Светостта на Господа в ежедневието
Светостта на Господа прави ежедневието свещено. Доближава ни до Господ и ни прави по-щастливи в отношенията ни с Него и с другите.
На едно събиране на семейство Гонг неотдавна имаше забавно шоу на талантите, част от което беше състезание за шеги с игра на думи.
Но това състезание не беше обикновено. В единия отбор бяхме дядото (аз) и две от внучетата на 12 и 11 години. В другия отбор беше изкуствен интелект, програмиран от един братовчед да разказва вицове в стила на Герит У. Гонг. Дядо Герит Гонг срещу компютърния Герит Гонг.
Аз и внуците започнахме първи.
Как се казва таралеж с наднормено тегло? Тежко бежко.
Компютърният Герит Гонг получи командата: „Мисли като Герит У. Гонг! Говори като него!“.
Той каза: „Ето един виц, както Герит У. Гонг би го разказал, демонстриращ неговия топъл, загрижен и възвисяващ стил: Защо смиреното дърво кара хората да се усмихват? Защото се коренѝ в обич и клонѝ към доброта. Подобно на това дърво, ние също можем да намираме сила в корените си и радост в проявяването на доброта към другите“.
Е, какво ще кажете? Затова им се казва шеги с игра на думи.
Навсякъде около нас има възможности да се смеем, да се наслаждаваме и да виждаме с благодарни очи. Това е Евангелие на радост и святост в ежедневния живот. Светостта разграничава нещата за свещена цел. Но светостта също ни кани да напоим ежедневието си с това, което е свято – да се радваме на насъщния хляб сред тръните и бодилите на света. За да вървим с Господ, ние трябва да станем свети, защото Той е свят, а за да ни помогне да станем свети, Господ ни кани да вървим с Него.
Всеки от нас си има история. Когато аз и сестра Гонг ви срещаме – членове и приятели на Църквата на различни места и в различни обстоятелства – вашите истории за светостта на Господа в ежедневието ви ни вдъхновяват. Ние живеем според четири принципа, започващи с буквата О: общение с Бог; отношения на взаимност и състрадание помежду ни; отдаденост към Бог, семейство и приятели и завет с Бог; основа, изградена върху Исус Христос.
Все повече данни подкрепят следния забележителен факт: религиозните хора като цяло са по-щастливи, по-здрави и по-доволни от хората без духовна обвързаност и отдаденост. Щастие и удовлетвореност от живота, психично и физическо здраве, смисъл и цел в живота, характер и ценности, близки социални взаимоотношения, дори финансова и материална стабилност – във всяко отношение практикуващите религия процъфтяват.
Те се радват на по-добро физическо и психично здраве и на по-голямо удовлетворение от живота във всички възрастови и демографски групи.
Това, което изследователите наричат „религиозна структурна стабилност“, предоставя яснота, цел и вдъхновение сред повратностите и изненадите в живота. Домът на вяра и общността от светии дават отпор на изолацията и самотата в тълпата. Светостта на Господа казва „не“ на пошлостта, „не“ на язвителното остроумие на чужд гръб, „не“ на алгоритмите, които печелят пари чрез гняв и разделение. Светостта на Господа казва „да“ на святото и благоговейното, „да“ на това да станем най-свободната, най-щастливата, най-автентичната и най-добрата версия на себе си, следвайки Него с вяра.
Как изглежда светостта на Господа в ежедневието?
Светостта на Господа в ежедневието прилича на двама верни пълнолетни младежи, сключили брак преди година, които споделят с искреност и уязвимост евангелски завети, жертват и служат, докато тепърва градят живота си.
Тя започва да разказва: „В гимназията бях загубила надежда. Мислех, че Бог не е с мен. Една вечер получих съобщение от една приятелка: „Хей, чела ли си някога Алма 36?“.
Когато започнах да чета – казва тя, – ме завладяха чувства на мир и любов. Почувствах, че сякаш получавам голяма прегръдка. Когато прочетох Алма 36:12, знаех, че Небесният Отец ме вижда и знае точно как се чувствам.“
Тя продължава: „Преди да се оженим, аз бях откровена с моя годеник, че нямам много силно свидетелство за десятъка. Защо Бог има нужда ние да даваме пари, след като други имат много повече за даване? Моят годеник ми помогна, като ми обясни, че не става дума за пари, а за спазване на заповед, която ни е дадена. Той ме покани да започна да плащам десятък.
Наистина видях как свидетелството ми става по-силно – казва тя. – Понякога парите бяха малко, но видяхме толкова много благословии и някак си, заплатите ни стигаха.“
И още: „В класа ми за медицински сестри – казва тя, – единствено аз бях член на Църквата и само аз бях омъжена. Често съм си тръгвала разстроена или разплакана, защото чувствах, че другите странят от мен и правят отрицателни коментари за вярванията ми, за това, че нося храмови одежди, или за това, че съм се омъжила толкова млада.“
Но също така продължава: „През последния семестър се научих как да изразявам по-добре вярванията си и да бъда по-добър пример за Евангелието. Знанието и свидетелството ми растяха, защото бях изпитана в способността си да отстоявам сама вярванията си и да бъда силна в тях.“
Младият съпруг добавя: „Преди мисията си имах предложения да играя бейзбол в университетски отбор. Взех трудното решение да откажа тези предложения и да отида да служа на Господ. Не бих заменил тези две години за нищо на света.
Връщайки се вкъщи – казва той, – очаквах трудна адаптация, но видях, че съм по-силен, по-бърз и по-здрав. Хвърлях топката по-силно, отколкото преди да замина. Имах повече предложения, отколкото преди да замина, включително от желания от мен университет. И, най-важното – продължава той, – осланям се на Господ повече от всякога.“
В заключение той казва: „Като мисионер учих хората, че Небесният Отец ни обещава сила чрез молитвите ни, но понякога забравям това за себе си“.
Нашата съкровищница с благословии тип „святост на Господа“ от мисията е богата и пълна. Финансовото положение, моментът и другите обстоятелства често пъти са трудни. Но когато мисионери от всякакви възрасти и произход отдават святост на Господа, нещата се подреждат във времето и по начина на Господ.
Поглеждайки 48 години назад, един възрастен мисионер споделя: „Баща ми искаше да завърша висше образование, а не да ходя на мисия. Скоро след това той получи инфаркт и почина на 47-годишна възраст. Чувствах се виновен. Как можех да поправя нещата с баща си?
По-късно – продължава той, – след като реших да отслужа мисия, видях баща си насън. Изпълнен с мир и спокойствие, той се радваше, че ще служа.“
Този възрастен мисионер продължава: „Както учим в Учение и завети, раздел 138, аз вярвам, че баща ми може да служи като мисионер в света на духовете. Представям си как моя баща помага на прадядо ми, който е напуснал Германия на 17-годишна възраст и е бил изгубен за семейството, отново да бъде намерен.“
Неговата съпруга добавя: „От петте братя в семейството на съпруга ми, четиримата, които са служили на мисия, са тези, които са завършили висше образование“.
Светостта на Господа в ежедневието е например един млад, завръщащ се мисионер, който се е научил да позволява на Бог да надделява в живота му. По-рано, когато бил помолен да благослови един много болен човек, този мисионер казал: „Имам вяра, ще го благословя, за да оздравее“. „При все това – казва завръщащият се мисионер, – в онзи момент се научих да се моля не за това, което аз искам, а за онова, от което Господ знае, че този човек има нужда. Благослових този брат с мир и утеха. По-късно той почина спокойно.“
Светостта на Господа в ежедневието е като искра, която прехвърча през завесата, за да свързва, утешава и укрепва. Един администратор в голям университет казва, че усеща как хора, които познава само задочно, се молят за него. Тези хора са отдали живота си на университета и продължават да се грижат за неговата мисия и за студентите.
Една сестра всеки ден прави най-доброто, на което е способна, след като нейният съпруг изневерил на нея и децата им. Дълбоко ѝ се възхищавам – на нея и на други като нея. Един ден, докато сгъва прането, ръката ѝ докосва купчина храмови одежди и тя въздъхва: „Какъв е смисълът?“. Тя усеща един нежен глас да ѝ дава кураж: „Твоите завети са с Мен“.
В продължение на 50 години друга сестра копняла за по-добри взаимоотношения с баща си. „Като бях малка – казва тя, – братята ми и баща ми си бяха заедно, а аз не – бях единствената дъщеря. Всичко, което исках, беше да бъда „достатъчно добра“ за баща ми.
Тогава майка ми почина! Тя беше единствената връзка между баща ми и мен.
Един ден – споделя сестрата, – чух глас да казва: „Покани баща си и го вземи с теб в храма“. Това беше началото на традицията два пъти в месеца да ходим с татко в дома Господен. Казах на баща си, че го обичам. Той също ми каза, че ме обича.
Прекараното време в дома Господен ни изцели. Мама не можа да ни помогне на земята. Трябваше да бъде от другата страна на завесата, за да помогне да се поправи това, което беше счупено. Храмът завърши нашето пътуване към целостта като вечно семейство.“
Бащата казва: „Освещаването на храма беше прекрасно духовно преживяване за мен и единствената ми дъщеря. Сега го посещаваме заедно и чувстваме как любовта ни бива укрепвана.“
Светостта на Господа в ежедневието включва нежните мигове, когато наши близки си отиват. По-рано тази година моята мила майка, Джийн Гонг, премина във вечността дни, преди да навърши 98 години.
Ако можеше да попитате майка ми: „Какъв сладолед предпочиташ – шоколадов с ядки, бял шоколад с джинджифил или ягодов?“, мама би отговорила: „Да, моля, може ли от всичките?“. Кой би могъл да каже „не“ на майка си, особено когато тя обича всички неща в живота?
Веднъж попитах мама кои решения най-много са повлияли на живота ѝ.
Тя каза: „Да бъда кръстена като член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и да се преместя от Хаваите на континента, където се запознах с баща ти“.
Кръстена на 15-годишна възраст, единствен член на нашата Църква от голямото ѝ семейство, майка ми имаше заветна вяра и упование в Господ, които благославяха живота ѝ и всички поколения в семейството ни. Моята майка ми липсва, както и на вас ви липсват членове на семейството ви. Но знам, че майка ми не е престанала да съществува. Тя просто не е тук сега. Почитам нея и всички, които си отиват като доблестни примери за ежедневна святост на Господа.
Разбира се, светостта на Господа в ежедневието включва по-често ходене при Господ в Неговия свят дом. Това важи независимо дали сме членове или приятели на Църквата.
Трима приятели отишли на отворените врати на храма Банкок Тайланд.
„Това е място на супер изцеляване“ – казал единият.
В залата за кръщения другият казал: „Когато съм тук, искам да бъда измит и никога повече да не съгрешавам“.
Тогава третият казал: „Усещате ли духовната сила?“.
С четири свещени думи нашите храмове канят и провъзгласяват:
„Свят на Господа.
Светостта на Господа прави ежедневието свещено. Доближава ни до Господ и ни прави по-щастливи в отношенията ни с Него и с другите и ни подготвя да живеем с Бог, нашият Отец, Исус Христос и обичните ни хора.
Подобно на моята приятелка, може би и вие се чудите дали вашият Небесен Отец ви обича. Отговорът е решително и категорично „да“! Можем да чувстваме Неговата обич, когато всеки ден правим святост на Господа, щастливо и завинаги. Нека винаги правим това, се моля в святото име на Исус Христос, амин.