За какво ми напомня камбанарията

От Дейвид Пейн, Мериленд, САЩ

Ако бях откликнал на подтика, щяхме да имаме повече време, за да учим Джузепе на Евангелието.

През един ден за подготовка, аз и моят колега в мисията посетихме една катедрала в Парма, Италия. Докато се възхищавахме на красивите картини, забелязах наблизо един монах да чете. Получих подтик да говоря с него за Книгата на Мормон, но се уплаших.

Как би реагирал един католически монах на проповядващ мисионер вътре в катедрала? Подтикът отново дойде, но аз отново не му обърнах внимание.

Няколко седмици по-късно другите двама старейшини в нашия апартамент ни казаха, че са говорили с монах на име Джузепе, докато са контактували на улицата. След като му бяха преподали урок, той приел екземпляр от Книгата на Мормон.

Когато мисионерите се срещнали с Джузепе седмица по-късно, той вече бил прочел голяма част от книгата. Бил много развълнуван.

Преди мисионерите да се срещнат отново с Джузепе, моят колега беше преместен, така че аз се присъединих към другата мисионерска двойка. Когато отидохме да преподаваме на Джузепе в катедралата, не бях изненадан да видя, че той бе същият монах, с когото бях подтикнат да говоря по-рано.

Джузепе ни каза, че чете книгата на Алма, когото той сравнява с апостол Павел. Ние решихме да му преподадем втория урок, който приключва с покана за кръщение. В края на нашия урок, точно преди да успеем да поканим Джузепе да последва примера на Исус Христос, като се кръсти, камбаните на катедралата започнаха да бият и ни стреснаха.

Джузепе беше изгубил представа за времето и каза, че трябва да се присъедини към другите монаси за обедните молитви. След това той се извини, като каза, че няма да е на разположение в бъдеще, защото се оттегля в манастир. Скоро щял да бъде ръкоположен за свещеник.

Бяхме изненадани как възможността ни да го учим изчезна. Ако бях откликнал на по-ранния подтик, щяхме да имаме повече време да учим Джузепе и той щеше да има време да дочете Книгата на Мормон. Доколкото знам, мисионерите никога повече не са му преподавали отново.

След това преживяване звукът на камбаните ме подсеща колко ценно и кратко е нашето време. В останалата част от мисията ми, всеки път, когато чувах камбанария, бях мотивиран да говоря за Евангелието с всеки, с когото можех. И днес аз все още се стремя да следвам подтиците на Духа.