Подхранвайте корените и клоните ще растат
Клоните на вашето свидетелство ще черпят сила от вашата задълбочаваща се вяра в Небесния Отец и Неговия Възлюбен Син.
Стара сграда за събрания в Цвикау
2024-та година е нещо като паметна година за мен. През нея се навършват 75 години, откакто бях кръстен и потвърден за член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни в Цвикау, Германия.
Членството ми в Църквата на Исус Христос е скъпоценно за мен. Да бъда причислен към Божия заветен народ заедно с вас, мои братя и сестри, е сред най-големите почести в моя живот.
Когато мисля за личния си път на ученик, често спомените ми ме връщат в старата вила в Цвикау, където посещавах събранията за причастие на Църквата на Исус Христос като дете. Това е мястото, където младото стръкче на моето свидетелство получи първото си подхранване.
В тази сграда за събрания имаше стар орган, задвижван от въздух. Всяка неделя на един млад мъж му бе възлагано да движи нагоре-надолу големия лост, задействащ меховете, за да може органът да свири. Аз понякога имах огромната привилегия да помагам в тази важна задача.
Докато конгрегацията пееше обичаните от нас химни, аз помпах с всички сили, за да може органът да не остава без струя въздух. От стола си на оператор на мехове, аз имах чудесна гледка към великолепни прозорци със стъклописи, един от които изобразяващ Спасителя Исус Христос, а друг – Джозеф Смит в Свещената горичка.
Все още мога да си спомня какви свещени чувства изпитвах, като поглеждах към тези осветени от слънцето прозорци, докато слушах свидетелствата на светиите и пеех химните на Сион.
На това свято място Духът Божий свидетелства на ума и сърцето ми, че е истина: Исус Христос е Спасителят на света. Това е Неговата Църква. Пророкът Джозеф Смит е видял Бог Отец и Исус Христос и е чул Техните гласове.
По-рано тази година, докато бях на обиколка в Европа, имах възможността да се върна в Цвикау. За съжаление, тази любима стара сграда за събрания вече не е там. Била е съборена преди много години, за да може теренът да се използва за голяма жилищна сграда.
Кое е вечно и кое не е?
Признавам, че ми е тъжно, че тази любима сграда от детството ми вече е само спомен. За мен тя беше свещена сграда. Но беше просто сграда.
За разлика от това, духовното свидетелство, което получих от Светия Дух преди толкова много години, не е изличено. Всъщност то е още по-силно. Нещата, които научих като млад за основните принципи на Евангелието на Исус Христос, са моята здрава основа през целия ми живот. Заветната връзка, която изградих с моя Небесен Отец и Неговия Възлюбен Син, още я има – много след събарянето на сградата за събрания в Цвикау и загубата на прозорците със стъклописи.
„Небето и земята ще преминат – казва Исус, – но Моите думи няма да преминат“.
„Дори и да изчезнат планините и да се поместят хълмовете, пак Моята благост няма да се оттегли от теб и заветът Ми на мир няма да се промени, казва Господ“.
Едно от най-важните неща, които можем да научим в този живот, е разликата между това, което е вечно и това, което не е. Щом разберем това, всичко се променя – нашите взаимоотношения; изборите, които правим; начинът, по който се отнасяме с хората.
Знанието за това кое е вечно и кое не е е ключът за израстването в свидетелството за Исус Христос и Неговата Църква.
Не бъркайте клоните с корените
Възстановеното Евангелие на Исус Христос, както учи пророкът Джозеф Смит, „прег(ръща) всяка истина“. Но това не означава, че всяка истина е с еднаква ценност. Някои истини са основни, съществени; те са коренът на нашата вяра. Други са като придатъци или клони – ценни са, но само когато са свързани с основата, или корена.
Пророкът Джозеф също така казва: „Основните принципи на нашата вяра са свидетелствата на апостолите и пророците относно Исус Христос за това, че Той умря, бе погребан и се вдигна отново на третия ден, и се въздигна в небесата; и всички други неща, които принадлежат на нашата религия, са само допълнение към него“.
С други думи, Исус Христос и Неговата единителна жертва са коренът на нашето свидетелство. Всички други неща са „клони“.
Това не означава, че клоните са маловажни. Едно дърво се нуждае от клони. Но както Спасителят казва на Своите ученици: „Пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата“. Без връзка със Спасителя, с подхранването, идващо от корените, клонът изсъхва и умира.
Когато става дума за подхранване на нашите свидетелства за Исус Христос, чудя се дали понякога не бъркаме клоните с корените. Това било заблуждението, което Исус наблюдавал при фарисеите от Своето време. Те отдавали толкова голямо внимание на сравнително дребни подробности от закона, че накрая пренебрегвали това, което Спасителят нарича „по-важните неща“ – основните принципи като „правосъдието, милостта и верността“.
Ако искате да подхраните дърво, вие не пръскате с вода клоните. Вие поливате корените. По подобен начин, ако искате клоните на вашето свидетелство да растат и да дават плод, подхранвайте корените. Ако не сте сигурни по отношение на конкретно учение, практика или елемент от историята на Църквата, търсете яснота с вяра в Исус Христос. Стремете се да разбирате Неговата жертва за вас, Неговата любов към вас, Неговата воля за вас. Следвайте Го със смирение. Клоните на вашето свидетелство ще черпят сила от вашата задълбочаваща се вяра в Небесния Отец и Неговия Възлюбен Син.
Например, ако искате по-силно свидетелство за Книгата на Мормон, обърнете внимание как тя ви насочва към Исус Христос. Забележете как Книгата на Мормон свидетелства за Него, какво учи за Него и как ви кани и вдъхновява да дойдете при Него.
Ако искате по-значими преживявания по време на събранията в Църквата или в храма, опитайте се да търсите Спасителя в свещените обреди, които получаваме там. Намерете Господ в Неговия свят дом.
Ако някога се почувствате изтощени или претоварени от своето църковно призование, опитайте се да пренасочите фокуса на службата си към Исус Христос. Нека изпълняването на призованието ви се превърне в израз на вашата обич към Него.
Подхранвайте корените и клоните ще растат. И накрая ще принесат плод.
Вкоренени и назидавани в Него
Силната вяра в Исус Христос не се получава за един ден. Не, в този земен живот само тръните и бодилите на съмнението са саморасляци. Здравото, плодородно дърво на вярата иска целенасочена работа. И съществена част от тази работа е да се уверяваме, че сме здраво вкоренени в Христа.
Например: отначало може да сме привлечени към Евангелието и Църквата на Спасителя, защото сме впечатлени от приятелски настроените членове или любезния епископ, или от спретнатия вид на сградата за събрания. Тези неща със сигурност са важни за растежа на Църквата.
При все това, ако корените на нашето свидетелство никога не прораснат по-надълбоко, какво ще се случи, когато се преместим в район, който се събира в по-скромна сграда, членовете не са толкова приятелски настроени, а епископът каже нещо, което ни обиди?
Друг пример: не изглежда ли логично да се надяваме, че ако спазваме заповедите и сме запечатани в храма, ние ще бъдем благословени с голямо, щастливо семейство с умни и послушни деца, всички от които ще останат активни в Църквата, ще отслужат мисии, ще пеят в хора на района и доброволно ще помагат за чистенето на сградата за събрания всяка събота сутрин?
Силно се надявам, че всички ние ще видим това в живота си. Но какво би било, ако не се случи? Ще останем ли свързани със Спасителя независимо от обстоятелствата – имайки доверие в Него и определеното от Него време?
Трябва да се запитаме: „Моето свидетелство основава ли се на това, което се надявам да ми се случи в живота? Зависи ли от действията или отношението на другите? Или е основано на Исус Христос, „вкоренен(о) и назидаван(о) в Него“, без оглед на променящите се обстоятелства в живота?
Традиции, навици и вяра
В Книгата на Мормон се разказва за народ, който е „точ(ен) в съблюдаването на обредите Божии“. Но тогава се появява един скептик на име Корихор, който се присмива на Евангелието на Спасителя, наричайки го „безумн(о)“ и „глупав(и) предания на бащите им“. Корихор „отклоняв(а) сърцата на мнозина, като ги кар(а) да надигат глави в нечестието си“. Но други той не може да заблуди, защото за тях Евангелието е много повече от една традиция.
Вярата е силна, когато се корени дълбоко в личния опит, в личната отдаденост към Исус Христос, и не се влияе от това какви са нашите традиции и какво може да кажат или направят другите.
Нашето свидетелство ще бъде подлагано на изпитания. Вярата не е вяра, ако никога не е била изпитвана. Вярата не е силна, ако никога не е срещала противопоставяне. Затова не се отчайвайте, ако имате изпитания на вярата или въпроси без отговор.
Не бива да очакваме да разберем всичко, преди да действаме. Това не е вяра. Както учи Алма, „вяра не е да имате съвършено знание за нещата“. Ако чакаме да действаме чак когато всичките ни въпроси намерят отговор, ние силно ограничаваме доброто, което можем да извършим, и ограничаваме силата на своята вяра.
Вярата е прекрасна, защото се запазва дори когато благословиите не идват, както сме се надявали. Ние не можем да виждаме бъдещето, не знаем всички отговори, но можем да разчитаме на Исус Христос, като продължаваме напред и нагоре, защото Той е нашият Спасител и Изкупител.
Вярата устоява на изпитанията и несигурността в живота, защото е здраво вкоренена в Христос и Неговото учение. Исус Христос и нашият Небесен Отец, който Го е изпратил, заедно представляват единственият неизменен и напълно надежден обект на нашето доверие.
Свидетелството не е нещо, което изграждате веднъж и го имате навеки. По-скоро е като дърво, което подхранвате непрекъснато. Посяването на семето на словото Божие във вашето сърце е само първата стъпка. Щом свидетелството ви започне да расте, тогава започва истинската работа! Това е моментът, в който вие „го подхран(вате) с голяма грижа, че да може да хване корен, да израсне и (…) принесе плод“. Изисква се „голямо усърдие“ и „търпение към словото“. Но обещанията на Господ са сигурни: „Вие ще пожънете наградите за вярата си и усърдието си, търпението и дълготърпението си, докато сте очаквали дървото да ви принесе плод“.
Скъпи мои братя и сестри, скъпи приятели, има част от мен, на която ѝ липсва старата сграда за събрания в Цвикау и нейните прозорци със стъклописи. Но през последните 75 години Исус Христос ме води на пътуване през живота, което е много по-вълнуващо, отколкото някога съм си представял. Той ме е утешавал в страданията ми, помагал ми е да разпознавам слабостите си, изцелявал е духовните ми рани и е подхранвал нарастващата ми вяра.
Моята искрена молитва и благословия е непрестанно да подхранваме корените на нашата вяра в Спасителя, в Неговото учение и в Неговата Църква. Свидетелствам за това в святото име на нашия Спасител, нашия Изкупител, нашия Учител – в името на Исус Христос, амин.