„Ти винаги си знаел истината“, Лиахона, фев. 2023 г.
Лица на вярата
Ти винаги си знаел истината
Бях получил свидетелство за възстановеното Евангелие, но все още ми оставаха 10 месеца от договора ми като свещеник в друга църква.
Фотография от Лесли Нилсън.
Когато бях на около девет години, имах много силен зъбобол. Болката стана непоносима, но нямахме пари да отидем на зъболекар. По това време живеех с моята любяща и мила баба в Мексико.
Със сълзи на очи тя ме попита: „Вярваш ли в Исус и че Той може да ти помогне?“.
Казах ѝ, че вярвам. Тя ми каза да отида в другата стая, да коленича и да се моля за чудо. Молих се от сърце, но нищо не се случи. Разочарован, натиснах челюстта си колкото мога повече и казах втора молитва. Скоро болката изчезна! Когато изтичах да кажа на баба си, я намерих на колене, умоляваща Бог да помогне на малкия ѝ внук. Никога не забравих тази сцена и съм благодарен за моята баба.
Последваха други духовни преживявания.
Когато навърших 14 години, се преместих в Тексас, САЩ, където бяха моите родители и братя и сестри. Намерих местна църква и започнах да я посещавам редовно. Заради моите преживявания с Бог, аз исках да споделям Неговото име и Евангелие с всеки, който би ме изслушал. На 15-годишна възраст се записах в училище за свещеници, за да стана свещеник. За две години аз посещавах библейски уроци преди училище, след училище и в събота и неделя.
Една сутрин в гимназията чух шум в съблекалнята на момчетата. „Мормон такъв!“ – извика някой. Никога преди не бях чувал този термин, но ми прозвуча като обида.
По-късно разбрах, че човекът на когото викаха, беше моят добър приятел Дерек.
„Съжалявам, че те наричат мормон“ – казах аз.
Дерек се усмихна и ме попита: „Ти не знаеш какво е мормон, нали?“
Той ми каза, че това е прякор за членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
„Значи ти си християнин?“ – попитах аз.
Когато той отговори с „да“, бях щастлив да знам, че и двамата вярваме в Исус Христос.
„Попитал ли си Бог?“
„Кои са тези мормони – чудех се аз – и в какво вярват те?“
Влязох в Интернет, за да открия. След няколко минути реших, че приятелят ми в крайна сметка не е християнин и че той ще отиде в ада. И така, аз се заех със задачата да го спася.
През следващите две години аз прочетох всяка книга, която можех да открия за Църквата, включително цялата Книгата на Мормон – два пъти. Аз също се срещах с Дерек и с пълновременните мисионери, за да се опитам да им помогна.
Когато навърших 17 години, аз се дипломирах от училището за свещеници, бях ръкоположен за свещеник и станах пастор в една малка църква в Тексас. Два месеца след моето ръкополагане, имах още една беседа с мисионерите.
Единия от тях ме попита: „Ти си чел Книгата на Мормон и си взел всеки урок, който можем да предложим, но попитал ли си Бог дали нашето послание е вярно? Ти би могъл да разпознаеш отговор от Него, нали?“
„Разбира се“ – отговорих гордо.
„Струва ми се, че и в двата случая ще спечелиш – отговори мисионера. – Ако попиташ Бог дали това, в което твоят приятел вярва, е вярно и Бог каже не, тогава си изпълнил мисията, за която си започнал това пътуване. Но ако той каже, че нашето послание е истина, тогава помисли колко много би могъл да спечелиш“.
Никога не бях мислил за това по този начин. Онази вечер аз коленичих в стаята си, след като прочетох Мороний 10:3–5. Отговорът от Бог беше прост, но въздействащ. С тих, мек глас Той ми отговори: „Ти винаги си знаел истината“.
Нов период от живота на моето ученичество
Сега, след като имах свидетелство за възстановеното Евангелие, какво да правя с моята служба? Оставаха още 10 месеца от договора ми като свещеник. След много молитви и съветване с Бог, реших да завърша службата си. През следващите 10 месеца аз продължих да споделям традиционните библейски истини, но при възможност добавях и гледната точка на възстановеното Евангелие. Хората откликваха на тези истини и моето малко паство нарасна от 20 на почти 150 души.
След като изпълних договора си, ми беше предложена постоянна позиция, но аз знаех, че беше време да се кръстя в Църквата. Беше време да започна нов етап от моето пътуване на ученичеството.
Когато казах на моето семейство, първоначално те не бяха щастливи. Но три месеца след като се присъединих към Църквата, кръстих майка ми и две от сестрите ми. След като отслужих мисия в Мисия Оклахома, Оклахома сити, аз кръстих моята по-малка сестра.
Ако някой ме попита защо съм сменил религията си, аз винаги отговарям, „Не съм сменил религията си – аз все още съм отдаден християнин. По-скоро просто укрепих връзката си със Спасителя, като станах кръстен член на Неговата Църква – Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Познавам Го по-лично и по-отблизо сега, отколкото преди, поради Възстановяването на Евангелието, Книгата на Мормон, съвременните пророци и свещените обреди за спасение и възвисяване, налични в храма.“
Днес имам привилегията да работя като учител в Семинар на пълен работен ден. Все още отдавам живота си на Исус Христос и Неговото Евангелие. И все още казвам на всички, които ще чуят: „Благовестявам ви голяма радост“ (Лука 2:10).