Неговите вечни обещания
Робин Каспър, Юта, САЩ
Докато си седях в събранието за причастие, размишлявайки върху молитвата за хляба, следните думи непрекъснато се повтаряха в ума ми: „за да може винаги да имат Неговия Дух да бъде с тях“ (Мороний 4:3; У. и З. 20:77).
„Винаги“, се казваше там – не просто в определени моменти. Защо, тогава, преди няколко месеца, съпругът ми и аз не бяхме подтикнати как да предпазим нашия 11-годишен син, преди да загине във велосипедно-автомобилна катастрофа? Защо Небесният Отец не се грижи „винаги“ за нас и ни предупреждава?
В Неделното училище за деца се преподава и се вярва, че Светият Дух ще ни защитава. Той ще използва тихият, малък глас, за да ни наблюдава, напътства и предупреждава за опасности. Тази мисъл е в ума ми откакто Бен почина. Толкова много ми липсваше, а сърцето ми жадуваше за разбиране и мир.
Къде беше моят предупредителен глас? Къде беше Светият Дух? Смятах, че правим всичко възможно да сме праведни. Плащахме десятъка си, ходехме на църква и служехме за каквото и да ни помолеха. Бяхме далеч от съвършени, но провеждахме семейна домашна вечер и изучавахме Писанията. Стараехме се.
По това време се намирах в събранието на Обществото за взаимопомощ, когато учителката разказа история за своя близка. Докато чакала на светофара, нейната близка получила ясното впечатление да остане там, където се намира, докато не светне зелено. Тя се вслушала в подтика, и почти мигновено един огромен камион се появил изневиделица на пресечката, преминавайки на червена светлина. Ако тя не се била вслушала и подчинила на този глас, тя и децата й най-вероятно е можело да бъдат наранени или дори убити.
Тази история ме смаза, но докато си седях на стола в сълзи, приготвяйки се да стана и да си изляза, едно огромно успокоение се изля върху мен. Почувствах мир и че Светият Дух в действителност е бил с мен. В моя случай, Той не е бил там като предупредителен глас, а като утешител.
От момента на нещастието с Бен, аз съм чувствала сила извън способностите си и съм била утешавана от любовта на моя Небесен Отец. Липсваше ми разбиране понякога защо се случват определени неща, но никога не съм се съмнявала в Неговата любов.
Имам вяра, че Бог разбира всички неща и никога няма да ме остави без утеха. Светият Дух изпълнява много роли в живота ни. Той ни защитава, но също така Той ни напътства, утешава, учи и ни дава разбиране и други благословии.
Разбрах, че Небесният Отец наистина спазва Своите обещания. Той „винаги“ е бил с мен.