2015 г.
Безкористната и свещена жертва на Спасителя
Април 2015


Безкористната и свещена жертва на Спасителя

От духовно послание, „Truths Most Worth Knowing“, изнесено в Университета Бригъм Йърг на 6 ноем. 2011 г. За пълния текст на английски език, отидете на speeches.byu.edu.

Господ винаги е там. Той е изстрадал и платил цената, ако имате желанието да Го приемете като вашия Изкупител.

Christ in Gethsemane.

Всички ние живеем на духовен кредит. По един или друг начин, сметката се пълни и пълни. Ако я изплащате междувременно, то тогава няма много за какво да се тревожите. Скоро започвате да се учите на дисциплина и знаете, че предстои ден на разплата. Научете се навреме да погасявате духовната си сметка, вместо да чакате да се натрупват лихва и глоби.

Поради това, че бивате изпитвани, разбираемо е да допускате грешки. Предполагам в живота си сте вършили неща, за които съжалявате, неща, за които дори и не можете да се извините, нито пък да коригирате; ето защо, вие носите товар. Вече е време да не използваме думата вина, която може да петни като с перманентно мастило и да не може да бъде отмита. Доведеното дете на вината е разочарованието, съжалението за изгубени благословии и възможности.

Ако се борите с вина, не се различавате от хората от Книгата на Мормон, за които пророкът казва: „И поради тяхното беззаконие църквата беше започнала да запада; и те започнаха да не вярват в духа на пророчеството и в духа на откровението; и Божиите възмездия ги гледаха в лицето“ (Еламан 4:23).

Често се опитваме да разрешим проблема с вината, казвайки си един на друг и на себе си, че няма значение. Но някак си, дълбоко вътре, ние не вярваме в това. Нито пък вярваме на себе си, ако го заявяваме. Даваме си много по-добра сметка. Знаем, че е от значение!

Пророците винаги са учили на покаяние. Алма казва: „И ето, Той идва да изкупи онези, които ще бъдат кръстени в знак на покаяние чрез вяра в Неговото име“ (Алма 9:27).

Алма безцеремонно казва на своенравния си син: „Сега, покаянието не можеше да споходи човеците, освен ако нямаше наказание, което също да е вечно, какъвто трябваше да бъде и животът на душата; наказание, намиращо се в противоположност на плана на щастието“ (Алма 42:16).

Съществуват две основни цели в смъртния живот. Първата е да получим тяло, което, според желанието ни, да бъде пречистено и извисено и да живее вечно. Втората цел е да бъдем изпитвани. В изпитанието, ние определено ще допускаме грешки. Но ако желаем, ние можем да се учим от грешките си. „Ако речем, че не сме съгрешили, правим (Бога) лъжец, и Неговото слово не е в нас“ (1 Иоана 1:10).

Вие, най-вероятно, може да се чувствате малоценни по ум и тяло, и да сте обезпокоявани или обременени от теглото на някоя духовна сметка, която е отбелязана като „просрочена“. Когато се изправите лице в лице със самия себе си в моментите на тих размисъл (които мнозина от нас се опитваме да избягваме), има ли неразрешени въпроси, които ви измъчват? Тежи ли нещо на съвестта ви? Виновни ли сте все още, в една или друга степен, за нещо малко или голямо?

Прекалено често получаваме писма от хората, които са допуснали трагични грешки и са обременени. Те умоляват: „Мога ли някога да бъда опростен? Мога ли някога да се променя?“ Отговорът е „да“!

Павел учи коринтяните: „Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите“ (1 Коринтяни 10:13).

Евангелието учи, че облекчение от измъчването и вината може да се заслужи чрез покаяние. Освен в случая на малцината избрали погибел, след като са познавали пълнотата, няма навик, няма пристрастяване, няма бунт, прегрешение или нарушение, които да са изключени от обещанието за пълно опрощаване. Без значение какво се е случило в живота ви, Господ е подготвил път за вас да се завърнете, ако се вслушвате в подтиците на Светия Дух.

Някои са изпълнени с непреодолим копнеж, изкушение, загнездено дълбоко в ума, склонно да се превърне в навик, след което в пристрастяване. Ние сме склонни към известно прегрешение и грях, както и към извинението, че нямаме вина затова, че сме се родили по този начин. Изпадаме в клопка и оттам започва болката и мъчението, от които единствено Спасителят може да изцели. Вие имате силата да спрете и да бъдете изкупени.

Сатана атакува семейството

Президент Марион Дж. Ромни (1897–1988) ми каза веднъж: „Не им казвай просто, за да разберат; кажи им го така, че да няма място за неразбиране“.

Нефи заявява: „Защото душата ми се наслаждава на яснотата; понеже по този начин Господ Бог действа сред чедата човешки. Понеже Господ Бог дава светлина на разума и Той говори на човеците според езика им, за да разберат“ (2 Нефи 31:3).

Затова, слушайте! Ще говоря простичко, като човек призован и задължен да направи това.

Вие знаете, че съществува противник. Писанията го определят по следния начин: „Онази стара змия, която е дяволът, … бащата на всичките лъжи“ (2 Нефи 2:18). Той бе прогонен от самото начало (вж. У. и З. 29:36–38) и му бе отказано смъртно тяло. Той сега се е зарекъл да унищожи „великия план на щастието“ (Алма 42:8) и да стане враг на всичката праведност. Той съсредоточава атаките си върху семейството.

Живеете в дни, в които бича на порнографията вършее по целия свят. Трудно е да му избягаш. Порнографията се прицелва в онази част от естеството ви, чрез която имате силата да създавате живот.

Да се отдадеш на порнография води до трудности, развод, болести и десетки видове неприятности. Не съществува част от нея, която да е невинна. Да я събираш, да я гледаш или да я разнасяш наоколо под каквато и да е форма, наподобява на това да носиш гърмяща змия в раницата си. Тя те излага на неизбежния духовен еквивалент на змийската атака, инжектираща смъртоносната отрова. Не е трудно да разбере човек, че поради същността на света днес, почти невинно може да бъдеш изложен на порнография, да я четеш, да я гледаш, без да осъзнаваш ужасните последствия. Ако това описва вас, предупреждавам ви да спрете. Спрете сега!

Книгата на Мормон учи, че „човеците са достатъчно поучени, че да различават доброто от злото“ (2 Нефи 2:5). Това включва и вас. Вие знаете кое е правилно и кое грешно. Внимавайте да не престъпите границата.

Въпреки че повечето грешки може да бъдат признати поверително с Господ, има прегрешения, които изискват много повече, за да получат опрощение. Ако грешките ви са били тежки, срещнете се с епископа си. В останалите случаи, обикновеното признание, тихо и лично, ще е достатъчно. Но помнете, тази велика утрин на опрощението може да не дойде изведнъж. Ако се препъвате отначало, не се отказвайте. Преодоляването на обезсърчението е част от изпита. Не се отказвайте! И както съм съветвал и преди, веднъж признаете ли и отвърнете ли се от греховете си, не поглеждайте назад!

Спасителят страда за нашите грехове

Господ винаги е там. Той е изстрадал и платил цената, ако имате желанието да Го приемете като вашия Изкупител.

Като смъртни хора, е възможно да не, всъщност най-вероятно не можем, напълно да разберем как Спасителят изпълни Единителната Си жертва. Но засега, как не е толкова важно колкото защо относно страданието Му. Защо го направи Той за теб, за мен, за цялото човечество? Той го извърши поради любовта си към Бог Отец и цялото човечество. „Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си“ (Иоана 15:13).

В Гетсиманската градина, Христос се отдели от апостолите си, за да се помоли. Това, което се случи, е извън способността ни за разбиране! Но ние знаем, че Той извърши Единението. Той имаше желанието да вземе върху Си грешките, греховете и вината, съмненията и страховете на целия свят. Той страда за нас, така че ние да не трябва да го правим. Мнозина смъртни са били измъчвани от страдания и са погинали с болезнена, ужасна смърт. Но Неговата агония надминава всички тях.

На моята възраст, съм си дал сметка какво означава физическата болка, и тя изобщо не е шега работа! Никой не напуска този свят без да е научил някои неща относно страданието. Но личното страдание, което не мога да понасям, е когато разбирам, че съм накарал някой друг да страда. В подобни моменти мога да зърна частица от агонията, която претърпява Спасителят в Гетсиманската градина.

Неговото страдание бе различно от всяко друго страдание преди това или след това, защото Той взе върху Си всички наказания, които някога са били наложени на човешкия род. Само си представете! Той нямаше дълг за изплащане. Не бе извършил нищо грешно. И въпреки това, събралата се цяла вина, скръб и тъга, болка и унижение, всички умствени, емоционални и физически терзания, познати на човека – всички те бяха понесени от Него! Имало е само Един във всички летописи от човешката история, Който е бил напълно безгрешен, достоен да отговаря за греховете и прегрешенията на цялото човечество и да оцелее в болката, която съпътстваше разплатата за тях.

Той предостави живота Си, заявявайки: „Защото Аз съм Този, Който взема върху Си греховете на света“ (Мосия 26:23). Той бе разпнат; Той умря. Те не можаха да Му отнемат живота. Негово бе решението да умре.

Jesus Christ and the two thieves depicted during the Crucifixion. The Apostle John is standing below the cross of Christ. Mary, the mother of Christ is standing beside John. Two other women are kneeling at the base of the cross. There are Roman soldiers and Jews standing in the background.

Пълното опрощение е възможно

Ако сте се препъвали или дори сте били изгубени за известно време, ако чувствате, че противникът ви е пленил, можете да продължавате с вяра и да не се скитате повече насам-натам по света. Има хора, които имат готовността да ви упътят към мир и сигурност. Дори и благодатта Божия, както е обещано в Писанията, идва „след всичко, което можем да сторим“ (2 Нефи 25:23). Възможността за това, според мен, е истината, която действително си заслужава да знаем.

Обещавам, че яркото утро на опрощението ще дойде. И тогава „Божият мир, който никой ум не може да схване“ (Филипяните 4:7) приижда в живота ви отново, подобно на изгрев, и вие и Той „греха (ви) няма да помни(те)“ (Еремия 31:34). Как ще узнаете? Ще узнаете! (Вж. Мосия 4:1–3.)

За това ви уча, онези от вас, които сте в беда. Той ще се притече на помощ и ще реши неразрешимия за вас проблем, но вие трябва да заплатите цената. Не може да стане без да го направите. Той е един много мил управител, в смисъл, че е платил нужната цена, но желае от вас да сторите нужното, дори и да е болезнено.

Обичам Господ и обичам Отец, Който Го е изпратил. Нашите товари от разочарование, грях и вина, могат да бъдат положени пред Него, и според щедрите Си условия, всяка точка в сметката ни може да бъде отбелязана като „изплатена напълно“.

„Дойдете сега та да разискаме, казва Господ; Ако са греховете ви като мораво, Ще станат бели като сняг; Ако са румени като червено, Ще станат като бяла вълна“. И това става, продължава Исаия, „ако слушате драговолно“ (Исаия 1:18–19).

Jesus Christ with a woman who is wearing a red robe.

Дойдете при Него

Стихът „учи се на мъдрост в твоята младост; да, учи се в младостта си да пазиш заповедите Божии“ (Алма 37:35) е покана, придружена от обещанието за мир и защита от противника. „Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота“ (1 Тимотея 4:12).

Не очаквайте всичко да върви като по вода през живота ви. Дори и за хората, които живеят така, както подобава, понякога ще бъде обратното. Приемете всяко от предизвикателствата на живота с оптимизъм и увереност, и ще имате мир и вяра, които да ви поддържат сега и за в бъдеще.

За онези от вас, които все още нямат всички благословии, които чувствате, че искате и от които се нуждаете, аз непоколебимо ви заявявам, че няма да ви бъде отказано нито едно преживяване или съществена възможност за изкупление и спасение, ако живеете с вяра. Останете достойни; имайте надежда, търпение и се молете. Нещата се нареждат по някакъв начин. Дарът на Светия Дух ще ви води и напътства в действията ви.

Ако сте един от онези хора, борещи се с вина, разочарование или депресия, в резултат на сторените от вас грешки или неполучените все още благословии, прочетете вдъхващите увереност учения, намиращи се в химна: „При Бог елате“:

При Бог елате, обременени,

вий изтерзани тук от греха.

Той ще ви води

в мир, утешени, в святия дом в небеса.

При Бог елате, за вас Той мисли,

в мрак и да ходите тук сега.

Ще ви намери и с обич води

Той от нощта към деня.

При Бог елате, Той чува всеки,

който се моли кротко, смирен.

Своите ангели ще изпрати

близо до теб и до мен1.

Заявявам, с моите братя апостолите, че съм специален свидетел за Господ Исус Христос. Това свидетелство е потвърдено всеки път, когато чувствам в себе си или околните пречистващия ефект на Неговата свещена жертва. Моето свидетелство, и това на моите братя, е истинно. Ние познаваме Господ. Той не е непознат за Своите пророци, гледачи и откровители.

Разбирам, че не сте съвършени, но вие се придвижвате по пътя. Имайте смелост. Знайте, че всеки човек с тяло има сила над онзи, който няма такова2. На Сатана му беше отказано тяло; така че, ако някога се сблъскате с изкушения, знайте, че ще надвиете всички тези изкушения, ако упражнявате свободата на избор, дадена на Адам и Ева в Едемската градина и предадена на това поколение.

Ако гледате напред с вяра и желание да вършите онова, което Господ желае – това е всичко, което се очаква от вас.

Бележки

  1. Вж. „При Бог елате“, Химни, № 77.

  2. Вж. Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2007 г., с. 211.