Да търсим отговори на духовни въпроси
Нашите искрени въпроси, свързани с Евангелието, могат да дават възможности на нашия Небесен Отец и Исус Христос да ни помагат да израстваме.
Знам, че това може да ви изненада, но съм толкова стара, че да си спомням как ни учеха в училище, че съществуват девет планети в Слънчевата ни система. Името на една от тези планети, Плутон, е избрано от 11-годишната Вениша Бърни от Оксфорд, Англия, след откритието на планетата през 1930 г. До 1992 г. се приема, че Плутон е най-отдалеченото тяло в нашата Слънчева система. По онова време беше нещо обичайно човек да попадне на модели тип „папиемаше“ на деца на заобикалящите ни планети из класни стаи и на научни изложения, като всеки модел пресъздаваше разположението на Плутон в познатите очертания. Редица учени вярваха, че извън тези граници Слънчевата система беше съставена от празно пространство.
Обаче, си оставаше един постоянен въпрос сред научната общност относно произхода на един особен вид комета, която астрономите редовно изследваха. И отговор на този въпрос не можеше да се намери в продължение на десетилетия, преди да бъде направено откритие за една друга далечна зона от Слънчевата ни система. С ограниченото за тях познание, учените използваха тези десетилетия от свързана информация, за да постигнат значителен напредък в технологията, който им позволи да правят допълнителни проучвания и изследвания. Постигнатият впоследствие пробив реконфигурира нашата зона от планети и Плутон беше поставен в нова зона от космоса и Слънчевата ни система, състояща се от осем планети.
Един водещ учен, занимаващ се с планетите, и главен изследовател на космическата мисия New Horizon, който има като задача да изследва отблизо Плутон, казва следното относно това преживяване: „Мислехме си, че разбираме географията на нашата Слънчева система. Но не е така. Мислехме си, че разбираме разположението на планетите в нашата Слънчева система. Но сме грешали“.
Това, което е потресаващо за мен от този период в историята на изследванията на космоса, са някои паралели и ключови различия между стремежа ни към разширяване на научните хоризонти и пътуването, което ние, като Божии чеда, предприемаме в търсене на отговори на нашите духовни въпроси. И по-конкретно, е поразителен начинът, по който реагираме на ограниченията на нашето духовно разбиране и как подготвяме себе си за следващия етап от личното ни израстване.
Ред по ред
Задаването на въпроси и търсенето на смисъл е естествена и нормална част от нашето земно преживяване. Понякога липсата на изчерпателни отговори може да ни отведе на границата на нашето разбиране, а тези ограничения може да ни се струват отчайващи и съкрушителни. Като по чудо, планът на щастие на Небесния Отец за всички нас е замислен така, че да ни помага да се развиваме въпреки нашите ограничения и да постигаме нещата, които не бихме могли да постигнем сами, дори и при липсата на пълно знание за всичко. Божият план е милостив към ограниченията ни като човешка раса; той ни осигурява нашия Спасител Исус Христос да бъде Добрият Пастир и ни вдъхновява да използваме свободата си на избор, за да избираме Него.
Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф учи: „Задаването на въпроси не е белег на слабост, а е предвестник на израстване“. Като говори директно за нашите лични усилия да търсим истината, нашият пророк, президент Ръсел М. Нелсън учи, че трябва да имаме „силно желание“ и „да питаме с искрено сърце и истинско намерение, вярвайки в Исус Христос“. Също така учи, че „истинско намерение“ означава, че наистина възнамеряваме да следваме даденото божествено напътствие.
Нашите лични усилия да израстваме в мъдрост може да ни карат да изследваме въпросите си, сложни или не, през призмата на причина и следствие, да търсим и разпознаваме модели, а след това да изказваме с думи разбирането си и да запълваме липсващото знание. Обаче, когато става въпрос за личния ни стремеж към духовно знание, тези задълбочени процеси може на моменти да са полезни, но сами по себе си може да са непълни, докато се опитваме да улавяме нещата, които се отнасят до Небесния Отец и нашия Спасител Исус Христос, Тяхното Евангелие, Тяхната Църква и Техния план за всички нас.
Начинът, по който Бог Отец и Неговият Син ни дават от мъдростта Си, поставя на първо място това да каним Светия Дух да бъде наш личен учител, като поставяме Исус Христос в центъра на нашия живот и в изпълненото ни с вяра търсене на отговори и смисъл от Тях. Те ни канят да откриваме истина чрез отделяне на време в изучаване на Светите писания и да търсим разкривана в последните дни истина за нашите дни, давана ни чрез съвременни пророци и апостоли. Те ни умоляват да прекарваме редовно време в поклонение в дома Господен и да коленичим в молитва, за да „получаваме информация от небесата“. Обещанието на Исус към присъстващите, отишли да чуят Неговата проповед на планината, важи за нас и днес, както е било по време на Неговото служение: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори“. Нашият Спасител ни уверява: „Отец, Който е на небесата, ще даде добри неща на тези, които искат от Него!.
Методът на преподаване на Господ е „ред по ред, правило след правило“. Може да открием, че ни се налага да „чака(ме) Господа“ в тази пролука между знанието, с което разполагаме в момента, и това, което ще ни бъде разкрито. Това свещено време може да е именно времето, през което се случва каляването на нашата духовност – времето, през което да „понася(ме) с търпение“, време на искрено търсене и подновяване на нашата сила да продължаваме да спазваме свещените обещания, които сме дали на Бог чрез завети.
Нашата заветна връзка с Небесния Отец и Исус Христос показва мястото ни в Божието царство. А присъствието ни там изисква да привеждаме живота си в хармония с божествените принципи и да полагаме усилия да израстваме духовно.
Подчинение
Един ключов принцип, който се преподава в Книгата на Мормон, е следният: Когато Божиите чеда избират да проявяват послушание и да почитат сключените завети, те получават продължаващо духовно напътствие и насоки. Господ ни е казал, че чрез послушанието ни и нашето старание, ние можем да придобиваме знание и разум. Законите на Бог и заповедите нямат за цел да ни бъдат пречка в живота, а да бъдат ключова порта към лично откровение и духовно знание. Президент Нелсън учи на ключовата истина, че „откровението от Бог винаги е в съответствие с Неговия вечен закон“ и че „то никога не противоречи на учението Му“. Вашето доброволно послушание на Божиите заповеди, въпреки липсата на пълното знание за Неговите причини, ви прави част от обкръжението на Неговите пророци. От Моисей 5 научаваме за конкретен разговор на Адам с Божий ангел.
След като Господ дава на Адам и Ева „заповеди, че трябва да се покланят на Господа, своя Бог, и да принасят първородните на стадата си като приношение на Господа“, в Писанията се казва, че „Адам се подчини на заповедите Господни“. След това четем: „И след много дни един ангел Господен се яви на Адам, казвайки: Защо принасяш жертви на Господа? И Адам му каза: Не знам, обаче Господ ми заповяда“.
Послушанието на Адам предшества неговото разбиране и го подготвя да получи свещеното знание, че участва в свещен символ на Единението на Исус Христос. По подобен начин, нашето смирено послушание ще проправя път към духовната ни проницателност за пътищата на Бог и Неговата божествена цел за всеки от нас. Като се опитваме да се подчиняваме в по-голяма степен, ние се доближаваме все повече до нашия Спасител Исус Христос, тъй като подчинението на Неговите закони и заповеди е ефективен начин да се обръщаме към Него.
Освен това, нашата вярност към знанието и мъдростта, които вече сме наследили чрез нашето изпълнено с вяра придържане към евангелски принципи и свещени завети, е съществена част от нашата подготовка и готовност да получаваме и разполагаме с напътствието на Светия Дух.
Небесният Отец и Исус Христос са източникът на цялата истина и Те споделят щедро мъдростта Си. Също така, разбирането, че не притежаваме никакво лично знание, което да не е зависимо от Бог, може да ни помага да знаем към кого да се обръщаме и на какво да се уповаваме.
Дълбоко упование
Историята за Нееман от Стария завет, военачалник, който е изцелен от проказа от пророка Елисей, ми е особено любима. В тази история се вижда как твърдата вяра на една „девойка пленница“ променя жизнения път на един човек и разкрива за всички вярващи обсега на милостта на Бог към всички, които се уповават на Него и на Неговия пророк. Въпреки че няма име, това младо момиче също помага за разширяване на нашето разбиране. А вярата на Нееман в нейното свидетелство го вдъхновява да отправи молбата си за изцеление към избран от Бог служител.
Отначало Нееман реагира към напътствията на Елисей да се изкъпе в реката Йордан скептично и с възмущение. Но една покана към него да се вслуша в съвета на пророка прави възможно неговото изцеление и драматичното му разбиране, че Бог съществува.
Може да си дадем сметка, че някои от нашите духовни молби може да имат явни отговори и да не ни създават особено неудобство. Или, подобно на Нееман, може да осъзнаем, че други нужди са по-трудни и може да водят до сложни и неприятни чувства в нас. Или, подобно на описанието на ранните заключения на астрономите за нашата Слънчева система, в стремежа ни към духовна истина може да достигаме до по-малко точни разбирания, ако изцяло разчитаме на нашите ограничени разбирания – една тъжна и непреднамерена последица, която може да ни отклонява от заветната пътека. И нещо повече, някои въпроси може да продължат, докато Бог, Който „има цялата сила, мъдрост и пълното разбиране“, Който „разбира всички неща“ според милостта Си, даде просветление чрез вярата ни в Неговото име.
Едно важно предупреждение от историята на Нееман е това, че упорстването срещу Божиите закони и заповеди, може да удължи или забави нашето развитие. Ние сме благословени да имаме Исус Христос като наш Главен Лечител. Подчинението ни на Божиите закони и заповеди може да проправя пътя, така че Нашият Спасител да ни дава разбирането и изцелението, от които Той знае, че може да се нуждаем, според предвидения от Него план за нас.
Старейшина Ричард Г. Скот учи: „Този живот е едно преживяване на изключително упование – упование в Исус Христос, упование в Неговите учения, упование в нашите способности да бъдем водени от Светия Дух, за да се подчиняваме на ученията за щастие сега и за едно целенасочено, безпределно щастливо съществуване. Да се доверим означава доброволно да се подчиним, без да знаем края от началото (вж. Притчи 3:5–7). За да даде плод, вашето упование в Господ трябва да е по-силно и по-трайно от упованието в собствените ви чувства и опит“.
Старейшина Скот продължава: „Упражняването на вяра предполага упование, че Господ знае какво прави с вас и че Той може да го извърши за вашето вечно добро, дори и вие да не разбирате как Той може да направи това“.
Заключително свидетелство
Скъпи приятели, свидетелствам, че нашите искрени въпроси, свързани с Евангелието, могат да дават възможности на нашия Небесен Отец и Исус Христос да ни помагат да израстваме. Личните ми усилия да търся отговори от Господ на духовните ми въпроси – минали и настоящи – ми позволяват да използвам знанието, което имам аз, и това, което притежава Бог, за да упражнявам послушание към Него и вярност в духовното знание, което имам на този етап.
Свидетелствам, че като се уповавате на Небесния Отец и на Неговите пророци, които Той е изпратил, това ще ви помага да се развивате духовно и да се насочвате към просторния Божий хоризонт. Перспективата ви ще се променя, защото вие ще се променяте. Бог знае, че колкото по-нависоко се намирате, толкова по-надалече ще виждате. Нашият Спасител ви кани да предприемете това „изкачване“. В името на Исус Христос, амин.