„Със Тебе всеки час“
Авторът живее в щата Юта, САЩ.
Когато не знаехме какво още да преподаваме, моят колега предложи да изпеем този химн.
Един приятен неделен ден по време на мисията ми в Балсан, Корея, колегата ми и аз си взимахме довиждане с членовете след църква, и бяхме на път да ходим да проповядваме, когато мисионерският ръководител на района ни представи на едно 12-годишно момче – Конг Сънг-Гин. Той беше присъствал на събранието същия ден и искаше да научи повече за Евангелието.
Разбира се, ние се вълнувахме за възможността да му преподаваме, но също така аз бях притеснен да преподавам на някой толкова млад. Решихме да получим разрешение от неговите родители, и така, аз се обадих у дома на Конг Сънг-Гин и накратко говорих с майка му, Пак Ми-Джънг. Изненадах се, когато тя ми каза, че се радва за сина си, че иска да ходи на църква и ще се радва ако го посетим и му преподаваме.
Неочаквани проучватели
На следващата вечер, пристигнахме в дома на момчето, готови да преподаваме. Изненадахме се да разберем, че Пак Ми-Джънг също искаше да учим и дъщеря й, Конг Су-Джин. И тъй като бяхме непознати в дома им, Пак Ми-Джънг пожела да остане по време на уроците. Разбира се, ние бяхме щастливи да преподаваме на всички желаещи да слушат.
След като ни сложиха почерпка, ние седнахме заедно и започнахме да говорим. Вместо да започнем направо с урока, Пак Ми-Джънг искаше да ни опознае и да ни разкаже за нейните семейни обстоятелства. Тя ни разказа за наскорошните си изпитания и трудности, през които бяха преминали те, включително и неотдавнашната битка на сина й с рак. Той успешно бе изкарал лъчетерапия и ракът се намираше в ремисия, но докторите ги предупредили, че може да се върне по всяко време. Това бе изключително тежко за семейството. Те бяха семейство от работническата класа, като бащата трябваше да се труди много упорито, просто за да може да осигури покрив над главите им и храна на трапезата.
Бях шокиран и натъжен от изпитанията в техния живот. Той не беше лек, но близостта в семейството беше много по-явна от което и да е друго семейство, което бях срещал в Корея; а това означава много в корейското общество, което е фокусирано около семейството. Тръгнахме си от техния дом онази вечер, опознавайки по-добре това специално семейство и имайки възможността да споделим посланията на Евангелието с тях.
Колегата ми и аз се върнахме още няколко пъти да им преподаваме същата тази седмица, като всеки път усещахме същата топлина и щедрост, която почувствахме при първата ни среща. Когато стана на въпрос за кръщението, и двете деца се вълнуваха много да се присъединят към Църквата. Обаче, майка им не споделяше това вълнение. Въпреки че ученията ни й бяха направили дълбоко впечатление и тя се надяваше да са истинни, тя не чувстваше, че можеше да приеме и спазва подобен вид задължения, които се изискваха от присъединяването към Църквата. Тя също не смяташе, че е подходящо да се кръсти без своя съпруг, с който предстоеше да се запознаем. Въпреки това, обаче, тя имаше голямо желание да продължи да се среща с нас, както и искаше да посещава събранията с децата си.
Към края на втората седмица, докато продължавахме да преподаваме в дома й, ние се запознахме с нейния съпруг Конг Кук-Уон – скромен, благ и щедър човек. Той се присъедини към нас за последните беседи и веднага повярва във всичко, което преподавахме, включително и ученията, които другите хора намират за трудни, като десятъка и Словото на мъдростта. Въпреки финансово си състояние на прага на лишения, те започнаха да плащат десятък. Единствената пречка за бащата бе, че трябваше да работи в неделя. Той работеше на Международно летище Сеул всяка неделя и поради тази причина не можеше да присъства на събранията със семейството си. Въпреки работното си време, той и съпругата му си бяха уредили да присъстват на кръщенията на техните деца идващата неделя.
След кръщенията, ние продължихме да се срещаме често в техния дом. Провеждахме семейна домашна вечер, споделяхме стихове и вдъхновяващи преживявания, и ги запознахме с членовете на района. Въпреки това обаче, независимо от продължаващите евангелски преживявания, родителите бяха далече от кръщението.
Междувременно, колегата ми бе преместен, а новият ми колега пристигна направо от Центъра за обучение на мисионери. Той бе изпълнен с вяра, енергия и вълнение, а на мен, често казано, ми беше трудно да следвам неговото темпо. След като се срещнахме няколко пъти с Конг Кук-Уон и Пак Ми-Джънг, моят колега се доближи и ме попита дали аз и предишният ми колега сме постили с тях. Не бяхме. Всъщност, дори и не се бях замислял за това. И така, ние се срещнахме със семейството и предложихме пост. Бях шокиран да разбера, че те от време на време бяха постили сами, както за здравето на сина си, така и за промяна в работното време на Конг Кук-Уон, за да може да ходи на църква. След като колегата ми и аз се присъединихме заедно с тях в пост, на молитвите ни беше отговорено и работното време на Конг Кук-Уон бе променено. Но Пак Ми-Джънг все още бе непреклонна относно това да се кръсти.
Вдъхновена идея
На моя колега тогава му хрумна друга блестяща идея. Той извади Сборника с химни, джобен формат, и попита дали можем да пеем с тях. Въпреки че бяхме пели и преди, никога не бях виждал Пак Ми-Джънг да пее и просто бях решил, че не й харесва или пък се чувства неловко, тъй като музиката беше нова за нея. Колегата ми я попита дали има любим химн, и за мое удивление, тя се просълзи и отговори, че още от малка, любимият й химн е „Със Тебе всеки час“ (Химни, № 69). Ние започнахме да пеем в хармония на четири гласа, като бащата пееше мелодията, майката изпълняваше алт, колегата ми бе тенор, а аз бас.
Духът се усещаше силно в стаята. Докато изпълнявахме третия куплет, тя бе завладяна от чувства и гласът й затихна, докато ние продължавахме:
Със мене всеки час
ако си Ти,
грехът не може да
ме съблазни.
От Тебе се нуждая,
много се нуждая,
сега благослови ме,
Спасителю.
Като завършихме четвъртия и последен куплет, тя ридаеше. Докато съпругът й се опитваше да я успокои, тя в последствие успя да се съвземе. Погледна ме право в очите и каза: „Трябва да се кръстя“.
Кръщелната служба за Конг Кук-Уон и Пак Ми-Джънг онази неделя, бе една от най-духовните по време на мисията ми. Техните деца взеха участие в програмата и мнозина местни членове присъстваха, за да изразят своята подкрепа за най-новото покръстило се семейство в района им. Колегата ми и аз представихме специално музикално изпълнение: „Със Тебе всеки час“.
В последствие, аз завърших мисията си и се прибрах у дома. След една година в колежа, се завърнах в Корея за летен стаж и всяка събота и неделя си поставях за цел да посещавам многото специални приятели и семейства, които бях срещнал по време на своята мисия. След няколко седмици, се върнах в Балсан и се видях с това специално семейство. Пристигайки в дома им, забелязах, че някой липсваше – техният син. Със сълзи на очи, Пак Ми-Джънг ми съобщи новината: ракът на техния син се бе върнал отново и на 14-годишна възраст, той бе изгубил битката си с него.
Докато се опитвах да изразя своите съболезнования, както и да се преборя с болката, която изпитвах, Конг Кук-Уон ме увери, че всичко ще бъде наред. Те обичаха Евангелието, вярно посещаваха събранията и очакваха деня, в който семейството им да бъде запечатано за вечността в храма Сеул Корея. Независимо от болката, която изпитваха, семейството знаеше, че отново ще видят Конг Сънг-Гин и ще бъдат едно цяло. Пак Ми-Джънг също ми каза, че изпълняването на химни ежедневно й е помогнало да намери сили да издържи и да почувства съпътстващия мир, който идва чрез Духа.
Напускайки дома им онази вечер, отново се замислих върху думите от любимия химн на Пак Ми-Джънг. Благодарен съм на Небесния Отец, че благослови семейството с мир, след като Конг Сънг-Гин си отиде от този свят, и съм особено благодарен за ролята на Духа в разговора на Пак Ми-Джънг, който спомогна семейството да заслужи вечните благословии на храма.