„Силата да въздигаме“, Лиахона, март 2023 г.
Чудесата на Исус
Силата да въздигаме
Можем да помагаме за въздигането на онези, които очакват избавлението на Спасителя.
Бяхме победени. За пореден път. Отпуснах се на стола си с ниско наведена глава. Бях просто наблюдател, но въпреки това нямах сили да се изправя. Нашият отбор се стара много. Някои бяха насинени. Някои куцаха извън терена. След последователните загуби на нашия гимназиален футболен отбор, ние не просто бяхме победени – бяхме съкрушени.
Тъкмо когато разочарованието ми сякаш ме победи, едно от най-младите момичета в отбора мина покрай мен. Незабавно бях привлечена от усещането за целенасоченост, което видях в лицето ѝ.
Гледах как на всеки няколко стъпки тя протягаше ръка към всяко момиче, но не в знак на поражение. Вместо това тя даваше индивидуална похвала, утеха и състрадание. „Никога не съм те виждала да тичаш толкова силно, за да достигнеш всеки пас. Това беше най-добрата ти игра“. И към друго момиче: „Еха, страхотна игра. Наистина днес игра много добре!“
При всяко поздравяване с ръце, едната ѝ ръка оставаше в тяхната, докато другата ѝ ръка държеше някое рамо или нежно потупваше наранен и изцапан от трева крак. Усещах, че тя носи нещо в себе си, сила, която по някакъв начин се прехвърля от нея в сърцето на всеки член на отбора. Усмивките започнаха да се промъкват измежду болезненото треперене и разочарованието. Бавно, едно по едно, всички момичета бяха изпълнени от ново чувство, което насищаше въздуха.
На кого му пукаше за синините и болката? На кого му пукаше за гнева и разочарованието? На никого. Но как може едно просто подаване на ръка да въздигне някого от позиция на страдание до позиция на целенасоченост и сила?
Позволете ми да споделя някои неща, които научих за силата на Спасителя да въздига хората и как можем да помагаме, както моята приятелка от футболния отбор.
В Новия завет четем следния разказ за дъщерята на Яир.
„И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя (Исус), падна пред нозете Му
и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
И Той отиде с него“ (Марк 5:22–24).
„И Той отиде с него.“
Обичам израза „И Той отиде с него“ (Марк 5:24). Чудото все още не се било случило. Всъщност щяло да има някои трагични закъснения, преди семейството да получи избавлението, за което умолявало. Но Христос вече бил с тях на път.
Когато имаме нужда от това, което не можем да направим сами за себе си, можем да се доверим, че Исус идва. И можем да се доверим, че докато чакаме с вяра Неговите чудеса в нашия живот или живота на нашите близки, Той ще върви с нас. Той ще бъде с нас, докато преминаваме през безпокойство, страх и тъга, които може да ни очакват, по пътя към избавлението.
„Моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея“
Изцелението не е наша задача, но като Яир, ние можем да доведем Исус Христос, главният лечител, при тези, които обичаме. Яир знаел, че ръцете на Спасителя могат да въздигнат някого от позиция на страдание до позиция на целенасоченост и сила.
Видях това в нашата разпръскваща светлина футболистка. Тя споделяше светлината на Христос на футболно игрище и Му позволяваше да извършва Своето изцеление. Като вдигаше Неговата светлина, тя помагаше за събирането на Израил.
Всеки от нас ще има нужда да бъде спасяван от някой друг. Колкото и уязвими да си мислим, че ни прави това, можем да се доверим, че Небесният Отец е осигурил Спасител, който може да ни помага да се въздигаме над отчаянието. И ние можем да участваме с Него, точно както направи моята футболна героиня.
Но ако нещата само се влошават, докато чакате Неговите благословии да дойдат?
„Защо още затрудняваш Учителя?“
Докато Христос си проправял път към къщата на Яир, Той се забавил. Улиците били претъпкани и докато Той се опитвал да си проправи път през тях, една жена с голяма вяра, която също чакала Неговата изцеляваща ръка, докоснала дрехите Му.
„Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
И веднага кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта“ (Марк 5:28–29).
Колко отчаян бил Яир? Колко бил разочарован от забавянето? Когато той тръгвал от дома си, дъщеря му била на път да умре. След това, когато Спасителят открил жената, която била изцелена, и разговарял с нея, някой от къщата на Яир пристигнал с лошата новина: „Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?“ (Марк 5:35).
Каква голяма благословия за жената, която е чакала толкова дълго! Но каква трагедия за Яир и семейството му, които изобщо нямали време да чакат! Понякога, когато чакаме някоя благословия да дойде, може да е трудно да останем с надеждата, че Той идва. Но за Яир и семейството му сега изглеждало твърде късно да се надяват на чудото, от което се нуждаели. Тяхната дъщеря била мъртва. Защо още да затрудняват Учителя?
Защо? Защото ограниченията, които понякога поставяме пред чудесата на Спасителя, не означават нищо. Той не е обвързан от нашите крайни срокове, нито силата Му е ограничена от нашето разбиране за това какво е възможно.
Ако гледаме с вяра, докато чакаме, ще получаваме уверения, че Неговото избавление идва (вж. Алма 58:11). Тези уверения могат да променят сърцата ни и да затвърдят вярата ни в Него. Дори да ви изглежда, че възможността вече е отминала, Той все пак идва и вашето време ще дойде.
The Raising of Jairus’ Daughter (Вдигането на дъщерята на Яир от мъртвите), от Габриел Макс / Питър Хоре / Alamy Stock Photo
„Не бой се, само вярвай“
Щом Спасителят чул лошите новини, Той казал на Яир: „Не бой се, само вярвай.“ (Марк 5:36). Думите на Спасителя към Яир показват колко нетърпелив е Той да ни дава увереност, докато чакаме. Неговото служение не спира, дори когато ние се отказваме. Той веднага насърчил Яир да върви напред с вяра.
„След като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи. …
И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани!“ (Марк 5:39, 41).
Забелязахте ли това? „И като хвана детето за ръка“. Има сила в Неговите ръце. Президент Хауърд У. Хънтър (1907 – 1995) казва: „На каквото Исус положи ръце, то оживява“.1 Какво можем да правим, за да приемаме по-добре Неговата изцеляваща ръка? И как можем да бъдем инструмент в ръцете Му, за да помагаме да въздигаме другите в техните моменти на мъка и отчаяние?
„И момичето веднага стана и започна да ходи“
Дъщерята на Яир незабавно се върнала към живота: „И момичето веднага стана и започна да ходи“ (Марк 5:42). Земният живот ще ни поставя в ситуации, от които трябва да се изправяме. За всеки един от нас тези ситуации са различни – от обезсърчението от загуба на терена до загубата на любим човек. Страданието със сигурност ще дойде. Но Той никога няма да ни изостави, независимо колко ужасни или крайни изглеждат обстоятелствата. Понякога Той позволява да преминаваме през запустели места, за да може да протегне ръцете Си и да ги изпълни с живот.
Със символа на Неговото Единение – белезите от гвоздеите на всяка ръка – Той ни показва, че ние сме Неговото служение: „Ето, на Своите длани съм те врязал“ (1 Нефи 21:16). Служението на Христос е било, е и винаги ще бъде да ни вдигне от смъртта, от която не можем да избягаме физически или духовно, и всичко това става възможно чрез Неговата единителна жертва.
Когато се появяват такива трудности и мъка, можем да си представяме ръцете, имащи белези във всяка длан, които носят не само доброта и любов, но и сила да се справяме. Като упражняваме вяра в Него, пълното възстановяване от Изкупителя на света ще надделее над всичко, с което се сблъскваме.
И ние можем да бъдем инструмент в ръцете Му за другите, които имат нужда от Неговото докосване.
Свидетелствам, че всеки от нас ще бъде въздигнат над собствените си немощи и накрая вдигнат от гроба. Помнете, че дори всичко да изглежда загубено, Той е с нас и протяга ръце със сила за спасение. Представете си радостта, която ще дойде, когато Той протегне ръката Си към вашата и заяви: „На тебе казвам, стани!“ И всички ще станем.