Духовното влияние на жените
Авторката живее в щата Юта, САЩ.
Познаваме ли степента на духовната си сила?
Дъщери на Божеството от Катлийн Питърсън, ДА НЕ СЕ КОПИРА
Много прекрасни, смирени жени в Църквата отправят служба без да осъзнават дълбокото влияние, което има техния живот – като примери на временна служба, но също така и като наследства на духовна сила. Една такава жена е моята баба, Чери Питърсън. Тя е служила с вяра в тихи призования през целия си живот. Ако я попитате, тя ще заяви, че не притежава много таланти, които да сподели със света. Въпреки това, започвайки да научавам за живота й, осъзнавам колко много нейната духовната сила е повлияла на моя живот.
Родителите на Чери спрели да ходят на църква и се развели, когато тя била съвсем малка, и така тя израснала с майка си, Флорънс, която винаги работела. Флорънс била още по-пренебрегната като дете, израствайки в пансион, докато нейната майка, Джорджия, водела светски живот. Въпреки предизвикателствата в нейното отглеждане, Чери останала активна в Евангелието, редовно посещавайки църквата със семейството на пра-баба си Елизабет или с приятели. Тя виждала в техните семейства онова, което желаела за своето собствено. Тя не знаела как точно трябва да изглежда едно семейство, но знаела какво не трябва да бъде то, и била решена нейното бъдещо семейство да бъде различно.
Съпругът на Чери – моят дядо Дел – ми каза веднъж: „За да имаш свидетелство трябва да го искаш. Чери винаги искаше свидетелство“. Въпреки че ранните години от техния брак били изпълнени с трудности, те били решени да останат силни като семейство. Били по-малко активни през първата година от брака си, поради работното разписание на Дел, но призованието да служи в Неделното училище за деца подтикнало Чери да започне да посещава събранията, а Дел скоро се присъединил към нея като съветник в Кворума на дяконите. От тогава насетне, и двамата са активни и силни в Църквата. Желанието на Чери да служи и решителността й да отгледа едно силно семейство, помогнали на моята майка да се превърне в силната жена, която е тя, а примерът на моята майка ми е помогнал да очертая живота си, особено сега, когато започвам моето собствено семейство.
Като жени, ние можем да имаме значително духовно влияние върху живота на хората около нас. В действителност, Джозеф Смит учи, че нашата роля е „не само да помагаме на бедните, но и да спасяваме души“1. Исус Христос е призовал жените в Неговата Църква, да бъдат Негови ученици и да бъдат духовно силни. Нашата духовна сила и влияние са съществени за развитието на делото на спасение, и ние трябва да търсим възможности да укрепваме духовно хората около нас. Като правим това, влиянието на нашата вяра и праведност ще продължава далеч по-дълго от това, което можем да видим.
Призовани като ученици
Старейшина Джеймс Е. Талмидж (1862–1933), от Кворума на дванадесетте апостоли, пише: „Най-големият защитник на жената и на женствеността в света е Исус Христос“2. Спомнете си, например, какво учи Той две от Своите жени-последователки в Новия завет – сестрите Мария и Марта. Книгата Daughters in My Kingdom обяснява: „Лука 10 съдържа историята на Марта, която отваря дома си за Исус. Тя служи на Господ, грижейки се за Неговите материални нужди, а Мария сяда в нозете на Господаря и съсредоточено приема ученията Му.
Във време, когато от жените се очаква да се грижат само за материалните нужди, Спасителят учи Марта и Мария, че жените могат също да участват и в духовното дело. Той ги кани да станат Негови ученици и да бъдат спасени, което е „добрата част“, която не ще се отнеме от тях“3.
Подобно на Марта, понякога и ние грешим, мислейки си, че главната роля на жените е да допринасят за материалната служба към околните, като например приготвянето на храна, шиене и почистване. Тази служба е ценна и скъпа жертва; въпреки това, обаче, Господ се нуждае много повече не от жени, които могат да готвят и шият, а от жени с духовна сила, чиято вяра, праведност и милосърдие озаряват живота им. Той знае, че всяка една от нас има толкова много, което може да предложи. Исус Христос призовава всички нас да развиваме духовната си сила и способност да получаваме и действаме чрез откровение, за да спомагаме делото Му да се придвижва напред. Линда К. Бъртън, обща президентка на Обществото за взаимопомощ, казва на сестрите: „Изпратени сте на земята в тази диспенсация заради това, което сте и това, което сте подготвени да правите! Независимо от това какво се опитва да ни убеди Сатана, нашата истинска същност е тази на последователки на Исус Христос!“4
Господ познава нас и ситуацията, в която се намираме, и Той има задача за всеки от нас, която да изпълним на тази земя. Няма сестра, която да знае прекалено малко или която да има много малко таланти, за да не бъде духовна сила за добро и довеждането на другите при Христос. С този божествен потенциал, ние имаме и отговорността да се превърнем в духовни лидери в нашите домове и общества. Старейшина M. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли казва: „Всяка сестра в тази Църква, сключила завети с Господ, има божествената задача да спасява души, да води жените от света, да укрепва домовете на Сион и да изгражда царството Божие“5.
Не е нужно да заемаме важни позиции или да вършим необикновени неща, за да помагаме на хората около нас да правят избори, които да ги приближават до Исус Христос – това е нашето най-важно задължение. Както големите, така и малките неща, които вършим в живота на един или повече хора, дори и да е в собственото ни семейство, могат да имат дълбоко влияние.
Жени в делото по спасението:
Обичан химн гласи: „Жените са с ангелска мисия свята. Със този дар чуден сам Бог ни дари“6. Притежаваме толкова много, което да предложим в живота на обичаните от нас хора. Старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли споделя истории за това как духовната сила на две жени е оказала влияние в живота му:
„Когато бях малко дете, баща ми не беше член на Църквата, а моята майка беше слабо активна. … Няколко месеца след осмия ми рожден ден, баба Уитъл пропътува от единия до другия край на страната, за да ни дойде на гости. Тя бе обезпокоена, че нито аз, нито моят по-голям брат бяхме кръстени. Не знам какво точно бе казала на моите родители, но знам, че една сутрин тя заведе мен и брат ми в парка и сподели с нас чувствата си относно важността да бъдем кръстени и да посещаваме редовно църковните събрания. Не си спомням конкретните неща, които ни каза тя, но думите й породиха нещо в сърцето ми и скоро брат ми и аз се кръстихме. …
Баба използваше правилното количество смелост и уважение, за да помогне на баща ни да осъзнае колко е важно да ни кара на църковните събрания. Тя ни помагаше да чувстваме нуждата от Евангелието в живота си, във всеки подходящ момент“7.
Втори източник на духовна сила е съпругата на старейшина Скот – Джанийн. Докато излизали на срещи, те започнали да говорят за бъдещето. Джанийн, която била израснала в силен мисионерски дом, изразила желанието си да се омъжи в храма за завърнал се мисионер. Старейшина Скот, който преди не бил мислил много за служене на мисия, бил силно повлиян. „Прибрах се вкъщи и не можех да мисля за нищо друго. Бях буден през цялата нощ. … След множество молитви, аз взех решение да се срещна с моя епископ и да започна попълването на документите си за мисия“.8 Въпреки че Джанийн е тази, която му дава нужното напътствие и подтик, от които се нуждае той, старейшина Скот казва: „Джанийн никога не ме помоли да отслужа на мисия заради нея. Тя ме обичаше достатъчно, за да сподели убеждението си с мен и да ми предостави възможността да поема своя път. И двамата отслужихме мисии и по-късно бяхме запечатани в храма. Смелостта на Джанийн и отдадеността на нейната вяра оказаха голямо значение в живота ни заедно. Уверен съм, че нямаше да намерим щастието, на което се радваме, без нейната силна вяра в принципа най-напред да служим на Господ. Тя е един прекрасен, праведен пример!“9
Духовното влияние на тези ангелски жени в живота му, помагат на един млад мъж – старейшина Скот – да вземе някои от най-важните решения в живота си: да се кръсти, да отслужи на мисия и да сключи брак в храма.
Ние можем да помагаме на хората около нас да взимат правилните решения чрез нашия пример, действия, думи и лична праведност. Сестра Керъл М. Стивънз, първа съветничка в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ, заявява: „Ние сме спазващи заветите дъщери в Господното царство и имаме възможността да бъдем инструменти в ръцете Му. … Ние участваме в делото на спасението всеки ден по малки и прости начини – като се грижим, укрепваме и се учим една друга“10. Като се осланяме на Духа и постоянстваме напред чрез искрени и смирени усилия да помагаме на хората около нас да се доближат до Христос, ние ще бъдем ръководени какво трябва да правим, както и ще ни бъде дадена силата да го направим, и ще изпитваме радостта от това да доведем Господните чеда при Него.
Да оказваме духовно влияние
Знаейки отговорността си, ние може да попитаме, като учениците в древни времена: „Какво да сторим?“ (Деянията 2:37), за да влияем духовно. На една скорошна обща конференция, сестра Бъртън кани сестрите да си представят „някои от възможните обяви за „търси се помощ“, свързани с делото на спасението:
-
Търси се помощ: родителите да възпитават децата си в светлина и истина
-
Търси се помощ: дъщери … , сестри … , лели … , братовчеди, баби и дядовци и истинските приятели да служат като наставници и да помагат по заветната пътека
-
Търси се помощ: хора, които да се вслушват в подтиците на Светия Дух и да действат според тях
-
Търси се помощ: хора, които всеки ден да живеят според Евангелието по малки и прости начини
-
Търси се помощ: работници по семейна история и храмови работници, за да свържат семействата за вечността
-
Търси се помощ: мисионери и членове, които да разпространяват благовестието – Евангелието на Исус Христос
-
Търси се помощ: спасители, които да намерят онези, които са се изгубили от пътя
-
Търси се помощ: спазващи заветите, които да отстояват истината и правилното
-
Търси се помощ: истински ученици на Господ Исус Христос“11.
Това не са нови неща, но когато търсим възможности да участваме в делото на спасението, ние ще подобряваме способността си да помагаме на хората около нас. Старейшина Балард казва: „На този свят няма нищо по-лично, подхранващо и променящо живота от влиянието на една праведна жена“12. Като развиваме духовната си сила чрез лична молитва и изучаване на Писанията, непоклатимо послушание и спазване на заветите с вяра, ние ще се превърнем в това влияние.
Отвъд нашия кръгозор
Президент Бригъм Йънг (1801–1877) казва: „Може ли да премерите количеството добро, което майките и дъщерите в Израил са способни да извършат? Не, това не е възможно. И доброто, което ще извършат, ще ги следва във вечността“13.
Праведните решения на моята баба са оказали влияние на поколения от нейното семейство извън кръгозора й на млада жена. Въпреки това, духовното влияние на жените в моето семейство се простира далеч в миналото. Чери се сдоби с голяма част от собствената си духовна сила, наблюдавайки своята пра-баба (моята трета пра-баба през поколенията) Елизабет. Примерът на вяра и свидетелство на Елизабет се простря отвъд две поколения на неактивност, за да помогне на нейната правнучка Чери да даде заден ход на тенденция от разбити семейства и да се завърне в Църквата.
Като се превръщаме в духовна сила за хората около нас, нашето влияние ще се простира извън кръгозора ни. Президент Гордън Б. Хинкли (1910–2008) казва: „Ние призоваваме жените в Църквата да се обединят в праведност. Те трябва да започнат от собствените си домове. Могат да преподават това в съответните си часове. Могат да издигат гласа си за това сред своето общество. …
Гледам на това като на едничката светла надежда в един свят, който върви към самоунищожение“14.
Като изпълняваме тази заповед, делото Господне ще се ускори напред не само в света около нас, но най-вече, в семействата ни и в живота на обичаните от нас хора.