Нашето пространство
Пожарникари и Божието всеоръжие
Илюстрации от Джулия Йелоу
Беше спокоен работен ден, като пожарникар-доброволец, така че реших да си чета от Книгата на Мормон. Когато един от колегите ми ме видя да чета, той ме попита дали знаех как можем да се облечем в Божието всеоръжие в наши дни. Докато си говорехме, прозвуча алармата. Имаше пожар в близък магазин.
Ние бързо си сложихме пожарникарската екипировка и се запътихме право натам. Пламъците бяха огромни, а като доближихме магазина, нещо избухна в наша посока. Обгърнаха ни пламъци. Експлозията накара колегата ми и мен да изгубим ориентация за няколко секунди. Но благодарение на нашата екипировка и защитно облекло, не бяхме ранени.
Когато се завърнахме в станцията, след като се бяхме преборили с огъня, аз попитах колегата си дали си спомняше въпроса относно Божието всеоръжие. Той си го спомняше и аз му обясних, че Божието всеоръжие е подобно на нашата защитна екипировка като пожарникари. Трябва винаги да сме облечени в нея, за да можем да устояваме на силните атаки на противника. Ако спазваме заповедите, ние ще бъдем благославяни със защитната сила от Божието всеоръжие, а Светият Дух ще бъде наш водач.
Фернандо де ла Роса Марон, Мексико
Моят любим стих
1 Царете 16:7. „Защото (Господ) не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“.
Преди да се присъединя към Църквата, винаги съм се смятала за обикновен човек, с обикновени способности. Чувствах, че не притежавам нищо ценно, което мога да предложа. Страхувах се да покажа на хората коя съм, от страх да не бъда отхвърлена или наранена. Мислех си, че всички хора около мен бяха по-силни, по-умни и по-добри от мен.
Но всички тези виждания се промениха, когато станах член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Научих, че ние всички сме чеда на Бог и сме наследили божествени качества. Сега разбирам, че не съществува никакво състезание за това кой е по-умен, по-богат или по-красив. В Господните очи, ние всички сме на равни начала, и Той е Този, Който ще ни съди – не въз основа на нашите физически качества, а въз основа на нашето послушание и желание да следваме определената от Него пътека.
Джоан Асусена, Филипините
Ще работите ли в неделя?
Илюстрации от Джулия Йелоу
Когато бях 15-годишен, аз се сдобих със силно свидетелство за Евангелието на Исус Христос и бях толкова щастлив да се присъединя към Църквата. По това време, аз работех, за да помагам на семейството си. Обаче, скоро след като се кръстих, изгубих работата си.
Трябваше да си намеря нова работа, защото семейството ми разчиташе на мен; всяка работа, обаче, за която кандидатствах, изискваше да работя в неделя. Отхвърлих много предложения, само защото знаех, че в неделния ден трябва да съм на църква (вж. У. и З. 59:9–10).
След два месеца в търсене, все още нямах работа. Майка ми не беше член на Църквата, и въпреки че вярваше в Бог, тя беше много ядосана, че подминавах толкова много работни позиции.
Една вечер тя ме погледна със сълзи на очи и попита: „Защо Бог позволява да ни се случва това, когато ти имаш толкова много вяра във вършенето на правилното?“
Аз отвърнах: „Мамо, не знам защо ни се случва това, но знам, че постъпвам правилно, и знам, че Бог ще ни благослови в замяна“.
На следващата сутрин някой ми предложи много добра сума да прекарам два дена, помагайки с преместването на някакъв тежък товар от една къща до друга. Работата беше напрегната, но когато получих парите, аз се прибрах веднага у дома и казах благодарствена молитва. Скоро си намерих добра работа, с почивни неделни дни и оттогава насетне не съм бил безработен.
Радвам се, че избрах да спазвам Господния ден свят. Съществуват много предизвикателства в живота, но аз знам, че ако се стремим да бъдем силни, независимо от тези предизвикателства, Господ ще ни благославя.
Сахил Шарма, Индия