Не е грях да си слаб
Авторката живее в щата Юта, САЩ.
Ограниченията и несъ-вършенствата не са грехове и не ни пречат да сме чисти или достойни за Духа.
„Наистина ли съм достойна да вляза в Божия дом? Как е възможно това, ако не съм съвършена?“
„Как Бог наистина може да превърне слабостта ми в сила? Постила съм и съм се молила в продължение на дни да се разреши този мой проблем, но изглежда нищо не се променя“.
„По време на моята мисия живеех според Евангелието по-последователно, отколкото когато и да било през живота си, но никога не съм осъзнавала толкова добре недостатъците си. Защо, когато се държа толкова добре, понякога се чувствам толкова зле?“
Като се замисляме върху подобен вид въпроси, от съществено значение е да разберем, че макар и грехът неизбежно да ни отдалечава от Бог, слабостта, колкото и да е иронично, може да ни доближи до Него.
Снимка от iStock/Thinkstock
Да разграничаваме между греха и слабостта
Често си мислим, че грехът и слабостта са подобни на черни маркировки с различна големина върху платното на нашите души, според различната степен на прегрешение. Но Писанията ни учат, че грехът и слабостта са различни по своята същност, изискват различен лек и имат потенциала да дават различни резултати.
Повечето от нас са наясно с греха, който си признаваме, но нека да обобщим: Грехът е избор да не се подчиняваме на Божиите заповеди или да се противим срещу светлината на Христос, която е в нас. Грехът е избор да се доверяваме на Сатана, а не на Бог, изпадайки във враждебност с нашия Отец. За разлика от нас, Исус Христос бе напълно безгрешен и бе в състояние да извърши Единение за греховете ни. Когато искрено се покайваме – включително и променяме нашия ум, сърце и поведение; отправяйки подходящите извинения или признания; възстановяване на щети, където е възможно; и избягвайки повторението на даден грях в бъдещето – ние имаме достъп до Единението на Исус Христос, биваме опростени от Бог и ставаме отново чисти.
Да се очистим е от съществено значение, защото нищо нечисто не може да се намира в Божието присъствие. Но ако единствената ни цел беше да сме толкова невинни, колкото когато напуснахме Божието присъствие, то тогава за нас би било по-добре да си лежим сгушено в леглото си до края на нашия живот. Обаче, ние дойдохме на земята да се научим чрез опит да различаваме доброто от злото, да израстваме в мъдрост и умение, да живеем според ценности, за които ни е грижа, и да се сдобиваме с качества на божественост – развитие, което не може да изпитаме в сигурната обстановка на нашия покой.
Човешката слабост играе важна роля в тези съществени цели на смъртността. Когато Мороний се притесняваше, че слабостта му в писането може да накара езичниците да се подиграват със светите неща, Господ му вдъхна увереност с думите:
„И ако човеците дойдат при Мене, Аз ще им покажа тяхната слабост. Аз давам на човеците слабост, за да бъдат смирени; и Моята благодат е достатъчна за всички човеци, които се смиряват пред Мене; защото ако те се смирят пред Мене и повярват в Мене, тогава Аз ще сторя слабите им страни да станат силни“ (Етер 12:27; вж. също 1 Коринтяни 15:42–44; 2 Коринтяни 12:7–10; 2 Нефи 3:21 и Яков 4:7).
Изводите от този добре известен стих са дълбоки и ни приканват да разграничаваме между греха (поощряван от Сатана) и слабостта (описана тук като състояние, „дадено“ ни от Бог).
Може да определим слабостта като ограничение на нашата мъдрост, сила и святост, произтичаща от това да сме хора. Като смъртни същества, ние сме родени безпомощни и зависими, с разнообразни физически недостатъци и склонности. Ние сме отглеждани и заобиколени от други слаби смъртни същества, от техните учения и примери, а отношението им към нас може да е погрешно и понякога вредно. В слабото си, смъртно състояние, ние страдаме от физически и емоционални болести, глад и умора. Изпитваме човешки чувства като гняв, скръб и страх. Липсва ни мъдрост, умения, издръжливост и сила. И се поддаваме на най-различни изкушения.
Въпреки че бе безгрешен, Исус Христос се присъедини изцяло към нас в състоянието на смъртна слабост (вж. 2 Коринтяни 13:4). Той бе роден като безпомощно бебе в смъртно тяло и бе отгледан от несъвършени родители. Трябваше да се научи как да ходи, да говори, да работи и да се разбира с околните. Огладняваше и се изморяваше, изпитваше човешки емоции и бе в състояние да се разболява, да страда, да кърви и да умре. И Той бе „в(ъв) всичко изкушен като нас, но пак без грях“, отдавайки Се на смъртността, за да може да „състрадава с нас в нашите немощи“ и да ни утешава в нашите немощи или слабости (Евреите 4:15; вж. също Алма 7:11–12).
Ние не можем просто да се покаем затова, че сме слаби – нито пък слабостта сама по себе си ни прави нечисти. Ние не можем да израстваме духовно, освен ако не отхвърлим греха, но също така, ние не израстваме духовно, освен ако не приемем състоянието си на човешка слабост, не й отвърнем със смирение и вяра, и не се научим посредством слабостта си да се доверяваме на Бог. Когато Мороний се терзае относно слабостта на способността си да пише, Бог не му казва да се покае. Вместо това, Господ го наставлява да се смири и да има вяра в Христа. Като се смиряваме и имаме вяра, Бог ни предоставя благодат – не прошка – като лек за слабостта. Ръководство към Писанията определя благодатта като силата от Бог, даваща ни възможността да вършим това, което не бихме могли сами за себе си (вж. Ръководство към Писанията, „Благодат“) – подходящият Божий лек, чрез който Той може да „стор(и) слабите (ни) страни да станат силни“.
Упражняване на смирение и вяра
Още от рано в нашия опит в Църквата, ние сме учени на съществените елементи на покаянието, но как точно да спомагаме за смирението и вярата? Помислете върху следното:
-
Размишлявайте и се молете. Поради това, че сме слаби, може и да не осъзнаем дали си имаме работа с греха (което изисква моментална и дълбоко проникваща промяна на ума, сърцето и поведението) или със слабостта (което изисква смирено, непрекъснато усилие, изучаване и подобрение). Начинът, по който гледаме на тези неща, зависи от начина ни на отглеждане и зрялост. Възможно е да съществуват елементи, както на грях, така и на слабост в дадено поведение. Да наричаме греха обикновена слабост, води до извинение вместо до покаяние. Да казваме, че слабостта е грях, може да доведе до срам, вина, отчаяние и отказване от Божиите обещания. Размисълът и молитвата ни помагат да правим нужното разграничаване.
-
Поставяйте си приоритети. Поради това, че сме слаби, не сме в състояние да направим всички нужни промени изведнъж. Като се борим смирено и с вяра срещу нашата слабост, аспект по аспект, ние постепенно намаляваме невежеството, превръщаме добрите модели в навик, увеличаваме физическото и емоционалното си здраве и издръжливост, както и усилваме нашето упование в Господ. Бог може да ни помогне да разберем откъде да започнем.
-
Планирайте. Поради това, че сме слаби, ще ни е нужно много повече от праведно желание и голямо количество самодисциплина, за да станем по-силни. Също така, ние трябва да планираме, да се учим от грешките, да развиваме по-ефективни стратегии, да преглеждаме плановете си и да се опитваме отново. Нуждаем се от помощ от Писанията, подходящи книги и от хората около нас. Започваме от малкото, радваме се на подобрението и рискуваме (дори и това да ни кара да се чувстваме уязвими и слаби). Нуждаем се от подкрепа, която да ни помага да взимаме добри решения, дори когато сме изморени или обезкуражени; нуждаем се от планове, които да ни връщат на правилния път, когато се отклоняваме.
-
Упражнявайте търпение. Поради това, че сме слаби, промяната може да отнеме време. Ние не се отказваме просто така от нашата слабост, както се отказваме от греха. Смирените ученици вършат с желание това, което се изисква от тях; те се учат на издръжливост, продължават да се опитват и не се отказват. Смирението ни помага да имаме търпение към самите себе си и към нашите ближни, които също са слаби. Търпението е израз на нашата вяра в Господ, благодарност за доверието Му в нас и упование в благословиите Му.
Дори когато искрено се покайваме от греховете си, получаваме опрощение и се очистваме отново, ние оставаме слаби. Все още сме податливи на болести, емоции, невежество, предразположения, умора и изкушение. Но ограниченията и несъответствията не са грехове и не ни пречат да сме чисти или достойни за Духа.
От слабост към сила
Снимка от iStock/Thinkstock
Докато Сатана няма търпение да използва слабостта ни, за да ни примами към греха, Бог е в състояние да използва човешката слабост, за да ни учи, укрепва и благославя. Противно на това, което може да очакваме или се надяваме, обаче, Бог не винаги „ще стор(и) слабите (ни) страни да станат силни“, премахвайки слабостта ни. Когато апостол Павел повторно се моли на Бог да премахне „трън(а) в плътта“, който използва Сатана, за да го мъчи, Бог му отговаря: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена“ (2 Коринтяни 12:7, 9).
Има много начини, по които Господ прави „слабите страни да станат силни“. Въпреки че Той може да премахне слабостта чрез драматичния лек, за който се надяваме, от мой личен опит, това се случва много рядко. Например, не намирам доказателство, че Бог премахна слабостта на Мороний в способността му да пише, след този добре известен стих в Етер 12. Бог също може да направи слабите ни страни да станат силни, помагайки ни да заобикаляме слабостите си, да имаме подходящо чувство на хумор или перспектива относно тях, и да ставаме постепенно по-добри по отношение на слабостите си. Също така, силните и слабите страни са често свързани (подобно на силата на издръжливостта и слабостта да се инатим), а ние можем да се научим да ценим силата и да обуздаваме съпътстващата я слабост.
Има и друг, още по-силен начин, по който Бог прави слабите неща в нас да станат силни. Господ заявява на Мороний в Етер 12:37: „И понеже видя своята слабост, ти ще бъдеш направен силен, за да седнеш на мястото, което Аз приготвих в обиталищата на Моя Отец“.
Тук, Бог не предлага да промени слабостта на Мороний, а да промени самия Мороний. Борейки се с предизвикателството на човешката слабост, Мороний – а и ние – можем да се научим на милосърдие, състрадание, кротост, търпение, смелост, издръжливост, мъдрост, постоянство, прошка, устойчивост, благодарност, творчество, както и да сме приемник на други добродетели, които ни правят по-подобни на Отец в Небесата. Това са качествата, които дойдохме да изгладим тук на земята, качества подобни на Христовите, които ни подготвят за небесната ни обител.
Никъде другаде Божията любов, мъдрост и изкупителна сила не са по-явни от способността Му да превръща битките ни с човешката слабост в безценни божествени добродетели и сила, които ни правят по-подобни на Него.