Вървете с вяра
Старейшина Антъни Д. Пъркинс
От Седемдесетте
От реч по време на духовно послание, „Nevertheless I Went Forth“, изнесена в Университета Бригъм Йърг на 4 фев 2014 г. За пълния текст на английски език, отидете на speeches.byu.edu.
Четири урока от Нефи относно вдъхновеното вземане на решения може да намалят страховете ви и да увеличат вашата увереност в продължаването напред.
Фрагмент от Дух на молитва, от Клаудио Роберто Акиар Рамирес
Вие, пълнолетни младежи, живеете сега в това, което се нарича: „Десетилетието за вземане на решения“. Вие взимате някои от най-важните решения в живота си, като например: „отиване в храма, служене на мисия, получаване на образование, избор на работа и избиране на брачен партньор и запечатване за време и вечността в светия храм“1.
Говоря по-конкретно на тези от вас, които се борят с едно или повече от тези важни решения – някой най-вероятно са почти замръзнали от страх, че ще вземат грешното решение или пък се нуждаят от одобрение, за да бъдат сигурни във вече взето решение.
Четири урока от Нефи относно вдъхновеното вземане на решения може да намалят страховете ви и да увеличат вашата увереност в продължаването напред.
1. Подчинявайте се на заповедите.
Последният стих от свещения летопис на Нефи обобщава живота му: „Защото така ми заповяда Господ и аз трябва да се подчинявам“ (2 Нефи 33:15).
Вярата на Нефи и любовта му към Спасителя си проличават от спазването му на Божиите заповеди. Той се моли (вж. 1 Нефи 2:16). Чете Писанията (вж. 1 Нефи 22:1). Той търси и следва напътствието на живия пророк (вж. 1 Нефи 16:23–24). Подобно послушание позволява на Светият Дух силно да съпътства Нефи през целия му живот и дава непрестанно лично откровение.
Вие също трябва да стоите близо до Господ, спазвайки Божиите заповеди. Свидетелствам, че постоянното послушание в малките неща, като четенето на Писанията, ежедневната молитва, посещаването на събранията, вслушването в живите пророци и службата към околните, ще ни заслужи Духа – и откровението, което идва с Него.
Съвършенството не е изискване за лично откровение. Изискването е ежедневното покаяние (вж. Римляни 3:23). Ако покаянието ви е искрено и пълно (вж. У. и З. 58:42–43), пречистващата сила на Единението ще доведе Духа, за да ви води в трудните решения на живота.
2. Продължавайте напред с вяра
Поставете се на мястото на Нефи. Вашият баща ви казва, че Господ е заповядал семейството ви да загърби богатството и да замине в пустинята. Не бихте ли искали да знаете повече за пътуването си и крайната си цел?
Предполагам Нефи би бил очарован, ако Господ ясно бе очертал неговото бъдеще. Но Бог не действа по този начин с Нефи, нито пък ще постъпи така с вас.
Докато семейството на Нефи пътува из пустинята, той получава напътствия „само от време на време“ (1 Нефи 16:29; 18:1). Ако бе видял предварително пътешествието на своя живот, това със сигурност не би му предоставило трудните и оформящи вярата му преживявания, които му помагат да се превърне в човек, по-подобен на Христа.
Ако чакате Бог да ви разкрие каква специалност да учите, с кого да сключите брак, каква работа да приемете, къде да живеете, дали да завършите висше образование и колко деца да имате, най-вероятно никога няма да напуснете апартамента си. Аз ви свидетелствам, че личното откровение ще идва само „от време на време“.
Небесният Отец иска от нас да израстваме, като това включва и способността ни да преценяваме фактите, да отсъждаме и да вземаме решения. Но Той също така ни приканва да отнасяме решенията си до Него с молитва (вж. У. и З. 9:7–9). Старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли учи, че отговорите на нашите молитви идват „по един от трите начина“2.
Потвърждаваща увереност
„Първо, може да почувствате мир, утеха и увереност, които потвърждават, че решението ви е правилно“3. Съпругата ми Кристи и аз сме открили този вид увереност, че критичните решения, влияещи на живота, може да бъдат предадени посредством Писанията, често пъти след посещение в храма.
Например, след дълго размишление и молитва, ние решихме да изоставим мечтания си дом в Тексас, да приемем преместване в работата и да преместим шестте си деца в Пекин, Китай. Но ние отчаяно се нуждаехме от духовно потвърждение за подобно съществено преместване. Божественото потвърждение наистина дойде за нас – в храма – докато четяхме следните думи в Учение и Завети: „Моята воля е … не оставай много дни на това място; … не мисли за имуществото си. Иди в източните земи“ (У. и З. 66:5–7).
Гласът на Исус Христос в Писанията, съпътстван от силните чувства от Светия Дух, потвърдиха решението ни, че преместването в Китай беше правилно.
Тревожно чувство
Вторият начин, по който Небесният Отец отговаря на нашите молитви, е чрез „тревожно чувство, вцепенение на мисълта, сочещо, че изборът ви е погрешен“4.
След мисията ми в Тайван, аз реших, че международното право ще е добър избор за кариера. Докато Кристи и аз обмисляхме като вариант това възможно бъдеще, ние си давахме сметка, че пред нас се очертават още пет години на скъпо обучение.
Икономиката на Съединените щати се намираше в дълбока рецесия и средствата ни бяха ограничени; и така, ние си мислехме, че ще е по-мъдро като избор да се присъединя към Военновъздушните сили, които щяха да заплатят за обучението ми. Но взимайки нужните изпити и попълвайки документите, ние просто не се чувствахме удобно да се обвържем по този начин. Не бяха на лице вцепенение на мисълта или пък тежки чувства, а единствено липсваше мир.
Онова на пръв поглед нелогично финансово решение бе вдъхновено отчасти защото бих бил ужасен адвокат!
Божествено доверие
Бог отговаря на молитвите и по трети начин: без отговор. „Ако живеете достойно, изборът ви е в съгласие с ученията на Спасителя и трябва да действате“, казва старейшина Скот, „продължавайте с упование“5.
Последният опит на Нефи да се сдобие с плочите от пиринч показва как трябва да продължаваме с божествено упование. Той записва:
„И аз бях воден от Духа, без да зная предварително нещата, които трябваше да извърша.
При все това аз продължих“ (1 Нефи 4:6–7).
Ще има моменти в десетилетието ви за вземане на решения, когато не може повече да отлагате и ще трябва да действате. Разбрал съм, както учи и старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли, че „ще получаваме подтици от Духа, когато сме направили всичко, зависещо от нас; когато сме излезли навън да се трудим в жегата, вместо да седим на сянка, молейки се за напътствие за първата крачка, която трябва да направим“6.
Подобно на Нефи, Духът ще ни потвърди или предупреди, в определеното време, за пътеката, която сме избрали.
3. Живейте в настоящето
Посвещението на Нефи по време на пътуването към обетованата земя е съвсем очевидно в сравнение с това на братята му, Ламан и Лемуил. Те решават да тръгнат, но сърцата им никога не напускат Ерусалим. Нефи поправя счупения си лък, за да ловува за храна и търси руда, за да построи кораб, докато братята му се излежават в палатката.
Днес, светът е пълен с хора като Ламан и Лемуил. Господ се нуждае от отдадени мъже и жени, подобни на Нефи. Ще се развиете много повече в живота, когато изцяло се отдавате на решенията и се опитвате да преуспявате в текущите си обстоятелства, като гледате с очи към бъдещето.
Нефи е пример за мъдрия съвет на президент Томас С. Монсън: „Бленуването по миналото и копнежът за бъдещето могат да осигурят удобство, но няма да заемат мястото на това да живеем в настоящето. Това е денят на нашите възможности и ние трябва да се възползваме от тях“7.
4. Черпете от силата на ближните
Дори и след като сме търсили Духа, придвижили сме се напред с решението си и сме изцяло посветени на него, могат все пак да възникнат съмнения, които да ни накарат да се съмняваме в решението си. В подобни обстоятелства, доверен наш близък или приятел може да ни посъветва и да ни окуражи да продължим пътя си. По мое мнение, по време на пътуването си, съпругата на Нефи е неговата опора.
Благодарност за съпругата на Нефи ме озари, докато бях на посещение в Музея за църковна история. Бях прикован към една картина на Нефи, на която той бе завързан към мачтата на един кораб, прогизнал до кости в поройната буря8.
До него, бяха жена му и едно от неговите деца. Тя преживяваше същата буря и предизвикателства като Нефи, но в очите й имаше дързост, а силните й ръце бяха обгърнали рамената му в защита. В този момент, аз осъзнах, че съм също благословен да имам вярна спътница, която да ме усилва в моментите на изпитание. Надявам се и аз да съм подобна сила за нея.
Братя, запазвайки и увеличавайки духовната сила, която сте развили (или ще развиете) като мисионер или по време на друга праведна служба, е най-ценната ви придобивка, за да станете желан съпруг и баща. Сестри, духовната чувствителност, вяра и смелост да следвате Исус Христос, са сред най-добрите ви качества като съпруги и майки.
Приканвам ви да се превърнете в типа човек, от който вашият съпруг или бъдещ такъв, ще може да черпи мъдър съвет и сила. Един добродетелен мъж и една достойна жена, запечатани за времето и вечността в храма, могат да вършат трудни неща, като равностойни партньори.
Обещавам ви, че ако прилагате на практика уроците, научени от Нефи и съвременните пророци относно вземането на решения, вие ще бъдете водени по пътя, получавайки лично откровение „от време на време“. Докато се развивате в своето десетилетие за вземане на решения, нека и вие, подобно на Нефи, да имате вярата да казвате:
„И аз бях воден от Духа, без да зная предварително нещата, които трябваше да извърша.
При все това аз продължих“ (1 Нефи 4:6–7).