Пристрастяване
Стъпка 7: Смирение

Стъпка 7

Смирение

Основен принцип: Смирено помолете Небесния Отец да премахне недостатъците ви.

Всички стъпки изискват смирение, но стъпка 7 го изисква най-ясно: „Смирено помолете Небесния Отец да премахне недостатъците ви“. Смиреното сърце, което сме развили в стъпка 6, ни накара да паднем на колене в стъпка 7, за да помолим Господ да премахне недостатъците ни. Когато стигнахме до този момент, ние бяхме готови да се молим поради желанието ни да станем едно сърце и един ум с Небесния Отец и Господ Исус Христос. Вече не ни бе достатъчно само да имаме промяна в навиците или дори в начина ни на живот. Ние най-сетне бяхме готови да позволим на Бог да промени същността ни.

Стъпка 7 представляваше за всеки от нас такова пълно покоряване на Спасителя, че мнозина от нас не можахме да не извикаме в сърцето си като Алма: „О, Исусе, Ти, Сине Божий, помилуй мене “ (Алма 36:18). Истинско съжаление изпълни сърцата ни, не само защото бяхме страдали или защото бяхме накарали други да страдат, но защото съжалявахме, че дори при възстановяването си не можехме да премахнем недостатъците си.

След като бяхме почувствали частица от Божията любов, ние желаехме да се откажем от всичките си грехове, дори от склонността да грешим, за да може да Го опознаем по-добре. Накрая, доброволно, с цялото си сърце, ние предложихме целите си души на Бог и Го помолихме да ни прости и да ни направи по Негово подобие. Ние най-сетне осъзнахме, че никое друго име, никой друг начин или средство не може да ни даде пълно опрощение на греховете. Без да скриваме нищо, ние умолявахме Отца да може Той, в безпределната си милост, да ни прости за гордостта, прегрешенията и недостатъците ни. Ние Го молехме да ни дари благодат, за да може чрез Него да поддържаме този нов начин на живот.

Господ не започна тази революционна промяна в характера ни, докато ние не Му позволихме да я направи. Стъпка 7 бе нашето решение. Ние трябваше целенасочено да се смирим. Трябваше да предадем всяка частица от себична гордост и да признаем, че усилията ни да спасим себе си са били недостатъчни. Трябваше да почувстваме и живеем според истината, на която учи цар Вениамин: че ние всички сме просяци пред Бог и нямаме надежда за спасение чрез собствените ни усилия, а само чрез милостта и благодатта на Исус Христос (вж. Мосия 2:21; 4:19–20).

Стъпка 7 беляза за всеки от нас момента, когато най-сетне безрезервно се подчинихме на вечната истина, преподавана в Мосия 16:4: „Цялото човечество беше изгубено; и ето, те щяха да бъдат изгубени завинаги, ако Бог не беше изкупил Своя народ от неговото изгубено и паднало състояние“. Личният ни опит ни научи, че при извършването на стъпка 7 не бяхме извинени от работата, която самите ние трябваше да направим. Ние все още трябваше да бъдем търпеливи и да „бързаме напред с увереност в Христа“ (2 Нефи 31:20).

Не се бяхме освободили изцяло от желанието да грешим. Трябваше да се научим да приемаме живота при Божиите условия и да изпълняваме Неговите цели и да приемаме определеното от Него време – дори и при премахването на нашите недостатъци. При извършването на стъпка 7 ние се научихме да живеем със същото смирение и търпение към Бог, което проявиха Алма и неговите братя, когато бремето им бе облекчено, но не и премахнато: „Те се подчиняваха с желание и търпеливо на волята Господна“ (Мосия 24:15). Накрая ние се отказахме от идеята, че можем сами да станем съвършени и приехме истината, че Бог желае да победим нашите слабости в този живот, като дойдем при Христос и станем съвършени в Него. Ние открихме, че чрез Неговата благодат Той ни помогна да се отречем от всяко безбожие и да разберем, че спасението идва не чрез собствената ни сила, а чрез Неговата (вж. Мороний 10:32).

Обаче, всяка стъпка идва с предупреждение и стъпка 7 не е изключение. Ние, които сме приели тези принципи, трябва да ви предупредим, че не можете да очаквате да направите тази стъпка без жертва – и то с право. В Учение и завети 59:8 Господ заповядва: „Принеси жертва на Господа, твоя Бог, в праведност, тъкмо тази на едно съкрушено сърце и каещ се дух“. Това приношение е същността на стъпка 7. Дори когато чувствате болката от собственото си повторно раждане, помнете, че Неговото страдание, а не вашето, осигурява вашето изкупление от греха. Вашата жертва е само смирено напомняне за Неговата „велика и последна жертва“, извършена заради вас (Алма 34:14).

Когато оставите всичко в Божиите ръце, вие най-сетне сте направили всичко по силите си, за да приемете Неговото непогрешимо доказателство, че вашите грехове са опростени, че вашето минало е наистина в миналото. Подобно на хората, които са обърнати в Книгата на Мормон, вие можете да свидетелствате, че сте били „посетени от силата и Духа Божий, Който (е) в Исуса Христа“ (3 Нефи 7:21). Заедно с Алма можете да възкликнете: „Не можах да си спомня повече болките си; да, не бях терзан повече от спомена за греховете си. И о, каква радост и каква чудна светлина видях аз; да, душата ми се изпълни с радост, извънредна, каквато беше болката ми!“ (Алма 36:19–20).

Стъпки за действие

Стремете се силата на Единението на Спасителя да започне да действа в личния ви живот, като размишлявате над молитвите за причастието

Един ефективен начин на размисъл е да си помислите за стих или израз в Писанията, докато се молите да разберете неговото значение и приложение в живота ви. Тъй като всеки от нас трябва да сключи завета, който се повтаря в молитвите за причастието, може да размишлявате над тях.

Като следвате поканата на пророците да прилагате Писанията в живота си, може да прочетете Мороний 4:3 и 5:2 и смирено да обмислите следните свещени слова в първо лице единствено число: например: „О, Боже, вечний Отче, (аз) Те мол(я) в името на Твоя Син, Исус Христос, да благословиш и осветиш този хляб за (моята душа), за да (го ям) … и спазва(м) Неговите заповеди, които Той (ми) е дал, за да може винаги да има(м) Неговия Дух да бъде с (мен)“.

Смирено се молете Бог да направи за вас това, което вие не можете да направите за себе си

Като повтаряте в сърцето си една проста молитва, като например: „Господи, какво желаеш да направя?“ или „Да бъде волята ти“, непрекъснато ще ви бъде напомняно за цялостната ви зависимост от Господ. Любовта към Бог, вашата към Него и Неговата към вас, ще ви помага да създадете една връзка, в която може да дадете всичко от себе си безрезервно. Вие търсихте тази любов през годините, когато бяхте в плен на пристрастяването. В стъпка 7 ще намерите начин да придобиете мир, като влезете в „покоя на Господа“ (Мороний 7:3; вж. също Алма 58:11; Езра Тафт Бенсън, „Jesus Christ – Gifts and Expectations“, Ensign, дек. 1988 г., с. 2).

Изучаване и разбиране

Следните стихове и изявления на ръководители на Църквата могат да ви помогнат да извършите стъпка 7. Използвайте тези стихове и въпроси за обсъждане, изучаване и писане. Бъдете честни и конкретни, докато пишете.

Изборът да сте смирени

„И сега, както ви казвах, че понеже бяхте принудени да се смирите, сте благословени, не смятате ли, че по-благословени са онези, които наистина се смиряват поради словото?“ (Алма 32:14).

  • Болшинството от нас ходеха на събиранията отчаяни, подтиквани от последствията на нашите пристрастявания. Ние бяхме принудени да бъдем смирени. Смирението, описано в стъпка 7, обаче, има различна причина. То е доброволно. То е резултат от собствения ви избор да се смирите. По какъв начин вашите чувства на смирение се промениха откакто започнахте възстановяването си?

Изпълнени с радост

„И те се бяха видели в собственото си плътско състояние, по-нищожни даже и от праха на земята. И всички те се провикнаха високо в един глас, казвайки: О, помилуй и приложи единяващата кръв на Христа, та да може да получим опрощение на греховете си и сърцата ни да се очистят; защото ние вярваме в Исуса Христа, Сина Божий, Който сътвори небесата и земята и всички неща и Който ще слезе между чедата човешки.

И стана така, че след като бяха изрекли тези слова, Духът Господен дойде върху тях и те бяха изпълнени с радост, след като получиха опрощение на греховете си и спокойна съвест поради извънредната вяра, която те имаха в Исуса Христа, Който трябваше да дойде“ (Мосия 4:2–3).

  • Народът на цар Вениамин се молят по същия начин, по който ние, когато предприемем стъпка 7. Те почувствали мир и радост, когато Духът Господен дошъл върху им и им дал опрощение на техните грехове. Размишлявайте над преживяванията, които сте имали с тези чувства. Напишете какво би било, ако тези чувства станат ваш начин на живот.

Вярвайте в Бог

„Вярвайте в Бога; вярвайте, че Той е и че Той сътвори всички неща и в небесата, и на земята; вярвайте, че Той е всемъдър и всемогъщ както на небето, тъй и на земята; вярвайте, че човек не може да разбере всички неща, които Господ може да разбере.

И пак, вярвайте, че трябва да се покаете за греховете си, да ги изоставите и да се смирите пред Бога; да Го помолите с искреност в сърцето да ви прости; и сега, ако вярвате във всички тези неща, гледайте да ги вършите.

И пак ви казвам, както съм казвал и преди, че тъй както сте стигнали до знанието за славата Божия, или ако сте познали добрината Му и сте вкусили от любовта Му, и сте получили опрощение на греховете си, което предизвиква такава извънредно велика радост в душите ви, тъкмо тъй аз бих желал да помните и да запазите завинаги в паметта си величието Божие и вашата собствена нищожност, и Неговата добрина, и дълготърпението Му към вас, недостойни създания, и да се смирите чак в дълбините на смирението, призовавайки всеки ден името Господне, и като останете непоколебими във вярата към това, което трябва да дойде, което бе изречено чрез устата на ангела.

… И ето, аз ви казвам, че ако направите това, вие винаги ще се радвате и ще бъдете изпълнени с любовта Божия, и ще получавате винаги опрощение на греховете си; и ще израствате в знанието за славата на Оногова, Който ви сътвори, или в знанието за това, което е праведно и истинно“ (Мосия 4:9-12).

  • След молитва напишете списък на нещата, които цар Вениамин казва, че трябва да правим. По какъв начин тези неща са свързани с извършването на стъпка 7?

  • Какви обещания идват от следването на указанията на цар Вениамин? (Вижте последния стих.)

  • Ако сте получили тези обещания, какво би се променило във вашия живот?

Спазване на закона и на заповедите

„Защото за тази цел бе даден законът; затова законът е станал мъртъв за нас и ние бяхме сторени живи в Христа поради нашата вяра; въпреки това ние спазваме закона заради заповедите“ (2 Нефи 25:25).

  • Ние „бяхме сторени живи в Христа поради нашата вяра“ в Него. Какво означава законът да е станал мъртъв за нас? Защо продължаваме да спазваме закона или да се подчиняваме на заповедите?

  • Какво мислите днес относно спазването на закона?

  • По какъв начин спазването на заповедите е израз на вашата любов към Бог?

Обичта към Бог

„Когато поставим Бог на първо място, всички други неща си отиват на точното място или изчезват от живота ни. Нашата обич към Господ ще ръководи изявите на привързаността ни, разпределението на времето ни, целите, които преследваме и реда на приоритетите ни“ (Езра Тафт Бенсън, в Conference Report, апр. 1988 г., с. 3; или Ensign, май 1988 г., с. 4

  • След като досега сте опознавали милостта и добротата на Бог, вероятно сте започнали да чувствате Божията любов – обич към Него и обич от Него. Помислете и напишете за всеки момент, когато сте чувствали повече обич, докато работехте по стъпките.

  • По какъв начин стъпка 7 представлява най-великият ваш израз на любов до този момент?

Да вземете върху си името на Христос

„Всеки, който направи тъй, ще се намери от дясната страна на Бога, понеже той ще знае името, с което е наречен; защото той ще бъде наречен с името на Христа“ (Мосия 5:9).

  • Повечето от нас си мислим за вземането на името Христово върху ни в контекста на кръщението и причастието и то с право. Помислете за малко какво означава да бъдете наречени с името Христово и да имате Неговата репутация за ваша.

  • Какво трябва да правите, за да бъдете намерени от дясната страна на Бог? Какъв завет сключвате, когато бъдете кръстени и когато вземате от причастието?

  • Напишете за чувствата, които изпитвате, когато си мислите за Неговата готовност да ви даде Неговото име или репутация, в замяна за всичките ви недостатъци.

Изоставяне на слабостите ви

„Религия, която не изисква жертване на всички неща, никога няма да има достатъчно сила да създаде онази вяра, която е необходима за живот и спасение“ (Джозеф Смит, съст., Lectures on Faith, 1985 г., с. 69).

  • Някои хора четат тези думи и мислят, че „всички неща“ се отнася за всички притежания. По какъв начин това, че сте поставили всичките си слабостите в Господните ръце увеличи разбирането ви за това какво означава да жертвате всичко?