Пристрастяване
Стъпка 5: Признаване

Стъпка 5

Изповядване

Основен принцип: Признайте пред себе си, пред Небесния ви Отец в името на Исус Христос, пред правилните свещенически ръководители и пред още един човек точното естество на погрешните ви деяния.

Една обща черта на мнозина, които са били пристрастени, е чувството на изолация. Дори и да сме сред хора или да сме заети с дейности, при които другите може да усещат, че има изградени някакви отношения, ние може да чувстваме, че не сме на мястото си. С ходенето на събиранията за възстановяване от пристрастяването ние започнахме да излизаме от емоционалната изолация, в която процъфтяваше пристрастяването. В началото мнозина от нас просто седяха и изслушваха, но накрая се почувстваха в достатъчно безопасна обстановка, за да говорят и споделят. Въпреки това, ние задържахме много неща за себе си – срамните неща, неудобните неща, отчайващите неща, нещата, които ни караха да се чувстваме уязвими.

Ние направихме искрени и пълни самоанализи в стъпка 4, но това бе лично преживяване. Все още бяхме оставени насаме със срама от миналото. Чак, когато направихме стъпка 5, ние успяхме да отхвърлим оковите на изолиращите ни тайни и да погледнем от друг ъгъл към себе си и миналото. Признанието започна един процес на разкриване, в който ние споделяхме съжалението си с приятели, близки и други. То бе част от едно продължаващо усилие да поправим и установим отново разбитите връзки. Признанието включваше и търсенето на прошка от Господ чрез молитва и чрез всички нужни свещенически канали.

Открихме, че е най-добре да се направи стъпка 5 възможно най-скоро след приключването на стъпка 4. Отлагането щеше да е като да признаем за една инфектирала се рана, без да я почистим. Стъпка 5 изглеждаше много трудна, но тъй като молихме Господ за помощ, Той ни даде смелост и сила. След като прегледахме самоанализите си, ние признахме на епископите си всички грехове, незаконни или погрешни неща, които щяха да ни попречат да имаме храмова препоръка. Това разкриване пред правилната свещеническа власт бе важна част от възстановяването и изцелението.

Ние избрахме и още един доверен човек, на когото можехме да споделим точното естество на нашите погрешни деяния. Ние се опитахме да изберем някого, който е преминал през стъпка 4 и 5 и който бе силен в Евангелието. Ние започнахме събранието с молитва, за да поканим Духа и после прочетохме на глас самоанализите си. Хората, които чуха самоанализите ни, често ни помагаха да видим области на самозаблуда, които продължаваха да съществуват. Те ни помагаха да видим в перспектива живота си и да избегнем преувеличаването или минимизирането на нашата отговорност.

Записването на нашите самоанализи бе като да сме записали стотици отделни сцени от живота си. В стъпка 5 имахме възможност да видим как се разгръща животът ни, сцена по сцена, под формата на продължаваща история. Като го направихме, ние започнахме да разпознаваме моделите на слабост, които бяха повлияли на решенията ни. Започнахме да разбираме склонността си към отрицателни мисли и емоции (егоизъм, страх, гордост, самосъжаление, ревност, себичност, гняв, омраза, необуздани страсти и желания и т.н.) Тези мисли и емоции реално бяха точното естество на нашите прегрешения.

При извършването на стъпка 5 ние засвидетелствахме на Бог, себе си и на друг свидетел своята решителност да водим един нов живот, основан върху това да казваш истината и да живееш според нея. Въпреки че стъпка 5 бе една от най-трудните за извършване стъпки, ние бяхме насърчени от съвета на президент Спенсър У. Кимбъл: „Покаянието не може да дойде, докато човек не е разголил душата си и не е признал действията си без извинения или оправдания. … Онези, които изберат да се заемат с проблема и да преобразят живота си, може да намерят в началото покаянието за по-трудния път, но ще открият, че то е изключително по-желателния път, когато вкусят от плодовете му“ („The Gospel of Repentance“, Ensign, окт. 1982 г., с. 4).

Ние сме преживели това, на което учи президент Кимбъл. След като честно и напълно извършихме стъпка 5, ние нямахме какво повече да крием. Ние външно показахме желанието си да „изкаж(ем) всичките си грехове“ (Алма 22:18,), за да може да получим по-задълбочено познание за Божията любов и любовта и подкрепата на много добри хора, които бяха около нас.

Стъпки за действие

Започнете да търсите прошка; съветвайте се с епископа при необходимост; бъдете честни с Бог, себе си и другите.

„Задължението на всички хора (е) да изповядват всичките си грехове пред Господ“ (Bible Dictionary, „Confession“, с. 649). По-сериозните прегрешения трябва да бъдат изповядани на правилните свещенически ръководители, обикновено на епископа: „Макар само Господ да може да опрощава грехове, тези свещенически ръководители играят важна роля в процеса на покаяние. Те ще запазят изповедта ви поверителна и ще ви помагат в процеса на покаяние. Бъдете напълно честни с тях. Ако се изповядате само частично, споменавайки по-дребните провинения, няма да сте в състояние да сложите край на едно по-сериозно, укрито прегрешение. Колкото по-скоро започнете този процес, толкова по-скоро ще намерите покоя и радостта, идващи с чудото на опрощението“ (Предани ще сме на вярата: евангелски справочник, 2004 г., с. 126).

Много внимавайте и проявявайте мъдрост, когато подбирате човек, който не е свещенически ръководител, пред когото да разкриете погрешните си деяния. Не споделяйте деликатна информация с хора, които подозирате, че може да предложат неправилни съвети, да предоставят погрешна информация или на които им е трудно да пазят тайна. Хората, с които ще споделите самоанализа си, трябва да са изключително надеждни и на думи, и на дела.

Позволете на мира да дойде в живота ви

Президент Бригъм Йънг предупреждава членовете да не разкриват ненужно греховете си: „Когато помолим братята, което се случва често, да имат реч в събранието за причастие, ние желаем от тях, ако са наранили ближните си, да изповядат грешките си; но не разказвайте за нелепото си поведение, за което не знае никой, освен вие самите. Кажете на публиката това, което принадлежи на публиката. Ако сте прегрешили спрямо хората, признайте им го. Ако сте прегрешили спрямо някое семейство или група хора, отидете при тях и им признайте. Ако сте прегрешили спрямо вашия район, изповядайте се пред вашия район. Ако сте прегрешили спрямо един човек, отделете се насаме с този човек и му се изповядайте. А ако сте прегрешили спрямо вашия Бог или спрямо себе си, изповядвайте се пред Бог и запазете това за себе си, защото аз не искам да знам за него“ (Discourses of Brigham Young, подбр. Джон A. Уидтсоу, 1954 г., с. 158).

Понякога може да забележите на събиранията си за възстановяване или в други ситуации хора, които изглежда говорят непрекъснато за греховете и недостатъците си или за греховете, които други са извършили спрямо тях. Те винаги признават, но никога не намират мир.

Не бъркайте стъпка 5 с обсебващо желание да мислите само за отрицателни неща. Целта на стъпка 5 е точно обратното. Предприемаме стъпка 5, за да не се спираме на нещата, които изповядваме, а за да започнем ние самите да различаваме злото от доброто и да изберем доброто.

Изучаване и разбиране

Следните стихове и изявления на църковни ръководители могат да ви помогнат да извършите стъпка 5. Използвайте ги за размисъл, изучаване и писане. Не забравяйте да сте честни и конкретни, докато пишете.

Признаване пред Бог

„Аз, Господ, прощавам грехове на онези, които изповядват греховете си пред Мен, и молят прошка“ (У. и З. 64:7).

  • По какъв начин изповядването на греховете ви пред Бог ви помага да извършвате положителни промени в живота си?

  • Повечето от нас изпитват страх и нежелание да направим стъпка 5. По какъв начин изповядването на греховете си пред Бог може да ви даде смелостта и силата накрая да се изповядвате и пред друг човек?

Признаване пред другите

„И така, изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете“ (Яков 5:16).

  • Може да се боите, че някой, който никога не е знаел за слабостите и провалите ви, ще ви отхвърли. Но един свещенически ръководител или доверен приятел, който разбира възстановителния процес обикновено реагира с разбиране и състрадание. По какъв начин такава реакция може да ви помогне да се изцелите?

Старание да изглеждаме добри пред другите

„Нека никой да не обявява своята праведност… ; по-скоро му дайте да изповяда греховете си и тогава ще му бъде простено и той ще принесе още повече плод“ (Джозеф Смит, в History of the Church, 4:479).

  • Един от големите проблеми на хората, които имат пристрастявания, е силното желание да изглеждат добре пред другите. По какъв начин това желание може да ви попречи да ставате по-добри и да принесете „повече плод“ (или добри дела)?

  • Как би се променило поведението ви, ако бяхте загрижени само за това да изглеждате добре пред Бог?

Искреност

„Всеки, който прегреши срещу Мене, ще го съдиш според греховете, които е извършил; и ако той изповяда греховете си пред тебе и Мене, и се разкае искрено в сърцето си, на него ще простиш и Аз също ще му простя“ (Мосия 26:29).

  • Когато изповядвате греховете си, трябва да сте искрени. Помислете за това как скриването на част от признанието ви подкопава искреността на усилията ви. Коя част от самоанализа си (ако има такава) се изкушавате да прикриете?

  • Какво трябва да придобиете, като продължите да криете тази част от самоанализа си? Какво трябва да изгубите?

Признавайте греховете си веднага, когато ги осъзнаете

„Същата тази година те бяха доведени до знание за заблудата си и изповядаха грешките си“ (3 Нефи 1:25).

  • Този стих е пример за хора, които не са отложили изповядването на грешките си, след като са били доведени до знанието за тях. Кои са ползите от извършването на стъпка 5 възможно най-скоро след стъпка 4?

  • Какви може да бъдат пагубните резултати от отлагането на стъпка 5?

Да намалим напрежението и да намерим мир

„Нямаше да припомням твоите престъпления и нямаше да терзая душата ти, ако не беше за твое добро“ (Алма 39:7).

  • Някои хора твърдят, че мислим твърде много за отрицателните неща в живота, като правим стъпка 4 и 5, а като правим това, то само ще добави към нашия стрес. В този стих научаваме, че, когато се изправяме пред недостатъците ни, това може да ни носи добро, а не само да „терза(е)“ (или безпокои) душите ни. По какви начини стъпки 4 и 5 ви намаляват стреса и ви носят още мир?

Изоставяне на греха

„По това може да познаете дали човек се е покаял от греховете си – ето, той ще ги изповяда и ще ги изостави“ (У. и З. 58:43).

  • Да изоставиш нещо означава изцяло да се откажеш от него. Как показвате желанието си да изоставите старите си навици чрез извършването на стъпка 5?