Стъпка 3

Упование в Бог

Основен принцип: Вземете решение да предадете волята и живота си на грижите на Бог Вечния Отец и Неговия Син, Исус Христос.

Стъпка 3 е стъпката за вземане на решения. При първите две стъпки ние се пробудихме за това, което не можем да правим за себе си и от което се нуждаем Бог да стори за нас. После при стъпка 3 ни бе представено единственото нещо, което можем да направим за Бог. Можем да вземем решението да се разкрием пред Него и да предадем в Негови ръце целия си живот – минал, настоящ и бъдещ – и волята си за живота ни. Стъпка 3 бе породена от свободата ни на избор. Това бе най-важният избор, който някога сме вземали.

Старейшина Нийл А. Максуел от Кворума на дванадесетте апостоли прави следното изказване относно това най-значимо решение: „Подчинението на волята ни е действително единственото съвсем лично нещо, което трябва да поставим на Божия олтар. Това е трудно, но истинно учение. Многото други неща, които даваме на Бог, независимо колко мило е това от наша страна, са всъщност нещата, които Той вече ни е дал, а Той ни ги е дал назаем. Но когато започнем да се покоряваме, като подчиняваме волята си на тази на Бог, тогава ние наистина Му даваме нещо значимо“ („Insights from My Life“, Ensign, авг. 2000 г., с. 9).

Президент Бойд K. Пакър от Кворума на дванадесетте описва решението си да покори своята воля на Бог и свободата, която му дало това решение: „Вероятно най-великото откритие в живота ми, несъмнено най-великата отдаденост, дойде, когато най-сетне имах доверие на Бог, че мога да Му дам назаем или да Му покоря волята си – без принуда или натиск, без заставяне, съвсем самостоятелно, без борба, без очаквания, само възприемайки това като привилегия. В известен смисъл, говорейки метафорично, да вземеш нечия свободна воля, този ценен дар, който Писанията ясно гласят, че е важен за живота, и да заявиш „Ще правя каквото ми кажеш“ е да научиш след това, че като направиш това, още повече я притежаваш“ (Obedience, речи на годината на Университета Бригъм Йънг, 7 дек. 1971 г., с. 4).

Когато предприехме стъпка 3, ние осъзнахме истината, че възстановяването е резултат много повече на Господните усилия, а не на нашите собствени. Той извърши чудото, когато Го поканихме в живота си. Стъпка 3 бе решение да позволим на Бог да ни възстанови и изкупи. Тя бе решение да Му позволим да ръководи живота ни, като разбира се не забравяме, че Той винаги уважава нашата свобода на избор. Така ние решихме да положим живота си в Неговите ръце, като продължим да следваме тази програма за възстановяване от пристрастяванията с духовна насоченост.

Когато започнахме да посещаваме събиранията, може и да сме се чувствали притиснати или дори принудени от другите да сме там, но за да предприемем стъпка 3, ние трябваше да решим да действаме сами за себе си. Осъзнахме, че промяната на живота ни до такава степен трябваше да е наше собствено решение. Не заради делата на родителите ни, заради това какво правеха те в този момент или какво искаха. Нито заради това какво мислят, чувстват, правят или не правят брачните ни партньори, близки или приятели. Разбрахме, че трябва да желаем да останем чисти и трезви, независимо от мнението или решенията на другите. Нашата готовност бе стабилната основа, от която зависеше доколко ще е успешно възстановяването ни. Както пише в Книгата на Мормон, ние открихме едно силно потвърждение на стъпка 3 в Алма 5:13: „Те се смириха, и започнаха да се уповават на истинския и жив Бог“.

Когато предприехме тази стъпка, ние бяхме ужасени от неизвестното. Какво ще се случи, ако се смирим и предадем живота и волята си изцяло в ръцете на Бог? За мнозина от нас детството бе много трудно и бяхме ужасени да станем отново уязвими като малки деца. Бяхме убедени чрез досегашния си опит, че поемането на сериозно обещание бе почти невъзможно, предвид безумието, което ни заобикаля в този свят. Виждали сме нарушаването на твърде много обещания. Ние самите сме нарушили твърде много. Най-доброто, което някои от нас можеха да направят, бе това, което ни посъветваха възстановяващите се наши приятели: „Не го използвай. Ходи на събиранията. Моли за помощ“. Онези, които вече бяха изминали стъпките на възстановяването преди нас, ни поканиха да опитаме този нов начин на живот. Те търпеливо ни изчакаха да пожелаем да отворим вратата към Бог поне мъничко.

Господ отправя същата покана: „Стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откровението 3:20).

В началото усилията ни бяха изпълнени с неспокойствие и прекъсвания. Продължихме да се уповаваме на Господ и после да се отвръщаме. Безпокояхме се, че Той няма да е доволен от нашето непостоянство и ще отмени подкрепата и любовта Си към нас. Но не го направи.

Постепенно позволихме на Господ да покаже изцелителната Си сила и безопасността при следването на Неговия път. Накрая всички ние осъзнахме, че не само трябваше да се откажем от пристрастяванията си, но и да предадем цялата си воля и целия си живот в Божиите ръце. Като го направихме, открихме, че Той търпеливо приема колебливите ни усилия да Му се покоряваме във всички неща.

Способността ни да устояваме на изкушението сега е основана на нашето продължаващо покоряване на волята Господна. Изразяваме нуждата си от силата, която ни се предоставя чрез Единението на Спасителя и започнахме да чувстваме тази сила в себе си, укрепвайки ни да устоим на следващото изкушение. Научихме се да приемаме живота по Господния начин.

Както отбелязва старейшина Максуел, това покоряване на Господ е трудно учение. То изисква от нас да се посвещаваме отново на волята Му в началото на всеки ден и понякога всеки час или в дадени моменти. Като желаем да правим това, намираме благодатта или укрепващата сила, която ни позволява да правим това, което не бихме могли да сторим сами.

Продължаващото покоряване на Божията воля ще намали борбата и внася повече значение в живота ни. Дребните неща, като например задръстванията по улиците, вече не са причина да се разстройваме. Вече не се боим от кредиторите ни. Поемаме отговорност за действията си. Приемаме и се отнасяме към другите така, както бихме искали да се отнасят с нас, както се отнася с нас и Спасителят. Нашите очи, нашите умове и нашите сърца най-сетне са отворени за истината, че земният живот е труден и че винаги ще има потенциала да ни носи скръб и разочарование, а също и щастие.

Всеки нов ден подновяваме покоряването си на Господ и на Неговата воля. Именно това имат предвид повечето от нас, когато казваме: „Ден за ден“. Решихме да се откажем от егоизма и самовглъбяването, които бяха в основата на нашите пристрастявания и да се наслаждаваме на още едно денонощие на спокойствие и сила, които идват от упованието в Бог и в Неговата доброта, сила и любов.

Стъпки за действие

Посещавайте събранието за причастие; преглеждайте и подновявайте кръщелните завети

Да предприемем стъпка 3 и да се уповаваме на Бог във всичко може да е като поставянето на нов чифт очила и виждането на всичко с друг поглед. Като вземете решението да покорите волята си на Бог, ще започнете да чувствате утехата и радостта, които идват от търсенето и вършенето на Божията воля.

Кръщението и причастието символизират вашата любов към Исус Христос и покоряването ви на Него. Сключвате завет да поемете върху си името Му, винаги да си спомняте за Него, да Го следвате и да спазвате Неговите заповеди, „за да може винаги да има(т)е Неговия Дух да бъде с (вас)“ (Мороний 4:3; вж. също Мороний 5:2; У. и З. 20:77, 79).

Говорете с епископа или президента си на клон за своето пристрастяване и решението си да следвате Божията воля. Максимално се старайте да посещавате всяка седмица събранието за причастие. Докато сте на църква, вслушвайте се внимателно в молитвите за причастие и обмисляйте даровете, които Небесният Отец ви предлага. После подновете обещанието си да приемате и следвате Неговата воля за вас, като вземате от причастието, ако вашият епископ или клонов президент ви даде позволение за това.

С напредването на възстановяването ви ще забележите, че ставате все по-склонни да сте сред онези, които почитат жертвата на Спасителя. Ще започнете да чувствате действителността на това, че „за Бога няма нищо невъзможно“ (Лука 1:37).

Вземете решение да се уповавате и да се подчинявате на Бог; променете това, което можете; приемете това, което не можете да промените

Следните думи, адаптирани от една молитва на Райнолд Нийбуур, известна като „Молитва за покой“, могат да ви помогнат, като решите да се уповавате и подчинявате на Бог: „Боже, дари ми спокойствието да приема нещата, които не мога да променя, смелостта да променя нещата, които мога и мъдростта да виждам разликата“.

Можете спокойно да приемете настоящата действителност на състоянието ви, когато се уповавате на способността на Бог да ви помогне. Можете спокойно да приемете, че макар и да не можете да контролирате изборите и действията на другите, можете да решите как да действате във всяка ситуация, в която се озовете.

Може да вземете решение със смелост да се уповавате на вашия Отец в Небесата и да действате съгласно Неговата воля. Можете да предадете волята и живота си в Неговите ръце. Можете да вземете решение да вършите това, което желае Той и да спазвате Неговите заповеди.

Може и да не е възможно да промените някои неща в живота си, но можете да промените готовността си да се уповавате на Бог и да Му се подчинявате. Като се научите да се уповавате на Него, ще видите, че Неговият план за вас е да следвате това, което Алма нарича „великия план на щастие“ (Алма 42:8). Ще научите, че дори при страдания и трудности „всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога“ (Римляните 8:28) и спазват Неговите заповеди (вж. също У. и З. 90:24; 98:3; 100:15; 105:40).

Изучаване и разбиране

Следните стихове от Писанията може да ви помогнат за предприемането на стъпка 3. Използвайте тези стихове и въпроси за обсъждане, изучаване и писане. Не забравяйте да сте честни и конкретни, докато пишете.

В хармония с волята Божия

„Помирете се с волята Божия, а не с волята на дявола и на плътта; и помнете, след като сте помирени с Бога, че това, че сте спасени, е само в и чрез благодатта Божия“ (2 Нефи 10:24).

Помислете какво означава да живеете в хармония с волята Божия. Помислете за това как укрепващата Му сила може да дойде в живота ви, когато се обърнете към Него. Какво мислите за това да позволите на Бог да насочва живота ви?
Какво ви пречи да Му позволите да насочва живота ви?

Да се подчиняваме на волята Божия

„Тегобите, които бяха наложени върху Алма и братята му, станаха леки; да, Господ ги усили, за да могат да понесат тегобите си с лекота, те се подчиняваха с желание и търпеливо на волята Господна“ (Мосия 24:15).

Господ би могъл да премахне бремето от Алма и неговия народ, но вместо това, Той ги укрепва, така че „да могат да понесат тегобите си с лекота“. Обърнете внимание, че те не се оплакват, а се покоряват с радост и търпение на волята Господна. Напишете за смирението, което се изисква, за да искате незабавно облекчение и въпреки това да имате готовност бремето ви да бъде постепенно облекчено.
Какво означава да се покорите на Бог? Как се покорявате?
Какво мислите за това да се покорявате с готовност и търпение на Господното разписание за промяна?
Как придобивате смелостта да продължавате да се опитвате, докато бремето ви не бъде премахнато?

Пост и молитва

„Те постеха и се молеха често, и ставаха все по-силни и по-силни в смирението си, и все по-непоколебими и по-непоколебими във вярата на Христа дотам, че душите им се изпълниха с радост и утеха, да, че чак сърцата им се прочистиха и осветиха, което освещение дойде поради това, че те отдадоха сърцата си на Бога“ (Еламан 3:35).

Този стих описва един народ, който е подчинил сърцата си на Бог. По какъв начин постът може да укрепва способността ви да отдадете сърцето си на Бог и да се въздържате от пристрастяване?
Помислете за важността на молитвата в момент на изкушение и напишете за това как молитвата ще укрепи вашето смирение и вашата вяра в Христос.
Колко силна е готовността ви да отдадете сърцето си на Бог, вместо да се поддавате на пристрастяването в момент на изкушение?

Да се смирите пред Бог

„Той ги избави, защото те се смириха пред Него; и защото те Го умоляваха пламенно, Той ги избави от робството; и тъй действа Господ със силата Си във всички дела сред чедата човешки, протягайки ръката на милостта Си към онези, които се уповават на Него“ (Мосия 29:20).

Какво ви спира да „умоляват(е) пламенно“ Бог за избавление според Неговата воля?
Какво ви е пречило в миналото да търсите този вид избавление?
По какъв начин можете да се научите да се уповавате на Бог?
Да сте смирени е решение, което вземате. Сатана може да се опитва да ви накара да повярвате, че макар и Бог да е помогнал на другите, Той няма да помогне на вас, защото сте безпомощни и безнадеждни. Осъзнайте, че това е лъжа. Всъщност, вие сте чедо на Бог. По какъв начин това знание може да ви помогне да се смирите?

Изборът да започнете възстановяването си

„Бих желал да бъдете смирени и покорни, и благи, лесни за умоляване; изпълнени с търпение и дълготърпение, бидейки умерени във всяко нещо, бидейки усърдни по всяко време в спазването на заповедите Божии, молещи се за всяко едно нещо, от което се нуждаете, както духовно, така и материално; винаги въздаващи благодарности на Бога, за всичко, което получавате“ (Алма 7:23).

Стъпка 3 е избор. Възстановяването от пристрастяването се случва чрез Божията сила, но само след като изберете да потърсите Неговата помощ. Вашето решение позволява на Неговата сила да започне да струи в живота ви. Помислете за това как смирението, търпението, милостта и т.н. са все избори. Последното качество, изброено в стиха е благодарност. По какъв начин благодарността ви помага да сте смирени?
Какви други качества включва Алма в този списък?
Кои от тези качества ви липсват?
Върху кои можете да работите днес? Какво можете да направите, за да започнете?

Да станете като дете

„Естественият човек е враг на Бога и е бил такъв от падението на Адам, и ще бъде такъв во веки веков, освен ако не се отдаде на убежденията на Светия Дух и не отхвърли естествения човек, и не стане светия чрез единението на Господа Христа, и не стане като дете, покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покори на всички неща, които Господ сметне за нужно да му причини, тъкмо както детето се покорява на баща си“ (Мосия 3:19).

При мнозина от нас е имало намеса от страна на родители и настойници и да станем „като дете“ е трудно, дори ужасяващо. Ако имате неразрешени проблеми с родител, какво можете да правите, за да отделите чувствата си към вашия родител от чувствата ви към Бог?
Въпреки че може да имате проблеми за разрешаване със земните си родители, можете да имате увереност в качествата на Небесния Отец и Спасителя като съвършени бащи. Защо можете да се уповавате на Небесния Отец и Спасителя, когато положите живота си в Техните ръце?

Общение с Бог

„(Исус) коленичи, молеше се, като казваше: Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде“ (Лука 22:41–42).

В тази молитва Спасителят показва готовността Си да се покори на Отца. Той изразява желанията Си, но после смирено извършва волята на Своя Отец. Помислете за благословията да можете да споделяте с Бог своите чувства. По какъв начин знанието, че Той разбира нежеланието ви, вашата болка или каквото и да чувствате, ви помага да кажете: „Твоята (воля) да бъде“ и то искрено?