Божиите чеда позволят това. Животът и ученията Му ни дават възможност да чувстваме Неговия мир, ако се обръщаме към Него.
„Поучи се от Мен – казва Той – и послушай словата Ми; ходи в кротостта на Духа Ми и ще имаш мир в Мен“ (Учение и завети 19:23).
Ние се учим от Него като издигаме душите си в молитва, изучаваме живота и ученията Му и „заста(ваме) на свети места“, включително и в храма (Учение и завети 87:8, вж. също 45:32). Посещавайте Дома Господен колкото може по-често. Храмът е изпълнено с мир убежище от нарастващите бури на нашето време.
Моят скъп приятел, президент Томас С. Монсън (1927 – 2018) учи: „Като отиваме в (храма), като помним заветите, които сме сключили вътре, ще сме в състояние да понесем всяко изпитание и да преодолеем всяко изкушение. Храмът дава цел на живота ни. Той носи мир в душите ни – не мирът, даван от хората, а мирът, обещан от Сина Божий“.4
Ние слушаме Неговите слова, като се вслушваме в Неговите учения в Светите писания и от Неговите живи пророци, подражаваме на Неговия пример и идваме в Неговата Църква, където сме приобщавани, учени и хранени с доброто слово Божие.
Ние ходим в кротостта на Духа Му като обичаме, както Той обича, прощаваме, както Той прощава, покайваме се и превръщаме домовете си в места, където може да чувстваме Неговия Дух. Ние също ходим в кротостта на Духа Му като помагаме на другите, служим с радост на Бог и се стремим да ставаме „мирни последователи на Христа“ (Мороний 7:3).
Тези стъпки на вяра и дела водят до праведност, благославят ни по пътя на ученичеството и ни носят траен мир и цел.
„За да имате в Мене мир“
Преди много години, през онази тъмна нощ на мрачната гара, майка ми била изправена пред избор. Можела да седи и да оплаква трагедията от загубата на децата си или можела да приложи вярата и надеждата си в действие. Благодарен съм, че нейната вяра победила страха и́ и че надеждата и́ победила отчаянието.
Накрая, в една отдалечена част на гарата, тя открила нашия влак. Там, най-накрая, ние се срещнахме отново. През онази нощ и през многото бурни дни и нощи след това, примерът на майка ми за прилагане на вярата в действие ни укрепваше, докато се надявахме и работехме за по-светло бъдеще.
Днес, много от Божиите чеда откриват, че и техният влак е бил преместен. Техните надежди и мечти за бъдещето са отнесени от война, пандемия и загуба на здраве, работа, възможности за образование и близки. Те са обезсърчени, самотни и съкрушени.
Братя и сестри, скъпи приятели, живеем в усилни времена. Народите имат трудности, възмездията са по земята и мирът е отнет от земята (вж. Учение и завети 1:35, 88:79). Но мирът не бива да бъде отнеман от сърцата ни, дори ако трябва да страдаме, да скърбим и да чакаме Господ.
Благодарение на Исус Христос и Неговото Единение, на нашите молитви ще бъде отговорено. Бог определя кога, но аз ви свидетелствам, че нашите праведни желания ще бъдат осъществени и всичките ни загуби ще ни се върнат, при условие че прилагаме божестния дар на покаянието и останем верни5.
Ще бъдем изцелени – физически и духовно.
Ще застанем чисти и свети пред съдилището.
Ще се съберем отново с обичаните от нас хора в едно славно Възкресение.
Междувременно нека бъдем утешавани и насърчавани, като разчитаме на обещанието на Спасителя: „Да имате в Мене мир“ (Йоан 16:33).