Трябва да отидем в храма сега!
Мери Холмс Юън, Калифорния, САЩ
Илюстрации от Брадли Х. Кларк
Една неделна сутрин, един новопокръстен член бе представен в района. Името й беше Лидия. Тя плени сърцата ни мигновено.
Лидия беше възрастна и сляпа, в резултат на дълги години борба с диабет. Тя бързо опозна членовете в района, по гласовете им и по техните стъпки. Казваше ни имената и се здрависваше с нас, и ние никога не обръщахме внимание на факта, че беше сляпа.
След като мина нужната една година, Лидия се срещна с епископа и президента на кола, за да получи храмовата си препоръка. Една неделя в Обществото за взаимопомощ, тя ме дръпна до себе си и възкликна: „Президентът на кола ми каза, че трябва да отида до храма възможно най-скоро. Ще ме заведете ли?“
Това бе първата седмица от декември – всички бяхме много заети. Опитах се да използвам обикновените извинения и казах: „Не може ли да почакаме до януари?“
„Не, трябва да отидем сега!“
Една група жени от района ходеха до храма всеки месец, така че аз говорих с тях относно пътуване с Лидия. Те също бяха много заети. Но Лидия, със сълзи на очи, отново ни каза, че президентът на кола й е казал да отиде възможно най-скоро.
И така, ние всички се съгласихме да направим това пътуване от 241 км следващата седмица. По пътя, изпълвахме колата с бърборенето и приятелството на осем жени. Лидия бе на върха на щастието от преживяването си в храма и благословията да получи своето надаряване.
Първата седмица на януари, състоянието на Лидия се влоши и тя влезе в болница за спешна помощ. Седмица по-късно нея вече я нямаше. Но тя си замина с вечните благословии, които беше получила в храма, само няколко седмици преди това.
По-късно, аз разказах на президента на кола историята за нашето пътуване и му казах колко впечатлена бях, че той е бил подтикнат да каже на Лидия да отиде до храма веднага.
„Наистина нямах предвид, че тя трябва да отиде сега“, отвърна той. „Винаги казвам на новите притежатели на препоръка да отидат до храма възможно най-скоро. Духът е говорил на Лидия, не аз!“
Лидия ни научи да се вслушваме в Духа и да действаме незабавно. Благодарна съм за напомнянето й да се вслушваме в тихия, малък глас.