Еврейски погребални обичаи

Лазар, Марта и Мария са брат и две сестри, които живеели в град Витания. Те били приятели на Спасителя и Той ги посещавал многократно. В определен момент от Своето служение Исус напуснал Юдея, където се намира Витания, защото евреите в района искали да Го убият (вж. Йоан 10:39–40). Докато Исус не бил там, Лазар се разболял, умрял и бил погребан според еврейския обичай (вж. Йоан 11:1–17).

Това са някои от обичаите, които вероятно са били спазвани при смъртта и погребението на Лазар.

След смъртта на човека, неговите или нейните очи били затваряни. Тялото било измивано с аромати като нард, смирна и алое (вж. Лука 23:56; Йоан 19:38–40).

Тялото било увивано в плат и пренесено в дома на семейството, където роднини и съседи могат да го посетят (вж. Деянията на апостолите 9:37).

Обикновено в рамките на осем часа след смъртта тялото било занасяно до гробницата върху носилка, така че всички посетители да могат да го видят (вж. Лука 7:12–14). Процесията била водена от жените. Членове на семейството разкъсвали дрехите си в знак на траур.

Някои гробници били издълбавани в скала (вж. Матей 27:58–60). Гробниците имали малки отвори, така че хората трябвало да се навеждат, за да влизат.

Тялото било полагано на пейка, изсечена в камъка. Гробницата била покривана с голям кръгъл камък, за да не влизат крадци или животни¹.

След като Исус вдигнал Лазар от мъртвите, Неговите ученици имали силна причина да се надяват, вместо само да скърбят за загубата на любим човек. Те не можели да отрекат, че благодарение на Исус Христос „гробът да няма победа и смъртта да няма жило“ (Мосия 16:7).