„Аз съм“
Милосърдието на Христос – видно от пълната Му вярност на божествената воля – устоява и ще продължава да устоява.
Днес е Господният ден и сме се събрали да говорим за Христос и за разпъването Му. Аз знам, че моят Изкупител живее.
Обмислете следния момент от последната седмица на земния живот на Исус. Събрало се е множество, включително римски войници, въоръжени със сопи и препасани с мечове. Водени от служители на първосвещениците с факли в ръце, тази уверена група хора не е тръгнала да завладява град. Тази вечер те търсят един човек, за Когото се знае, че няма оръжие, няма военно обучение и никога не е участвал във физическа битка през целия Си живот.
Когато войниците се приближават, Исус, опитвайки се да предпази учениците Си, пристъпва напред и казва: „Кого търсите?“. Те отговарят: „Исус Назарянина“. Исус казва: „Аз съм. (…) И когато им каз(ва): Аз съм, те се дръп(ват) назад и пад(ат) на земята“.
За мен това е един от най-разтърсващите стихове във всички Писания. Наред с други неща, той ясно ми показва, че това просто да са в присъствието на Божия Син – великия Йехова на Стария завет и Добрия пастир на Новия, Който няма никакво оръжие – че просто да чуят гласа на това Прибежище от буря, на този Княз на мира, е достатъчно да накара противниците Му да се отдръпнат, препъвайки се един в друг, а на цялата група да им се прииска тази вечер да бяха дежурни по кухня.
Само няколко дни по-рано, когато Той триумфално влиза в града, „целият град се раздвиж(ва)“ и според Писанията хората питат: „Кой е Този?“. Само мога да си представя, че „Кой е Този?“ е въпросът, който сега си задават онези объркани войници!
Отговорът на този въпрос не може да е във външния Му вид, защото около седем века по-рано Исайя пророкува, че Той „ням(а) благообразие, нито приличие, за да Го гледаме, нито красота, за да Го желаем“. Със сигурност не е в изисканото Му облекло или Неговото голямо лично богатство, каквито Той няма. Не може да е в професионалното обучение в местните синагоги, тъй като няма доказателства Той някога да е учил в някоя от тях, въпреки че дори в младостта Си Той е можел да обърква изключително подготвените книжници и законници, учудвайки ги със Своето учение като на „Един, Който има власт“.
От онова поучаване в храма до Неговото триумфално влизане в Йерусалим и това последно, неоснователно задържане, Исус регулярно е поставян в трудни, често подготвяни с лукавство ситуации, от които Той винаги е излизал победител, като за тези победи няма друго обяснение освен божествена ДНК.
И все пак в историята мнозина са опростявали, дори омаловажавали представата ни за Него и Неговото свидетелство за това Кой е Той. Те са приравнявали праведността Му с обикновена превзетост, правосъдието Му с обикновен гняв, милостта Му с обикновена снизходителност. Не трябва да носим вина за такива опростени Негови версии, удобно игнориращи ученията, които намираме за неудобни. Това „прекомерно опростяване“ е вярно дори по отношение на Неговата главна определяща добродетел, Неговата любов.
По време на Своята земна мисия Исус учи, че има две големи заповеди. Те се преподават на тази конференция и завинаги ще бъдат преподавани: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог (…) (и) да възлюбиш ближния си, както себе си“. Ако ще следваме Спасителя в тези две съществени и неразривно свързани правила, трябва да се държим здраво за това, което Той наистина казва. А това, което Той наистина казва, е: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“. Същата вечер Той казва, че трябва „да се обича(ме) един друг; както (Той ни е) възлюби(л)“.
В тези стихове ключовите изрази, описващи истинската Христова любов, понякога наричана милосърдие, са съществено важни.
Какво описват те? Как обича Исус?
Първо, Той обича с „цялото (Си) сърце, мощ, разум и сила“, което Му дава способността да изцелява най-дълбоката болка и да изобличава най-трудната реалност. Накратко, Той е Този, Който може да предоставя благодат и в същото време да отстоява истината. Както Лехий казва в своята благословия на сина си Яков: „Изкуплението идва в Светия Месия и чрез Него, понеже Той е изпълнен с благодат и истина“. Неговата любов носи насърчителна прегръдка, когато е необходима, и горчива чаша, когато трябва да бъде изпита. И така, ние се опитваме да обичаме с цялото си сърце, мощ, разум и сила, тъй като Той ни обича така.
Втората особеност на божественото милосърдие на Исус е Неговото подчинение на всяко слово, което излиза от Божиите уста, като Той винаги съгласува волята и поведението Си с тези на Своя Небесен Отец.
Когато идва в Западното полукълбо след Своето Възкресение, Христос казва на нефитите: „Ето, Аз съм Исус Христос. (…) Аз пих от тази горчива чаша, която Отец Ми даде (…) с което изстрадах волята на Отца (…) от началото“.
От множеството начини, по които би могъл да се представи, Исус го прави, като заявява Своето подчинение на волята на Отца, без значение, че неотдавна, в момента на най-голяма нужда, Той, Единородният Божий Син, се е чувствал напълно изоставен от Своя Отец. Милосърдието на Христос – видно от пълната Му вярност на божествената воля – устоява и ще продължава да устоява не само през лесните и удобни дни, но особено през най-мрачните и най-трудните.
В Писанията се казва, че Исус е „човек на скърби“. Той изпитва тъга, умора, разочарование и мъчителна самота. В тези и във всички моменти, любовта на Исус не отпада, нито тази на Неговия Отец. С такава зряла любов – тази, която дава пример, укрепва и раздава – и нашата няма да отпадне.
И така, ако понякога сякаш колкото по-усърдно се опитвате, толкова по-трудно става, ако точно докато се опитвате да работите по своите ограничения и недостатъци, ще се намери човек или нещо, решено да постави вярата ви под въпрос, ако докато се трудите отдадено, все още има моменти, в които страхът ви завладява, помнете, че е било така и за някои от най-верните и прекрасни хора във всяка епоха. Също така помнете, че има сила във вселената, решена да се противопоставя на всяко добро нещо, което се опитвате да правите.
Така че, в моменти на изобилие и на бедност, на лично признание и публични критики, на божествените елементи на Възстановяването и на човешките слабости, които неизбежно ще са част от него, ние поддържаме своя курс с истинната Църква на Христос. Защо? Защото, подобно на нашия Изкупител, ние сме се записали за целия семестър, не за кратък първоначален тест, а за всичко до последния изпит. Радостта в това е, че главният Учител ни е дал отворена книга с отговорите още преди началото на курса. Освен това разполагаме с много преподаватели, които ни напомнят за тези отговори по време на редовните спирания по пътя. Но, разбира се, нищо от това не помага, ако продължаваме да пропускаме уроците.
„Кого търсите?“ От все сърце отговаряме: „Исус Назарянина“. Когато Той каже: „Аз съм“, ще преклоним коляно и ще изповядаме, че Той е Живият Христос, че извърши Единение за греховете ни, че ни е носил дори когато сме си мислили, че ни е изоставил. Когато застанем пред Него и видим раните по ръцете и нозете Му, ще започнем да разбираме какво е означавало за Него да понесе нашите грехове, да е навикнал на печал и напълно да се подчинява на Отца – всичко това от чиста любов към нас. Да запознае другите с вярата, покаянието, кръщението, дара на Светия Дух и получаването на благословии в дома Господен – това са основните „принципи и обреди“, които в крайна сметка разкриват нашата любов към Бог и ближния и с радост характеризират истинската Църква на Христос.
Братя и сестри, свидетелствам, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е средството, което Бог е осигурил за нашето възвисяване. Евангелието, на което тя учи, е истинно, а свещеничеството, което я легитимира, не е нещо производно на света. Свидетелствам, че Ръсел М. Нелсън е пророк на нашия Бог – такива са били неговите предшественици и такива ще бъдат неговите приемници. А един ден такова пророческо напътствие ще отведе едно поколение да види нашия Вестител на спасението да слиза като „светкавица (…) от изток“ и ще възкликнем: „Исус Назарянина“. С вечно протегнати ръце и любов нелицемерна, Той ще отвърне: „Аз съм“. Обещавам ви това с апостолската сила и власт на Неговото свято име, тъкмо Исус Христос, амин.