Служение с надежда и вяра

Когато с вяра спазваме нашите завети, можем да помагаме и водим другите към Източника на надежда.

Пример за надежда и вяра

В Евангелието на Марк четем въздействащ разказ за „една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години“. Научаваме, че тя „беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше ѝ станало по-зле“ (Марк 5:25–26).

Дванадесет години е много време за страдание. За един човек е много да изхарчи всичко. А болестта и́ само се влошавала. Ако някой има право да се чувства в безизходица, то това е тази жена.

И „като чу отзивите за Исус, (тя се) промъкна сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му“, защото тя вярва, че „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея“.

Марк заявява, че благодарение на вярата и́ „веднага кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта“ (Марк 5:27–29).

На надеждата и вярата на жената в Исус е отговорено с благословия. „А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си“ (Марк 5:34).

Докато изпитваме трудности, без значение колко големи или продължителни са те, надеждата е крайно необходима. Страхът и отчаянието могат да ни стъписват. Но надеждата и вярата в Исус Христос канят Неговата сила и благословии в живота ни.

Упражняване на надежда и вяра в служението

Като служещи братя и сестри е наложително да разчитаме на същата надежда и вяра. Служението може да бъде както удовлетворяващо, така и трудно. Лесно е да загубим надежда, когато някой отхвърля помощта ни. Може би сега сте изправени пред такава ситуация с член на семейството, приятел или някого, на когото в момента сте назначени да помагате. Може би, като жената с кръвотечението, само Господ знае колко време и усилия сте положили, опитвайки се да откриете нещо, което помага. Но като тази жена, ако намерим надеждата да продължим да протягаме ръка с вяра, силата на Спасителя може да промени нещата.

Понякога предизвикателството е да служим на онези, които сами се борят да почувстват надежда, достатъчна, за да упражняват вяра. Има някои, които, подобно на жената в Марк, може да се сблъскват с хронични заболявания, финансови неуспехи или множество привидно непосилни изпитания. Знанието, че не са сами в трудностите си, може да бъде въздействащ източник на надежда. Можем да им помагаме да намират тази надежда, като показваме готовността си да носим техните тегоби, да скърбим с тях, да ги утешаваме и да бъдем свидетели Божии (вж. Мосия 18:9–10)¹.

Развиване на надежда и вяра

Как можем да развиваме Христовите качества надежда и вяра? Ето няколко идеи:

Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф от Кворума на дванадесетте апостоли учи, че надеждата е доверие, че Исус Христос ще изпълни Своите обещания към вас.² Понеже „надеждата е дар от Духа (вж. Мороний 8:26)“,³, това е нещо, за което може да се молим (вж. Учение и завети 46:7–9).
Президент Ръсел М. Нелсън ни учи, че растящата вяра изисква труд. Той споделя как може да увеличаваме вярата си като изучаваме, избираме да вярваме, действаме с вяра, достойно вземаме участие в свещените обреди и като молим Небесния Отец за помощ⁴.