Свързани с Исус Христос: да се превръщаме в солта на земята
Когато останем свързани с Господ, животът ни естествено ще отразява Неговата светлина и ще се превръщаме в „солта на земята“.
Спасителят учи, че когато сме „призовава(ни) за (Неговото) вечно евангелие и сключва(ме) завет чрез един вечен завет, (ние сме) смятани за солта на земята“. Солта се състои от два свързани елемента. Не можем сами да сме сол. Ако трябва да сме солта на земята, трябва да сме свързани с Господ и именно това виждам, когато се срещам с членове на Църквата по света – виждам предани членове на Църквата, свързани с Господ, отдадени в усилията си да служат на другите и да бъдат солта на земята.
Вашата непоколебима отдаденост е блестящ пример. Службата ви е много ценна.
Нашите младежи показват забележителна смелост и отдаденост. С ентусиазъм са се заели с работата по семейна история, а честите им посещения в дома Господен свидетелстват за тяхната отдаденост. Готовността им да посвещават време и сили, за да отслужват мисии по целия свят, отразява задълбочена и трайна вяра. Те не просто участват, но ни водят по пътя на превръщането ни в ученици, свързани с Исус Христос. Животът на много хора е благославян от тяхната служба, от която струи светлина и надежда. Младежи на Църквата, искрено ви благодарим за вашата вдъхновяваща служба. Вие не сте просто бъдещето на Църквата, а нейното настояще. И вие наистина сте солта на земята!
Обичам Господ Исус Христос и се чувствам благословен от възможността да служа с вас в Господната Църква. Единството и силата ни, основани на общата ни вяра, ни уверяват, че никога не сме сами в това пътуване. Заедно, ние можем да продължаваме да изграждаме Божието царство, основано на служба, обич и непоколебима вяра.
Когато Исус Христос учи до Галилейското езеро, Той често използва елементи от ежедневието, познати на тези, които Го слушат, за да изразява дълбоки духовни истини. Един от тези елементи е солта. Исус заявява: „Вие сте солта на земята“2, едно заявление с дълбок смисъл и значимост, особено за хората по Неговото време, които разбират многостранната стойност на солта.
Древният занаят добиване на сол в Алгарве, южният регион на родната ми Португалия, датира хилядолетия преди ерата на Римската империя. Забележителното е, че методите, използвани от солните работници, известни като марнотос, са останали почти непроменени. Тези отдадени занаятчии използват традиционни техники, като извършват задачите си изцяло ръчно, опазвайки наследство, оцеляло през вековете.
Чрез този древен метод се събират т.нар. „цветя на солта“. За да се оцени изцяло сложния процес по събирането на цветята на солта, е важно да се разбере средата, в която те се произвеждат. Крайбрежните солени блата на Алгарве осигуряват идеалните условия за производството на сол. Морската вода се отвежда в плитки езера, известни като солници, в които се оставя да се изпари под силното слънце. При изпарението на водата се образуват деликатни солни кристали на повърхността на солниците. Тези кристали са изключително чисти и имат уникална крехка структура. Марнотос внимателно събират кристалите от повърхността на водата посредством специални инструменти – процес, изискващ големи умения и прецизност. В Португалия тази висококачествена сол се нарича „каймак на солта“, защото може лесно да бъде обран подобно на каймака върху млякото. Тази деликатна сол се цени поради нейната чистота и изключителен вкус, като това я прави ценна съставка в кулинарията.
Също както марнотос полагат огромни усилия, за да съберат най-висококачествената сол, така и ние, като Господен заветен народ, винаги полагаме максимални усилия, за да може обичта и примера ни да са колкото може по-чисто отражение на нашия Спасител Исус Христос.
В древността солта е не просто подправка – тя е важен консервант и символ на чистота и завет. Хората знаели, че солта е важна за консервирането на храна и подобряването на вкуса. Те също така разбирали сериозните последици, ако солта загуби солеността или вкуса си, ако бъде замърсена или разредена.
Също както солта може да изгуби същността си, ние също можем да изгубим духовната си жизненост, ако вярата ни в Исус Христос стане небрежна. Може външно да изглеждаме същите, но без силна вътрешна вяра изгубваме способността си да променяме света и да насърчаваме околните да дават най-доброто от себе си.
И така, как можем да насочваме енергията и усилията си, за да извършваме промяна и да бъдем промяната, от която светът се нуждае днес? Как можем да съхраним ученичеството и да продължим да бъдем положително влияние?
Словата на скъпия ни пророк все още отекват в ума ми: „Бог иска да работим заедно и да си помагаме взаимно. Затова ни изпраща на земята в семейства и ни организира в райони и колове. Затова ни призовава да служим един на друг. Затова ни моли да живеем в света, но да не бъдем от света.
Когато животът ни е изпълнен с цел и служба, избягваме духовната апатия. От друга страна, когато животът ни е лишен от божествена цел, смислена служба и свещени възможности за размисъл, ние постепенно се задушаваме от нашите собствени действия и себичност, рискувайки да изгубим вкуса си. Противоотровата на това е да продължим да бъдем ангажирани със служба – да бъдем активно заети в добри дела и усъвършенстване на себе си и на обществото, в което живеем.
Скъпи мои братя и сестри, каква благословия имаме днес да принадлежим към Църквата на Исус Христос и да имаме възможността да служим в Неговата Църква. Обстоятелствата ни може да са различни, но всички ние можем да допринасяме за промяна.
Помните ли марнотос, солните работници; те използват прости инструменти, за да събират най-добрите кристали, най-добрата сол! Ние също можем да правим прости неща, които с постоянни усилия чрез малки и смислени действия могат да задълбочават ученичеството и отдадеността ни към Исус Христос. Ето четири прости, но значими начина, по които можем да се стремим да бъдем „солта на земята“:
-
Да поставяме дома Господен в центъра на нашата отдаденост. Сега, когато храмовете са по-близо от всякога, поставянето на първо място на редовното поклонение в дома Господен ще ни помага да наблягаме на най-важното и да фокусираме живота си върху Христа. В храма откриваме сърцето на нашата вяра в Исус Христос и на отдадеността ни към Него.
-
Да полагаме съзнателни усилия да укрепваме другите, като живеем заедно според Евангелието. Можем да укрепваме семействата си чрез постоянни и съзнателни усилия да внасяме евангелските принципи в живота и в дома ни.
-
Да желаем да приемаме призования и да служим в Църквата. Службата в местната ни конгрегация ни позволява да се подкрепяме едни други и да израстваме заедно. Макар и службата не винаги да е удобна, тя винаги си струва.
-
И накрая, да използваме средствата за дигитална комуникация с цел. Днес средствата за дигитална комуникация ни позволяват да се свързваме по-добре от всякога. Както повечето от вас, и аз използвам тези средства, за да се свързвам с братя и сестри от Църквата, както и със своите близки и приятели. Когато се свързвам с тях, се чувствам по-близо до тях; можем да си служим в моменти на нужда, когато не можем да сме физически едни до други. Въпреки че тези средства са без съмнение благословия, те могат да ни отдалечават от дълбочината на съдържателното общуване и в крайна сметка да ни тласкат към навици, които ни губят времето в безцелни дейности. Стремежът ни да бъдем солта на земята включва много повече от безкрайно превъртане на кратки видеоклипове на шестинчов екран.
Когато поставяме дома Господен на централно място в живота ни, когато съзнателно укрепваме другите, като живеем според Евангелието, когато приемаме призования за служба и използваме с цел дигиталните средства, ние можем да съхраняваме духовната си жизненост. Също както солта в най-чистата си форма има силата да подобрява и консервира, това може да прави и вярата ни в Исус Христос, когато бъде подхранвана и пазена чрез отдадеността ни на Христова служба и обич.
Когато останем свързани с Господ, животът ни естествено ще отразява Неговата светлина и ще се превръщаме в „солта на земята“. Така не само ще обогатяваме живота си, но и ще укрепваме семействата и общностите си. Нека да се стремим да поддържаме тази връзка с Господ, никога да не губим вкуса си и да бъдем този малък кристал сол, който Той иска да бъдем. В името на Исус Христос, амин.