„Дори когато сте по-възрастни, милосърдието никога не отпада“, Лиахона, март 2023 г.
Да остаряваме с вяра
Дори когато сте по-възрастни, милосърдието никога не отпада
Призовани да бъдат в президентството на Обществото за взаимопомощ в късните си години, тези жени внасят опит и разбиране в своята служба.
Фотография от Ричард М. Ромни
„Може би сме най-старото президентство на Обществото за взаимопомощ в Църквата“ – казва Шарън Александър. Тя скоро навърши 89 г. А нейните съветнички Марлен Питърсън и Дороти Арнолд са съответно на 90 г. и 91 г.
„Така нашата средна възраст е 90 години“ – казва Дороти със смях.
Това президентство на Обществото за взаимопомощ служи в клон към сграда за самостоятелно живеене в Огдън, Юта, САЩ. Сградата е дом за много възрастни членове на Църквата, а президентството често може да бъде видяно да се обляга на проходилките си, докато минават от врата на врата, поздравяват хората и проверяват дали всички са добре.
Преди време хора от местните райони осигурявали такива посещения на служение. Тогава президентът на кол се почувствал подтикнат да насърчи президентството на клона да попита Господ кои от живущите там могат да служат и в какви призования.
Твърде много благословии, за да откажа
„Когато президентът на клона ме призова да бъда президент на Обществото за взаимопомощ – казва Шарън, – помислих си, че съм получила твърде много благословии, за да кажа не“. Тя от своя страна получила вдъхновение за това кои трябва да бъдат нейните съветнички. „Първо се сетих за Марлен – казва тя. – Бяхме работили заедно на ниво кол, подготвяйки имена за храмова работа. Знаех, че съпругът ѝ е починал неотдавна, и въпреки че тя страдаше от неговата загуба, знаех, че е вярна“.
След това, след събрание за причастието, Шарън огледала стаята, търсейки вдъхновение. „Аз видях Дороти. Тя ми се усмихна и знаех, че тя е другата съветничка. Господ ме насочи към двете и не сгреши с нито една от двете“.
Като голямо семейство
Шарън също казва, че може да види предимството хората от сградата да служат на други хора там. „По-близо сме до събитията – казва тя. – Разбираме, че понякога сме неспособни, понякога забравяме толкова много, а понякога просто не се чувстваме добре. И знаем как да се смеем на проблемите, пред които сме изправени заедно“.
„Хората, които живеят тук, вече са като едно голямо семейство – казва Марлен. – Ядем заедно, така че се виждаме три пъти на ден. След това понякога сме също и на дейности. Така че мисля, че президентът на кол беше вдъхновен, когато почувства, че тук има хора, които могат да си служат един на друг“.
„Всеки ден знаем какво се случва. Знаем, ако някой има нужда от помощ или някой е болен“ – казва Дороти.
В допълнение към служението и помощта на другите да служат, членовете на президентството организират уроци в Обществото за взаимопомощ. Те предлагат хора, които могат да бъдат призовани да преподават, а те адаптират задачите и графиците според индивидуалните нужди на учителите.
Помнете, Господ ви обича
„Но основната ни работа е да напомняме на другите жители, че Господ ги обича – казва Марлен. – И като правим това, ние също усещаме любовта Му“.
„Всички имаме трудности – казва Шарън. – Сега имам проблеми, които нямах преди пет месеца. Но когато се самосъжалявам, си мисля: „Хей, това е нищо в сравнение с това, през което е преминал Спасителят“. Ние сме тук да напредваме и израстваме. И дори в напреднала възраст, ако оставиш опита си да те учи, можеш да продължаваш да се учиш завинаги“.
Тъй като всяка от тях е загубила близки, членовете на президентството също са научили много за състраданието. Те знаят как да помагат на онези, които се нуждаят от утеха. Например, в рамките на една година Марлен загубила четирима членове на семейството и най-добрата си приятелка.
„Тъй като сме минали през трудни неща – казва тя – ние можем да помагаме и на другите също да преминават през трудни неща. Ако страдате от нещо, забравете за себе си и се отдайте на служба към другите. Това призование ми помогна да направя точно това“.
Членовете на президентството внасят богат опит и разбиране в своите призования. Те са живели и работили на много места – Калифорния, Охайо, Уайоминг и Юта. Те са служили в храма, в призования в района и кола, в Неделното училище за деца, Младите жени и в хуманитарна служба. Но Дороти никога не е имала призование в Обществото за взаимопомощ до този момент.
„Какъв е девизът на Обществото за взаимопомощ? – казва тя. – „Любовта никога не отпада“. Това е вярно, когато сте млади, но е също толкова вярно, когато сте по-възрастни. Като президентство ние научаваме това всеки ден“.
„Мисля, че работим много добре заедно – казва Шарън с намигване – за президентство, чиято средна възраст 90 години“.