Стъпка 1

Честност

Основен принцип: Признайте, че вие самите сте безсилни да преодолеете пристрастяванията си и че животът ви е станал неконтролируем.

Мнозина от нас започват пристрастяванията си от любопитство. Някои от нас ги започват поради оправдана нужда от лекарство по рецепта или като вид умишлен бунт. Мнозина тръгват по този път, докато са съвсем млади. Независимо от първоначалния ни мотив и от нашите обстоятелства, ние разбрахме скоро след това, че пристрастяването облекчаваше не само физическата болка. То предоставяше стимулация или премахваше болезнени чувства и настроения. Помагаше ни да избягваме проблемите, пред които се изправяхме, или поне така си мислехме. Известно време не изпитвахме страх, безпокойство, самота, обезсърчение, съжаление или скука. Но тъй като животът е пълен с условия, които пораждат този вид чувства, ние се връщахме все по-често към пристрастяванията си. Въпреки това, повечето от нас не осъзнавахме или не признавахме, че сме изгубили способността сами да устояваме и да се въздържаме. Както отбелязва старейшина Ръсел M. Нелсън: „Пристрастяването премахва по-нататъшната ни свобода на избор. Посредством химически вещества човек може буквално да изключи собствената си воля“ (в Conference Report, окт. 1988 г., с. 7; или Ensign, ноем. 1988 г., с. 7).

Рядко се случва хора, които имат пристрастяващи навици, да признават, че са пристрастени. За да отречем сериозността на нашето състояние и да избегнем да ни хванат, а също и последствията от изборите ни, ние се опитвахме да намалим или прикрием поведението си. Не осъзнавахме, че като мамим другите и себе си, ние затъвахме още повече в пристрастяванията си. С нарастване на безсилието ни относно пристрастяването, мнозина от нас намираха недостатъци в близките, приятелите, ръководителите на Църквата и дори в Бог. Ние затъвахме в още по-голяма изолация, отделяйки себе си от другите и особено от Бог.

Когато ние, бидейки пристрастени, прибягвахме към лъжи и потайност, надявайки се да извиним себе си или да обвиним другите, ние отслабвахме духовно. С всяко нечестно действие ние се обвързвахме с „ленена връв“, която скоро стана здрава като вериги (вж. 2 Нефи 26:22). След това дойде моментът, в който трябваше да се изправим пред действителността. Вече не можехме да крием пристрастяванията си, като кажехме още една лъжа или като кажехме „Не беше толкова лошо!“

Един обичан от нас човек, доктор, съдия или църковен ръководител ни каза истината, която вече не можехме да отречем – пристрастяването унищожаваше живота ни. Когато честно погледнахме назад, ние признахме, че нищо, което бяхме опитали сами, не бе подействало. Признахме, че пристрастяването само се беше задълбочило. Осъзнахме степента, до която нашите пристрастявания бяха унищожили взаимоотношенията ни и ни бяха лишили от каквото и да е чувство за достойнство. В този момент ние направихме първата стъпка към свободата и възстановяването, като намерихме смелостта да признаем, че това, което имаме, не е просто проблем или лош навик. Най-накрая признахме истината, че животът ни бе станал неуправляем и че се нуждаехме от помощ, за да преодолеем пристрастяванията си. Удивителното при тази честна равносметка за провала ни бе, че най-сетне бе започнало възстановяването от пристрастяването.

Пророкът Амон от Книгата на Мормон ясно заявява откритата от нас истина, когато най-сетне бяхме честни със себе си:

„Не се хваля със своята сила, нито със своята мъдрост; но ето, радостта ми е пълна, да, сърцето ми е преизпълнено с радост и аз ще се радвам в моя Бог.

Да, аз знам, че съм нищо; що се отнася до моята сила, аз съм слаб; ето защо, аз не ще се хваля със себе си, но ще се хваля с моя Бог, защото с Неговата сила аз мога да правя всичко“ (Алма 26:11–12).

Стъпки за действие

Да желаем да се въздържаме

Макар и пристрастяванията на хората да са различни, някои истини, подобно на следната, никога не се променят – всяко нещо започва с желанието на човека то да започне. Чистотата и свободата от пристрастяването започват с мъничка проява на волята. Казват, че човек ще успее най-сетне да се въздържи, когато болката от проблема стане по-голяма от болката от решението. Стигнали ли сте до този момент? Ако не сте и продължавате с пристрастяването си, вие определено ще стигнете до този момент, защото пристрастяването е постепенно нарастващ проблем. Подобно на дегенеративните болести, той разяжда способността ви да функционирате нормално.

Единственото изискване, за да започнете да се възстановявате, е желанието да преустановите да участвате в това пристрастяване. Ако днес желанието ви е малко и непостоянно, не се безпокойте. То ще нарасне!

Някои хора осъзнават необходимостта да се освободят от пристрастяване, но все още не желаят да започнат. Ако сте в тази ситуация, вероятно можете да започнете, като признаете нежеланието си и обмислите цената на вашето пристрастяване. Може да изредите какво е важно за вас. Замислете се за вашето семейство и социалните си взаимоотношения, за връзката си с Бог, за вашата духовна сила, способността си да помагате и да благославяте другите, за здравето си. После потърсете противоречия между вярванията ви и това, за което се надявате, и поведението ви. Помислете как вашите действия подкопават това, което е важно за вас. Можете да се молите Господ да ви помогне да видите себе си и живота си по начина, по който ги вижда Той – с целия ви божествен потенциал – и какво рискувате, като продължавате с пристрастяването си.

Осъзнаването на това какво губите, като се отдавате на вашето пристрастяване, може да ви помогне да намерите желание да спрете. Ако можете да намерите дори най-миниатюрното желание, ще можете да направите първата стъпка. Докато напредвате през стъпките на тази програма и виждате промените, които се случват в живота ви, желанието ви ще нараства.

Откажете се от гордостта и търсете смирение

Гордостта и честността не могат да съществуват заедно. Гордостта е илюзия и е важен елемент от пристрастяването. Гордостта изкривява истината относно това как са реално нещата, какви са били и какви ще бъдат. Тя е основно препятствие за вашето възстановяване от пристрастяването. Президент Езра Тафт Бенсън дава определение за гордостта:

„Гордостта е изключително погрешно разбиран грях. …

Повечето от нас мислят, че гордостта е егоцентричност, надутост, хвалебственост, арогантност или нахалство. Това са елементи на греха, но сърцевината, същността все още липсва.

Основната черта на гордостта е враждебност – враждебност към Бог и нашите ближни. Враждебност означава „омраза към, злоба към или състояние на противопоставяне“. Това е силата, чрез която Сатана желае да царува над нас.

По своята същност гордостта е съревноваваща се. Когато насочваме гордостта си срещу Бог, то е в духа на „да бъде моята воля, а не Твоята“. …

Конкурирането на нашата воля с Божията воля позволява на желанията, апетитите и страстите да останат необуздани (вж. Aлма 38:12; 3 Нeфи 12:30).

Гордите не могат да приемат Божията власт да насочва живота им (вж. Еламан 12:6). Те насочват разбиранията си за истина срещу великото Божие познание, способностите си срещу Божията свещеническа сила, постиженията си срещу великите Му дела“ (в Conference Report, апр. 1989 г., с. 3–4; или Ensign, май 1989 г., с. 4).

Когато проявите желание да се въздържате и признаете проблемите, пред които сте изправени, вашата гордост постепенно ще бъде заменена със смирение.

Признайте проблема; търсете помощ; посещавайте събирания

Когато се отдавахме на пристрастяванията си, ние лъжехме себе си и другите. Но не можехме наистина да заблудим себе си. Преструвахме се, че сме добре, изпълнени с гордост и извинения, но дълбоко в себе си знаехме. Светлината на Христос продължаваше да ни напомня. Знаехме, че се хлъзгаме надолу към все по-голяма скръб. Отричането на тази истина бе толкова трудно, че бе голямо облекчение най-накрая да признаем, че имаме проблем. Изведнъж позволихме на надеждата да проникне. Когато избрахме да признаем пред себе си, че имаме проблем и пожелахме да потърсим подкрепа и помощ, ние предоставихме терен за растеж на тази надежда. След това бяхме готови да направим следващата стъпка да посещаваме събиране за възстановяване от пристрастяванията.

Участието в група за подкрепа или събиране за възстановяване от пристрастяванията може да не е възможно за всички. Ако не можете да посещавате подобно събиране, пак можете да следвате всяка от стъпките, с леки изменения, като работите с вашия епископ или внимателно подбран професионален консултант.

Когато е възможно да посещавате такива събирания, ще откриете, че това е полезно поради поне две причини. Първо, на тези събирания ще изучавате конкретни евангелски принципи, които, когато се прилагат, ще ви помогнат да промените поведението си. Президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте учи: „Изучаването на евангелските учения ще подобри поведението по-бързо, отколкото изучаването на поведението ще подобри самото поведение. Ако се занимаваме с недостойно поведение, то това ще доведе до това да проявяваме подобно поведение. Затова наблягаме така силно върху изучаването на ученията на Евангелието“ (в Conference Report, окт. 1986 г., с. 20; или Ensign, ноем. 1986 г., с. 17). Второ, тези събирания са място, на което да се виждате с други, които искат да се възстановят, а също и с хора, които вече са поели по този път и са живо доказателство за неговата ефективност. На събиранията за възстановяване ще намерите разбиране, надежда и подкрепа.

Изучаване и разбиране

Изучаването на Писанията и изявленията на църковните ръководители ще ви помогне да започнете възстановяването си. Това изучаване ще увеличи разбирането ви и ще ви помогне да учите.

Може да използвате Писанията, изявленията и въпросите, които следват, за да имате изпълнено с молитва лично изучаване, за писане и за групови обсъждания. Идеята да пишете може да ви плаши, но писането е силно средство за възстановяване. Ще ви даде време за размисъл; ще ви помага да съсредоточавате мислите си; ще ви помага да виждате и разбирате проблемите, мислите и навиците, свързани с пристрастяването ви. Когато пишете, ще имате и дневник за мислите си. Като напредвате със стъпките, ще можете да преценявате напредъка си. За сега просто бъдете искрени и честни, докато записвате мислите, чувствата и впечатленията си.

Заобиколени отвсякъде от изкушения

„Аз съм заобиколен отвсякъде поради изкушенията и греховете, които толкова лесно ме обсаждат.

И когато аз желая да се веселя, сърцето ми стене поради греховете ми; въпреки това, аз знам на кого съм се доверил.

Моят Бог е бил моята опора; водил ме е през огорченията ми в пустошта и ме е запазил по водите на голямата бездна.

Той ме е изпълвал с любовта Си чак до линеене на плътта ми“ (2 Нефи 4:18–21).

Чувствате ли се заобиколени или в капан? Кога най-често ви се случва да се чувствате така?
Какви ситуации или чувства са ви отслабвали, така че да се поддадете на пристрастяването си?
Когато Нефи се чувства заобиколен от изкушения, на кого се доверява? Какво можете да правите, за да се доверявате повече на Господ?

„Знам, че човекът е нищо“

„И стана така, че в продължение на много часове Моисей не можа да възвърне естествената си сила като на човек, и той си каза: Поради тази причина сега знам, че човекът е нищо, и това никога не съм го предполагал“ (Моисей 1:10).

Как се описва Моисей, когато се сравнява с Бог?
Как едно малко дете може да бъде безкрайно ценно и въпреки това да е нищо, когато бъде сравнено с родителите му?
По какви начини вие сте нищо, когато нямате помощта на Бог?
По какви начини сте безкрайно ценни?
Напишете как това, че сте осъзнали безпомощността си сами да преодолеете пристрастяването си, може да ви подтикне да признаете нищожността си и да станете като малко дете.

Жажда и глад

„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“ (Mатей 5:6).

„И душата ми зажадува; и аз коленичих пред моя Създател и Го призовах в усърдна молитва и жалба за моята собствена душа; и аз Го призовавах през целия ден; да, и когато падна нощта, аз още издигах гласа си, та да стигне небесата“ (Енос 1:4).

В тези два стиха научаваме, че душите ни могат да жадуват. Понякога чувствате ли се празни, дори и да не сте физически гладни? Кое причинява тази празнота?
Как може жаждата ви за нещата от Духа да ви помогне да бъдете по-честни?

Честност

„Някои може да считат честността за съвсем обикновена тема. Но аз вярвам, че тя е самата същност на Евангелието. Без честност животът ни… ще дегенерира в грозота и хаос“ (Гордън Б. Хинкли, „We Believe in Being Honest“, Ensign, окт. 1990 г., с. 2).

Напишете за начини, по които сте лъгали и сте се опитвали да криете пристрастяването си от себе си и от другите. По какъв начин това поведение причини „грозота и хаос“?

Смирение

„И сега, понеже сте принудени да се смирите, благословени сте; защото човек понякога, ако е принуден да се смири, търси покаяние; и сега сигурно е, че всеки, който се покае, ще намери милост; и този, който намери милост и устои до края, същият ще бъде спасен“ (Aлма 32:13).

Напишете за обстоятелствата, които са ви принудили да сте смирени и да се стремите към покаяние. Каква надежда ви дава Алма? Как можете да намерите или получите тази надежда?

Приятни за Господ

„Лъжливите устни са мерзост за Господа, а онези, които постъпват вярно, са приятни на Него“ (Притчи 12:22).

Записването на отговорите на тези въпроси изисква изключително честен поглед върху себе си. По какъв начин този откъс от Писанията се отнася за този вид честност? Как можете да станете приятни за Господ?