Да съгласуваме своята воля с Неговата
Ако следваме Господната воля в живота си, това ще ни позволи да открием най-скъпоценния бисер в света – небесното царство.
Веднъж Спасителят говори за един търговец, който търси „хубави бисери“. При това търсене той намира един „скъпоценен“. Обаче, за да се сдобие с великолепния бисер, човекът трябва да продаде всичките си притежания, което той прави незабавно и с радост.
Чрез тази кратка и съдържателна притча Спасителят учи по един красив начин, че небесното царство е подобно на безценен бисер, наистина най-ценното съкровище, което човек следва да желае повече от всичко. Фактът, че търговецът веднага продава всичките си притежания, за да се сдобие със скъпоценния бисер, ясно показва, че ние следва да съгласуваме мислите и желанията си с волята на Господ и с желание да правим всичко по силите си по време на земното си пътуване, за да придобием вечните благословии на Божието царство.
За да сме достойни за тази голяма награда, определено е нужно, освен всичко друго, да даваме най-доброто от себе си, за да загърбваме всички егоцентрични стремежи и да изоставяме каквито и да било привички, които ни пречат напълно да се отдадем на Господ и на Неговите по-висши и по-свети начини. Апостол Павел нарича тези освещаващи стремежи „(да) имаме ум Христов“. Както Исус Христос показва чрез примера Си, това означава в живота да „върш(им) винаги онова, което (…) е угодно (на Господ)“ или, както казват някои хора днес, това, което „е удобно за Господ“.
От гледна точка на Евангелието, да „върш(им) винаги онова, което (…) е угодно (на Господ)“, означава да съгласуваме волята си с Неговата. Спасителят загрижено учи за важността на този принцип, докато наставлява учениците Си:
„Защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден“.
Спасителят достига едно съвършено и божествено ниво на подчинение на Отца, като позволява собствената Му воля да бъде погълната от тази на Отца. Веднъж Той казва: „И Този, Който ме е пратил, е с Мене; не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно“. Докато учи пророка Джозеф Смит за мъките и страданията на Единението, Спасителят казва:
„Защото ето, Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят. (…)
Което страдание накара Мен самия, тъкмо Бог, най-великият от всички, да треперя от болка и да кървя от всяка пора, и да страдам и тялом, и духом; и Аз исках да можеше да не пия от горчивата чаша и да се отдръпна.
При все това, нека бъде слава на Отца, Аз отпих и завърших приготовленията Си за чедата човешки“.
През своя земен живот често се борим с това, което мислим, че знаем, което смятаме за най-добро и което предполагаме, че е най-удобно за нас, вместо да разбираме какво всъщност знае Небесният Отец, какво е най-добро от вечна перспектива и какво със сигурност е най-удобно за чедата според Неговия план. Тази голяма борба може да стане много заплетена, особено като се имат предвид съдържащите се в Писанията пророчества за нашите дни: „А това да знаеш, че в последните дни (…) човеците ще бъдат себелюбиви (…) обзети от сладострастие, отколкото от страст към Бога“.
Едно знамение, което показва изпълнението на това пророчество, е разпространяващата се в момента тенденция в света, подкрепяна от мнозина, хората да стават все по-егоцентрични и постоянно да казват: „Независимо от всичко, аз живея според собствените си разбирания или това, което ми е удобно“. Както се изразява апостол Павел, „всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово“. Този начин на мислене често се защитава като „автентичен“ от хора, които са отдадени на егоцентрични стремежи, съсредоточени са върху лични предпочитания или които искат да оправдаят определен тип поведение, което често не съответства на любящия план на Бог и на Неговата воля за нас. Ако позволяваме на сърцето и разума си да „приветстват“ подобно мислене, можем да създаваме значителни препъни камъни по пътя си към придобиването на най-скъпоценния бисер, който Бог с любов е приготвил за Своите чеда – вечния живот.
Въпреки че е вярно, че всеки от нас върви по строго индивидуален път в ученичеството по заветната пътека, стремейки се сърцето и ума му да бъдат винаги съсредоточени върху Исус Христос, трябва да бъдем внимателни и постоянно нащрек, за да не се изкушаваме да приемем този тип светска философия в живота си. Старейшина Куентин Л. Кук веднъж споделя: „Да бъдем наистина подобни на Христос е дори по-важна цел от тази да бъдем неподправени“.
Мои скъпи приятели, когато избираме да позволяваме на Бог да бъде най-въздействащото влияние в живота ни, а не това да са нашите егоцентрични стремежи, ние можем да напредваме в ученичеството си и да увеличаваме способността си да обединяваме умовете и сърцата си със Спасителя. От друга страна, когато не позволяваме на Божия начин да надделява в живота ни, ние оставаме сами, а лишени от вдъхновяващото напътствие на Господ, ние можем да се оправдаваме за почти всичко, което правим или не правим. Можем също така да си намираме извинения за нещата, които правим по свой си начин, като казваме: „Правя го така, както знам“.
Веднъж, докато Спасителят преподава Своето учение, едни хора, по-конкретно самоуверени фарисеи, отхвърлят посланието Му и дръзко заявяват, че са потомци на Авраам, намеквайки, че тяхното потекло ще им осигури специални привилегии в Божиите очи. Този начин на мислене ги кара да разчитат на собственото си разбиране и да се съмняват в ученията на Спасителя. Реакцията на фарисеите към Исус е ясно доказателство, че тяхното самонадеяно отношение не е оставило място в сърцата им за словата на Спасителя и за Божия начин. В отговор Исус мъдро и смело заявява, че ако бяха истински заветни чеда на Авраам, щяха да вършат Авраамовите дела, особено като се има предвид, че точно в този момент Богът на Авраам е застанал сред тях и ги учи на истината.
Братя и сестри, както виждате, да действаме, водени от мисълта „така ми е удобно“, вместо да вършим „онова, което винаги е угодно на Господ“, не е нова тенденция, уникална за нашите дни. Такова мислене съществува от векове и често заслепява онези, които са мъдри в собствените си очи, и обърква и изтощава много от Божиите чеда. Всъщност този начин на мислене – стара хитрина на противника – е подвеждаща пътека, която умело отклонява Божиите чеда от истинната и изпълнена с вяра заветна пътека. Въпреки че обстоятелства като генетични фактори, географско положение, физически и умствени трудности влияят на нашето пътуване, за нещата, които са от истинско значение, има едно вътрешно „местенце“, на което сме свободни да избираме дали ще решим да следваме образеца, който Господ е подготвил за живота ни, или не. Той наистина „пътека светла начерта и в светлина вървим“.
Като ученици на Христос, ние желаем да вървим по пътеката, която Той е начертал за нас по време на земното Си служение. Ние не само желаем да вършим волята Му и всичко, което Му е угодно, но също така се опитваме да Му подражаваме. Като се стремим да сме верни на всеки завет, който сме сключили, и като живеем според „всяко слово, което излиза от Божиите уста“, ние ще бъдем защитени да не ставаме жертва на греховете и грешките на света – грешки на философии и учения, които биха ни отклонявали от най-скъпоценните бисери.
Лично съм бил вдъхновяван от начина, по който подобно духовно послушание на Бог е оказвало влияние в живота на верни ученици на Христос, когато те са избирали да вършат нещата, които са удобни и угодни в очите на Господ. Познавам млад мъж, който се колебаеше дали да отслужи мисия, но се почувства вдъхновен да отиде и да служи на Господ, докато слушаше един възрастен ръководител на Църквата да споделя своето лично свидетелство и свещено преживяване като мисионер.
Този млад мъж, вече завърнал се мисионер, казва: „Докато слушах свидетелството на един апостол на Спасителя Исус Христос, успях да почувствам любовта на Бог към мен и изпитах желание да споделям тази любов с другите. В онзи момент разбрах, че трябва да служа на мисия въпреки моите страхове, съмнения и притеснения. Почувствах се напълно уверен в благословиите и обещанията на Бог за Неговите чеда. Днес съм нов човек, имам свидетелство, че това Евангелие е истинно и че Църквата на Исус Христос е възстановена на земята“. Този млад мъж избра Господния начин и стана пример на истински ученик във всяко едно отношение.
Една вярна млада жена решила да не прави компромис със стандартите си, когато поискали от нея да се облича нескромно, за да се впише в бизнес отдела на модната компания, в която работела. Давайки си сметка, че тялото ѝ е свещен дар от нашия Небесен Отец и място, където Духът може да обитава, тя решила да живее според един стандарт, който е по-висш от този на света. Тя не само спечелила доверието на хората, които я виждали да живее според истината на Евангелието на Исус Христос, но също така си запазила работното място, което за кратко било под въпрос. Нейното желание да върши това, което е угодно в Господните очи, а не в очите на света, ѝ дало заветна увереност посред трудни избори.
Братя и сестри, ние непрекъснато ще трябва да вземаме подобни решения в ежедневното си пътуване. Нужно е смело и изпълнено с желание сърце, за да се спрем и да си направим искрен и смирен самоанализ – да признаем слабостите на плътта в живота ни, които може да пречат на способността ни да се подчиняваме на Бог, и в крайна сметка да решим да правим нещата по Неговия начин, а не по нашия. Най-голямото изпитание за нашето ученичество е в готовността ни да се откажем от старото си Аз и да посветим сърцето и цялата си душа на Бог, така че Неговата воля да бъде наша.
Един от най-славните моменти в земния живот е, когато открием радостта, която произлиза от това едни и същи неща да станат „удобни и угодни за Господ“, а също и „удобни за нас“! За да можем решително и безпрекословно да превърнем Господната воля в наша собствена, е нужно славно и героично ученичество! В този върховен момент ние ставаме посветени на Господ и изцяло подчиняваме своята воля на Неговата. Подобно духовно подчинение, така да се каже, е красиво, въздействащо и преобразяващо.
Свидетелствам, че ако следваме Господната воля в живота си, това ще ни позволи да открием най-скъпоценния бисер в света – небесното царство. Моля се всеки един от нас, в подходящия момент, да може да заяви със заветна увереност на нашия Небесен Отец и на Спасителя Исус Христос: „Каквото е удобно за Теб, е удобно и за мен“. Казвам тези неща в святото име на Спасителя Исус Христос, амин.