Говорим за Христос
Силата на вярата
Авторката живее в щата Аризона, САЩ.
Ако Небесният Отец ни избавеше от нашите предизвикателства, просто защото сме помолили за това, то Той ще ни избави от съществените преживявания, нужни за нашето спасение.
Една година в колежа, бях на изпит, когато почувствах болка във врата. Болката не премина с отшумялото напрежение покрай изпита. Потърсих съдействие от доктори и терапевти и пробвах всякакви лечения, но болката продължаваше. През следваща една година, докато се мъчех да се справя с болката, аз също се затруднявах да увеличавам вярата си. Прекарвах много време в молитва, изучавах Писанията и молех за свещенически благословии. Чувствах, че само ако имах повече вяра, щях да бъда изцелена.
Исус Христос изцели болните, слепите, куците, прокажените – „според вярата (им)“ (Матея 9:29). Знаех, че Той има силата да ме изцели, така както бе направил с много други хора по време на земния Си живот. Реших, поради тази причина, че само липсата ми на вяра ми пречи да бъда изцелена, и затова удвоих усилията си. Докато продължавах с физиотерапията си, аз се молех и постех, изучавах и вярвах. И въпреки това, болката ми продължаваше.
Писанията ни учат, че вярата може да върши чудеса (вж. Матея 17:20) и въпреки това, аз не можех да намеря лек за това дребно страдание. Къде беше силата на вярата ми? Най-накрая, аз тихичко приех ситуацията си, намерих начини, по които да се справям с моето неудобство и бях доволна да оставя цялостното разбиране на вярата и изцелението за някой бъдещ момент.
Години по-късно, разговарях с една приятелка, на която й прилошаваше ужасно и поради което, не веднъж бе ходила до болницата по време на първата си бременност. Ерин искаше да има още едно дете, но се ужасяваше при мисълта, че ще трябва да премине през същите неудобства, с които се бе сблъскала по време на първата си бременност. Тя ми каза, че е постила и се е молела, и че наистина вярва, че Небесният Отец не би очаквал това от нея за втори път.
Докато разговаряхме, аз си спомних един стих: „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“ (Псалми 46:10). Спомних си за моето преживяване, което ме научи да мълча насред трудности и насърчих Ерин да продължава да има вяра, но да не прави вярата си зависима от това дали ще й прилошава или не по време на следващата й бременност.
Продължавайки да изучавам принципа на вярата, аз се обърнах към учението на Алма за вярата, в което той казва, че „ако имате вяра, вие се надявате на неща, които не се виждат, но са истинни“ (Алма 32:21).
Размишлявайки върху този стих, аз открих, че вярата не беше това, което си мислех. Вярата, както ни учи Алма, е надеждата в истинни принципи. Да имаме вяра не означава да вярваме, че Небесният Отец винаги ще ни дава онова, което искаме и когато го искаме. Да имам вяра, че Христос ще ми изцели врата или пък, че ще предостави на Ерин бременност без прилошаване, не е вяра в истинни принципи. При все това, ние може да вярваме, че Христос има силата да изцелява, че Той се грижи за нас, че ще ни усилва и че ако издържим успешно, може да сме достойни за вечен живот.
Господ обещава: „Каквото и да поискаш във вяра, като вярваш, че ще получиш в името на Христа, ще го получиш“ (Енос 1:15). Вярвам, че силата в това обещание се основава в съвета да вярваме „в името на Христа“. От Ръководството към Писанията научаваме за молитвата: „Ако пребъдете в Мене и думите ми пребъдат в(ъв) вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде“ (Иоана 15:7). И така, ние молим за неща, които е възможно Бог да ни дари. Много молитви остават без отговор, защото те изобщо не са в името на Христос; те по никакъв начин не съвпадат с Неговите мисли, а извират от егоизма на човешкото сърце“.
Когато молим за нещо с вяра, според Божията воля, Той ще изпълни нашите желания. Небесният Отец ни познава, Той ни обича и желае всичко необходимо за нас, за да се завърнем в Неговото присъствие. А това понякога включва изпитания, тревоги и предизвикателства (вж. 1 Петрово 1:7). Ако Небесният Отец ни избавеше от нашите предизвикателства просто защото сме помолили за това, то Той ще ни избави от съществените преживявания нужни за нашето спасение. Трябва да се научим да се доверяваме на плана на Бог и да отдаваме нашата воля на Неговата. Настройвайки нашите желания с Неговите и осъзнавайки нашата пълна зависимост от Него, ние може да се сдобием с правото да „получ(им) следствието на вярата си, спасението на душите си“ (1 Петрово 1:9).