Молитви и катедрали
Авторката живее в щата Юта, САЩ
„(Вие) сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Иоана 13:35).
Дани погледна нагоре, но все още не можеше да види върха на красивата катедрала. Хора, които принадлежаха към различна църква, посещаваха това място. Дани не разбираше защо семейството й посещаваше тази църква в петък, освен че татко й бе споменал за нещо, наречено „вечерен молебен“.
„Какво е това?“, попита Дани.
„Това е събрание, на което хората пеят, четат от Писанията и се молят заедно“, отвърна баща й. „Като едно голямо семейство в края на деня“.
На Дани й хареса как звучеше. Тя и семейството й бяха на гости в Англия. Миналата неделя, те посетиха един район, в град на име Йорк. В Неделното училище за деца, те знаеха същите стихове и песни, като Дани. Тя знаеше, че района, който посещава, бе част от истинната Църква на Исус, подобно на собствения й район у дома.
Но тази катедрала изглеждаше много различно от това, на което беше свикнала. Тя забеляза малка масичка пълна със свещи. Дани наблюдава едно момче да запалва свещичка.
„Защо палиш свещи?“, го попита тя.
Момчето се усмихна. „Паля свещ, когато се помоля за специални неща. Докато тлеят пламъците на свещта, аз се надявам, че молитвата ми ще продължи да бъде чувана от Бог“.
На Дани свещите й изглеждаха съвсем обикновени. Бе малко объркана, но искаше да е учтива. Тя му се усмихна.
Дани и семейството й седнаха, и „вечерният молебен“ скоро започна. Тя видя същото момче на няколко реда разстояние. Тогава осъзна, че не знаеше никоя от песните, които изпълняваха всички. Когато се помолиха, те четоха от една малка книжка. Всичко изглеждаше различно от това, на което тя беше свикнала.
Но музиката беше красива, дори и да беше непозната. Тогава един мъж се изправи и прочете стихове. Той бе облечен в роба, а не в костюм и вратовръзка като епископа на Дани. Но когато започна да чете, Дани осъзна, че историята й беше позната! Той четеше за това как Исус изцелил 10-те прокажени.
„Татко“, пошушна тя, „обичам тази история!“
Татко й се усмихна. „И аз също“.
Тогава, човекът с робата каза молитва. Той помоли Бог да благослови болните и нуждаещите се. Точно както правеше Дани! Също така, той помоли за специална благословия за ръководителите на неговата църква. Дани си спомни как нейното семейство винаги молеше Небесния Отец да благослови президент Томас С. Монсън и неговите съветници.
В сърцето на Дани нахлу топло чувство. Тя знаеше, че Небесният Отец й казваше, че обича всички Свои чеда и чува всички техни молитви, дори и да посещаваха различна църква и да нямаха пълнотата на Евангелието.
Като си тръгваха, татко й си провери телефона. Изглеждаше тъжен, докато си четеше съобщенията. „Сестра Монсън е починала“, каза той.
„О, не!“ Дани си каза кратка молитва в сърцето за президент Монсън да бъде добре.
„Добре ли си?“, попита някой. Това беше момчето от по-рано. Той беше чул Дани и изглеждаше разтревожен.
„Сестра Монсън е починала“, каза тя. „Тя е съпругата на нашия пророк, президент Монсън“.
„Съжалявам“, учтиво отвърна той. „Ще запаля свещичка за него“.
Дани се усмихна и му благодари. Помисли си, че бе много мило от страна на момчето да каже специална молитва за президент Монсън. Тя знаеше, че Небесният Отец ще чуе молитвата, която си каза тя в сърцето, както и молитвата, казана от момчето.