Надеждата ще възтържествува
Надеждата е жив дар – дар, който се увеличава, когато имаме все по-силна вяра в Исус Христос.
Мои скъпи братя и сестри по целия свят, с началото на това специално време на обща конференция, погледът на небесата със сигурност ще е отправен към нас. Ще чуем гласа на Господа чрез Неговите служители, ще усетим влиянието на Светия Дух, което ще „ни направлява, насочва и утешава“, а нашата вяра ще бъде укрепена.
Преди три години президент Ръсел М. Нелсън сложи началото на общата конференцията със следните слова: „… чистото откровение в отговор на въпросите в сърцата ви ще направи тази конференция удовлетворяваща и незабравима. Ако все още не сте потърсили служението на Светия Дух, което ще ви помогне да чуете това, което Господ желае да чуете през тези два дни, ви каня да направите това сега. Каня ви да превърнете тази конференция във време за угощение с послания от Господ чрез Неговите служители“.
По въздействащ начин Писанията свързват заедно три думи: вяра, надежда и милосърдие. Надеждата е безценен дар от Бог.
Думата надежда се използва за много неща, които искаме да се случат. Например: „Надявам се, че няма да вали.“ и „Надявам се, че нашият отбор ще победи“. Смятам да говоря относно нашата свещена и вечна надежда, съсредоточена върху Исус Христос и възстановеното Евангелие, както и за „увереното очакване (…) (на) обещаните благословии на праведността“.
Нашата надежда за вечен живот
Нашата надежда за вечен живот се обезпечава чрез благодатта на Христос и нашите собствени избори, като ни позволява да получим изключителната благословия да се завърнем в небесния ни дом и да живеем завинаги в мир и щастие с нашия Небесен Отец, Неговия Възлюбен Син, с верните членове на нашите семейства и нашите скъпи приятели, както и с праведните мъже и жени, живели на всеки континент и през всички векове.
Тук, на земята, изпитваме радост и тъга, докато сме подлагани на изпитания и доказваме верността си. Ние възтържествуваме чрез вяра в Исус Христос, докато преодоляваме нашите грехове, трудности, изкушения, различни видове несправедливост и проблеми по време на този земен живот.
Укрепвайки вярата си в Исус Христос, ние отправяме поглед отвъд страданията към благословиите и обещанията на вечността. Като светлина, която става все по-ярка, надеждата озарява все по-мрачния свят и ние виждаме нашето славно бъдеще.
Надеждата идва от Бог
Още от началото нашият Небесен Отец и Неговият Възлюбен Син са благославяли щедро праведните със скъпоценния дар на надеждата.
След като напускат Едемската градина, Адам и Ева са учени от един ангел относно обещанието за идването на Исус Христос. Дарът на надеждата озарява техния живот. Адам заявява: „… очите ми се отвориха и ще имам радост в този живот“. Ева говори относно „радостта от изкуплението (им и) вечния живот, който Бог дава на всички, които се подчиняват“.
Точно както Светият Дух е донесъл надежда на Адам, силата на Господния Дух просветлява верните днес, като им потвърждава действителността на вечния живот.
Спасителят ни изпраща Утешителя, Светия Дух – Спътник, Който носи вяра, надежда и мир не „както светът дава“.
Спасителят казва: „В света имате скръб; но дерзайте, (имайки светла надежда): Аз победих света“.
В моменти на трудности избираме с вяра да се уповаваме на Господ. Тихичко се молим: „Обаче не Моята воля, а Твоята да бъде“. Усещаме, че Господ одобрява нашата смирена готовност и очакваме обещания мир, който Той ще ни даде в определеното от Него време.
Апостол Павел учи: „Бог(ът) на надеждата (ще) ви изпълни с (…) радост и мир (…) така че (…) да се преумножава надеждата ви“, да се радвате в надеждата и в скръб да бъдете твърди „чрез силата на Святия Дух“.
Един урок за надежда
Пророкът Мороний знае от личен опит какво означава да имаме надежда в Христос по време на изпитания. Той обяснява своите тежки обстоятелства:
„… защото съм сам. (…) Не знам къде да отида“.
„Не съм се показал (…) за да не би да ме унищожат“.
Забележително е, че в този момент на мрак и самота Мороний записва посланието на надежда, отправено от баща му:
„Ако човек има вяра, той трябва да има надежда, защото без вяра не може да има никаква надежда“.
„На какво ще се надявате? (…) Ще имате надежда чрез Единението на Христа и силата на Неговото възкресение да бъдете въздигнати към живот вечен“.
Мои братя и сестри, надеждата е жив дар – дар, който се увеличава, когато имаме все по-силна вяра в Исус Христос. „Вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме“. Изграждаме тази твърда увереност – потвържденията за валидността на нашата вяра – чрез молитва, сключване на храмови завети, спазване на заповедите, непрекъснато угощаване с Писанията и словата на съвременните пророци, вземане от причастието, служба на другите и ежеседмично поклонение с останалите светии.
Дом на надежда
За да укрепва нашата надежда във време на нарастващо нечестие, Господ напътства Своя пророк да покрива земята с Неговите храмове.
Когато влизаме в Господния дом, усещаме как Божият Дух утвърждава нашата надежда.
Храмовете свидетелстват за празната гробница и че животът отвъд завесата продължава за всички.
На тези, които нямат вечен спътник или спътница, обредите въздействащо потвърждават, че всеки праведен човек ще получи всяка една обещана благословия.
Има несъизмерима надежда, когато младоженци коленичат до олтара, за да бъдат запечатани не само за този живот, но и за вечността.
Можем да черпим огромна надежда от обещанията, направени на нашите потомци, независимо от техните настоящи обстоятелства.
Няма болка, болест, несправедливост, страдание – няма нищо, което да помрачи нашата надежда, ако вярваме и се държим здраво за заветите, сключени с Бог в дома Господен. Храмът е дом на светлина и надежда.
Когато надеждата бъде захвърлена
Скърбим, когато виждаме тъгата и отчаянието на хората, които нямат надежда в Христос.
Наскоро бях непряк свидетел на една двойка, които решиха да захвърлят вярата в Христос, която преди това имаха. Те постигаха успех в света и изпитваха удоволствие в своя собствен интелект и в изоставянето на своята вяра.
Всичко изглеждаше наред, докато изведнъж съпругът, все още млад и изпълнен с енергия, не се разболя и почина. Точно както при слънчево затъмнение, те бяха блокирали светлината на Сина и в резултат на това надеждата им помръкна. Съпругата в своето неверие не виждаше ясна посока; тя беше болезнено неподготвена и не беше в състояние да предложи утеха на своите деца. Нейният интелект ѝ беше казал, че животът ѝ е съвършен, докато изведнъж вече не виждаше повече смисъл в утрешния ден. Нейната безнадеждност ѝ донесе тъмнина и объркване.
Надежда при съкрушителна трагедия
Нека да сравним нейното отчаяние с надеждата в Христа, която изпитва друго семейство в съкрушителен момент.
Преди двадесет и една години новороденият син на моя племеник Бен Андерсън и неговата съпруга Роби беше превозен по спешност от тяхната ферма в Айдахо до Солт Лейк Сити. Когато пристигнах в болницата, Бен ми обясни за сериозните животозастрашаващи усложнения, свързани със сърцето на тяхното бебе. Ние положихме ръцете си на малката главичка на Трей. Господ го благослови, като продължи живота му.
Трей претърпя сърдечна операция през първата седмица на своя живот, а след това последваха още операции. С течение на годините стана ясно, че Трей се нуждае от сърдечна трансплантация. Въпреки че неговите физически дейности бяха ограничени, неговата вяра укрепваше. Той пише: „Никога не съм се самосъжалявал, защото винаги съм знаел колко е важно да имам вяра в Исус Христос и свидетелство за плана на спасение“.
Трей винаги пазеше на телефона си следния добре познат цитат от президент Нелсън: „Изпитваната от нас радост няма много общо с обстоятелствата на нашия живот, но напълно се определя от фокуса на живота ни“.
Трей пише: „Винаги съм очаквал с нетърпение да отслужа пълновременна мисия, но (…) моите лекари ми казаха, че това може да се случи най-малко година след моята трансплантация. (…) Аз се доверих на Исус Христос“.
Трей беше много развълнуван, когато беше приет в специалност „Счетоводство“ в УБЙ, започвайки този семестър, но още по-развълнуван, когато през юли получи така чаканото обаждане да отиде в болницата за своята сърдечна трансплантация.
Трей каза: „Още една година и ще отслужа мисия“.
Имахме големи очаквания, когато той влезе в операционната. Но по време на операцията имаше пагубни усложнения и Трей никога не се върна в съзнание.
Неговата майка Роби сподели: „Петък беше най-съкрушителният ден (…) просто се опитвахме да си обясним случващото се. (…) Стоях будна до късно, опитвайки се да асимилирам всичко. (…) Но, в събота се събудих с чувство на съвършена радост. Не беше само мир, не беше отрицание. Чувствах радост за сина ми; чувствах радост като негова майка. (…) Бен беше станал много по-рано от мен и когато най-накрая имахме възможност да поговорим, той ми каза, че се е събудил със същото чувство“.
Бен обясни: „Докато Бог ме учеше чрез Своя Свят Дух, яснота обгърна душата ми. Събудих се в 4 ч. и бях изпълнен с неописуема радост и мир. Как е възможно това? (…) Смъртта на Трей е толкова болезнена и той ми липсва толкова много. Но Господ винаги ни предлага утеха. (…) Очаквам с нетърпение нашето радостно повторно събиране“.
Обещанието на надеждата
В своя дневник Трей си беше отбелязал следните слова на президент Нелсън от реч от общата конференция: „Изглежда невъзможно да чувстваш радост, когато детето ти страда от неизлечимо заболяване, когато изгубиш работата си или когато брачният ти партньор те предаде. Но точно това е радостта, която Спасителят предлага. Неговата радост е постоянна и ни уверява, че нашите „страдания ще бъдат краткотрайни“ (Учение и завети 121:7) и че ще бъдат посветени за наша полза“.
Братя и сестри, мирът, който търсите, може да не дойде толкова бързо, колкото желаете, но аз ви обещавам, че ако се уповавате на Господ, Неговият мир ще дойде.
Нека подхранваме нашата скъпоценна вяра, като напредваме със съвършена светла надежда. Свидетелствам, че нашата надежда е нашият Спасител, Исус Христос. Чрез Него всички наши праведни мечти ще се осъществят. Той е Богът на надеждата – надеждата, която ще възтържествува. Той живее и ви обича. В името на Исус Христос, амин.