Кой е твоят герой?
Авторката живее в щата Калифорния, САЩ.
Ели знаеше кой е нейният герой, но се страхуваше прекалено много да го сподели.
„Отстоявай съзнанието си, твоята чест, твоята вяра; изправи се като герой“ (Сборник детски песни, с. 158).
Ели притеснено хапеше нокътя на палеца си. Госпожица Фиц вървеше надолу по редицата, задавайки въпрос на всеки ученик по отделно.
„Кой е твоят герой?“, Госпожица Фиц попита Джеръми.
Джеръми не изгуби и секунда време да отговори: „Моят татко!“, отвърна гордо той.
Госпожица Фиц се усмихна. „А твоят, Сара?“
И нейният отговор дойде така светкавично: „Ейбрахам Линкълн“.
Ели можеше да усети туптенето на сърцето си, докато госпожица Фиц вървеше надолу по редицата от ученици. Те бяха говорили за герои целия ден, а сега от всеки един се очакваше да сподели кой е неговият или нейният герой – пред целия клас!
Амбър и Джъстин отвърнаха, че майките им са техните герои. Уолтър каза, че за него, такъв бе дядо му. За няколко други ученици техен герой бе цар или президент.
Останаха само няколко ученика, преди госпожица Фиц да стигне до Ели. Тя трябваше да си помисли за герой и да го стори бързо!
Ели погледна надолу към обувките си, засрамена. Това да си измисли герой не беше същинският проблем. Тя вече знаеше кой е нейният герой. Това бе Исус Христос. Той бе изцелил болните, въздигнал мъртвите и бе платил цената за греховете на всички хора. Той беше най-големият герой, живял някога! Тя просто прекалено много се страхуваше, за да го каже.
Ели отново захапа нокътя на палеца си при мисълта да каже пред целия клас, че Исус Христос бе нейният герой. Ами, ако Джеръми й се изсмееше? Ами, ако Сара и Амбър си шушнеха за нея през междучасието?
Разбира се, че знаеше, че Исус Христос беше нейният герой. Но това не означаваше, че и всички останали трябва да го разберат.
Госпожица Фиц спря точно пред чина на Ели и се усмихна. „А кой е твоят герой, Ели?“
Ели хвърли един поглед на редицата от ученици зад нея чак до госпожица Фиц. „Ейбрахам Линкълн“, прошепна тя.
Госпожица Фиц засия. „Добре!“, каза тя и се отправи към следващия ученик в редицата.
Веднага щом се махна, рамената на Ели се отпуснаха с облекчение. Най-накрая това приключи. Последното нещо, от което се нуждаеше, е всички в класа да знаят кой е нейният герой –
„Исус Христос“, се обади един глас.
Ели опули очи и бавно се обърна назад. Там – само малко по-надолу по редицата – седеше мъничко момче, с разрошена коса. Той беше кльощав и срамежлив, и винаги сядаше най-отзад в класната стая. Ели дори и не знаеше името му. Тя не можа да си спомни той някога да е казвал и една дума дори – чак до този момент.
Няколко ученика се обърнаха втренчено към момчето, но той дори и не ги забеляза. Той просто погледна нагоре към госпожица Фиц и отново заговори: „Моят герой е Исус Христос“.
Госпожица Фиц се усмихна широко и продължи надолу по редицата. А Ели гледаше момчето с удивление. Тя се страхуваше да каже пред всички кой беше нейният герой, а него не го беше страх. Той дори и не ходеше в нейната Църква! Но той знаеше колко е важно да се изправи като пример за Исус Христос, колкото и трудно да беше това.
Ели му се усмихна. Нямаше повече да се страхува да съобщи кой е нейният герой. Все пак, сега тя вече имаше двама герои.