Книги и уроци
Глава 11: Животът на Христос

Глава 11

Животът на Христос

Jesus Christ at the home of Jairus. Christ is standing beside the bed of the twelve-year-old daughter of Jairus. The girl's father and mother are standing on the other side of the bed. Christ is holding the hand of the girl as He helps her rise from her bed. The girl, who had been declared dead, is looking up at Christ. Light from a window is shining on the girl's face, and on the back of Christ.

За живота на Христос било пророкувано дълго преди Неговото раждане

Всеки човек, който идва на земята, зависи от обещанието, което Исус Христос дал в небесата – да бъде наш Спасител. Без Него планът на спасение щеше да се провали. Тъй като мисията Му била необходима, всички пророци от Адам до Христос свидетелствали, че Той ще дойде (вж. Деянията 10:43). Всички пророци след Христос свидетелствали, че Той наистина дошъл. Всеки от нас трябва да изучава живота на Спасителя и предано да Го следва през целия си живот.

Адам научил, че името на Спасителя щяло да бъде Исус Христос (вж. Moses 6:51–52). Енох видял, че Исус щял да умре на кръста и да възкръсне (вж. Moses 7:55–56). Ной и Моисей също свидетелстват за Него (вж. Моисей 1:11; 8:23–24). Около 800 години преди Спасителят да се роди на земята, Исаия видял във видение живота Му. Когато Исаия видял мъката и скръбта, която Спасителят щял да изпита, за да плати цената на нашите грехове, той възкликнал:

“Той бе презрян и отхвърлен от човеците, човек на скърби и навикнал на печал; …

… Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари; …

Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; …

Той беше угнетяван, но смири Себе Си, и не отвори устата Си; както агне, водено на клане” (Исаия 53:3–5, 7).

Нефи също получил видение за предстоящото раждане и мисия на Спасителя. Видял красива девица и един ангел обяснил, “Ето, девицата, която виждаш, е майката на Сина Божий според начина на плътта” (1 Нефи 11:18). След това Нефи видял как девицата държи дете в обятията си. Ангелът обявил, “Ето Агнецът Божий, да, тъкмо Синът на Вечния Отец!” (1 Нефи 11:21).

Близо 124 години преди Исус да се роди, цар Вениамин, друг пророк на нефитите, също видял във видение живота на Спасителя:

“Защото ето, идва времето, и то не е много далече, когато със сила Господ Всемогъщи, Който царува, Който бе и е от вечност до вечност, ще слезе от небесата между чедата човешки и ще живее в скиния от кал, и ще отиде сред човеците, вършейки велики чудеса, като изцеляване на болни, вдигане на мъртви; ще прави куците да прохождат, слепите да получават зрението си и глухите да чуват, и ще лекува всякакъв вид болести.

И той ще прогонва дяволи или злите духове, които обитават в сърцата на чедата човешки.

И ето, Той ще изтърпи изкушения и телесна болка, глад, жажда и умора, дори повече, отколкото човек може да изтърпи, без да умре; защото ето, кръв ще излиза от всяка пора, толкова велика ще е мъката Му за нечестието и мерзостите на Неговия народ.

И Той ще се нарича Исус Христос, Синът Божий, Отец на небесата и земята, Творец на всички неща от самото начало; и майка Му ще се нарича Мария” (Мосия 3:5–8).

  • Кои са някои от древните пророчества за Исус Христос?

Той бил Единородният на Отца

  • Какво наследил Исус Христос от Своя Отец? Какво наследил от Своята майка?

Историята за раждането и за живота на Спасителя се намира в Новия завет, в евангелията на Матея, Марка, Лука и Иоана. От техните разкази научаваме, че Исус е бил роден от девица на име Мария. Тя била сгодена за Иосиф, когато един Господен ангел й се явил. Ангелът й казал, че тя щяла да стане майка на Божия Син. Тя го попитала как било възможно това (вж. Лука 1:34). Той й казал, “Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затуй, и светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син” (Лука 1:35). По този начин Бог Отец буквално станал баща на Исус Христос.

Исус единствен на земята бил роден от смъртна майка и безсмъртен Баща. Ето защо Той е наречен Единородния Син. От Своя Отец Той наследил божествени сили. От Своята майка наследил смъртността и изпитвал глад, жажда, умора, болка и смърт. Никой не можел да отнеме живота на Спасителя, освен ако Той не го поискал. Той имал силата да го отдаде и силата да вземе отново тялото Си след смъртта. (Вж. Иоана 10:17–18.)

Той изживял един съвършен живот

  • Какво означава за нас живота на Спасителя?

От младостта Си Исус се подчинявал на всичко, което нашият Небесен Отец изисквал от Него. Под напътствията на Мария и Иосиф Исус растял като останалите деца. Той обичал истината и й се подчинявал. Лука ни казва, “А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него” (Лука 2:40; вж. и У. и З. 93:12–14).

До навършване на 12 години Исус вече бил израснал в разбирането Си, че е изпратен да изпълни волята на Своя Отец. Той отишъл с родителите Си в Ерусалим. Когато родителите Му пътували за в къщи, те открили, че Той не бил с тяхната група. Върнали се в Ерусалим да Го търсят. “След три дни Го намериха в храма да седи сред законоучителите; и те го слушаха, и Му задаваха въпроси” (Преводът на Джозеф Смит, Лука 2:46). “И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му” (Лука 2:47).

Иосиф и Мария се успокоили, че Го открили, но “смаяха се; и рече Му майка Му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме”. Исус й отговорил, казвайки, “Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?” (Лука 2:48–49).

За да изпълни мисията Си, Исус трябвало да изпълни волята на Своя Небесен Отец. “От Себе си нищо не върша”, заявява Той, “но каквото Ме е научил Отец, това говоря. … Аз върша всякога онова, което е Нему угодно” (Иоана 8:28–29).

Когато Исус бил на 30 години, Той отишъл при братовчед си Иоан Кръстител, за да бъде кръстен в река Иордан. Иоан бил неохотен да Го кръсти, защото знаел, че Исус е по-велик от него. Исус поискал да бъде кръстен от Иоан, за да се изпълни “всичко, що е право”. Иоан кръстил Спасителя, като напълно Го потопил във водата. Когато Исус се кръстил, Неговият Отец проговорил от небесата, казвайки, “Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение”. Светият Дух слязъл, както показал знакът на гълъба. (Вж. Maтея 3:13–17.)

Скоро след като Исус бил кръстен, Той постил 40 дни и 40 нощи, за да бъде с Бог. След това Сатана дошъл при Него да Го изкушава. Исус твърдо устоял на всичките изкушения на Сатана, след което заповядал на Сатана да се махне. (Вж. Матея 4:1–11; вж. и Превода на Джозеф Смит, Матея 4:1, 5–6, 8–9, 11.)Исус Христос останал безгрешен, единственият съвършен човек, живял на земята. (вж. Евреите 4:15; 1 Петрово 2:21–22).

  • Кои откъси от живота на Спасителя са от особено значение за вас?

Той ни учел как да се обичаме и да си служим едни на други

  • Как Спасителят ни учел да се обичаме и да си служим един на други?

След като бил изкушаван от Сатана, Исус започнал Своето служение сред хората. Той дошъл на земята не само да умре за нас, но и да ни научи как да живеем. Той учел, че има две големи заповеди: първата е да обичаме Бог с цялото си сърце, ум и сила; втората е да обичаме своите ближни така, както обичаме себе си (вж. Maтея 22:36–39). Неговият живот е пример за това как следва да се подчиняваме на тези две заповеди. Ако обичаме Бог, ние ще Му вярваме и ще Му се подчиняваме, както правел Исус. Ако обичаме своите ближни, ние ще им помагаме да посрещат своите физически и духовни нужди.

Исус изживял живота Си в служба на околните. Изцелявал ги от болести. Карал слепите да виждат, глухите да чуват, сакатите да ходят. Веднъж, когато Той лекувал болните, станало късно и хората огладнели. Вместо да ги отпрати, Той благословил пет хляба и две риби и по чудотворен начин успял да нахрани множество от 5 000 души. (Вж. Maтея 14:14–21.) Той учел, че когато срещнем гладни, премръзнали, голи или самотни хора, ние трябва да им помагаме с всичко, с което можем. Когато помагаме на околните, ние служим на Господ. (Вж. Maтея 25:35–46.)

Исус обичал другите хора с цялото Си сърце. Сърцето Му често било толкова изпълнено със състрадание, че Той плачел. Обичал малките деца, възрастните, смирените обикновени хора, които имали вяра в Него. Той обичал и хората, които грешали и с голямо състрадание ги учел да се покаят и да бъдат кръстени. Той учел, “Аз съм пътят, и истината, и животът” (Иоана 14:6).

Исус обичал дори и хората, които прегрешавали спрямо Него и не се покайвали. В края на живота Си, докато висял на кръста, Той се помолил на Отца за войниците, които Го били разпънали, “Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34). Той учел, “Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих” (Иоана 15:12).

  • По кои начини можем да покажем на Господ, че Го обичаме?

Той организирал единствената истинска Църква

  • Защо Спасителят организирал Своята Църква и ръкоположил апостоли?

Исус желаел Неговото Евангелие да бъде проповядвано на всички хора по земята и затова избрал дванадесет апостоли да свидетелстват за Него. Те били първоначалните ръководители на Неговата Църква. Те получили властта да действат в Негово име и да вършат делата, които видели Той да върши. Онези, които получили власт от тях, също могли да проповядват, да кръщават и да изпълняват други обреди в Негово име. След смъртта Му те продължили да вършат Неговото дело, докато хората станали толкова нечестиви, че убили апостолите.

Той ни изкупил от нашите грехове и ни спасил от смъртта

  • Докато изучавате този раздел, отделете време да размишлявате върху събитията на Единението.

Към края на Своето земно служение Исус се подготвил да извърши върховната жертва за всички грехове на човечеството. Той бил осъден да умре, защото свидетелствал на хората, че е Син Божий.

В нощта преди разпъването Му Той отишъл в една градина, наречена Гетсиманска градина. Скоро Го обзела дълбока скръб и Той плакал, докато се молел. На един апостол от последните дни, Орсън Ф. Уитни, му било разрешено да види във видение страданията на Спасителя. След като видял Спасителя да плаче, той казва: “Бях тъй разтърсен от гледката, че също плаках от чисто съчувствие. Цялото ми сърце беше с Него. Обичах Го с цялата си душа и копнеех да бъда с Него както не съм копнял за нищо друго” (“The Divinity of Jesus Christ,” Improvement Era, ян. 1926 г., стр. 224–25; вж. и Ensign, дек. 2003 г., стр. 10). Исус “пристъпи малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш” (Матея 26:39).

В едно съвременно откровение Спасителят описва колко голямо било това страдание, като казва, че то Го е накарало “да потрепер(и) от болка и да кърв(и) от всяка пора, и да (страда) и тялом, и духом” (У. и З. 19:18). Той страдал “според плътта”, вземайки върху Си нашите болки, болести, немощи и грехове (вж. Алма 7:10–13). Никой смъртен не може напълно да разбере колко огромен бил този товар. Никой друг не би могъл да понесе такава агония на тялото и духа. “(Той) слезе по-долу от всичко … за да може да бъде във всичко и чрез всичко, светлината на истината” (У. и З. 88:6).

Но това не бил краят на Неговото страдание. На следващия ден Исус бил бит, унижаван и оплют. Трябвало да пренесе собствения Си кръст, след което бил издигнат и прикован с гвоздеи на него. Бил измъчван по един от най-жестоките начини, които човек е измислил. Страдайки на кръста, Той извикал агонизирайки, “Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” (Марка 15:34). В най-горчивия Негов час Отец оттеглил Духа Си от Исус, така че Той да може да изпълни докрай Своето страдание за греховете на цялото човечество и да има пълна победа над силите на греха и смъртта (вж. Джеймз E. Tълмидж, Jesus the Christ, 3-то изд., 1916 г., стр. 660–661).

Когато Спасителят разбрал, че Неговата жертва е приета от Отца, Той възкликнал на висок глас, “Свърши се” (Иоана 19:30). “Отче, в Твоите ръце предавам духа Си” (Лука 23:46). Той навел глава и доброволно предал духа Си. Спасителят бил мъртъв. Силно земетресение разтърсило земята.

Няколко приятели на Спасителя отнесли тялото Му в гроб, където то останало до третия ден. През това време духът Му отишъл и организирал мисионерска работа за други духове, които имали нужда да приемат Неговото Евангелие (вж. 1 Петрово 3:18–20; У. и З. 20:138). На третия ден, неделя, Той се върнал в тялото Си и се вдигнал от мъртвите. Бил първият, Който победил смъртта. Изпълнило се пророчеството, че “Той трябваше да възкръсне от мъртвите” (Иоана 20:9).

Скоро след Своето възкресение Спасителят се явил на нефитите и установил Своята Църква на американския континент. Той учел хората и ги благославял. Този вълнуващ разказ се намира в 3 Нефи 11 до 28 глава.

Неговата жертва показва Неговата любов към Отец и към нас

Исус учи: “Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си. Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам” (Иоана 15:13–14). С желание и смиреност Той преминал през скръбта в Гетсиманската градина и през страданията на кръста, за да можем ние да получим всички благословии на плана на спасение. За да получим тези благословии, ние трябва да дойдем при Него, да се покаем за греховете си и да Го обичаме с цялото си сърце. Той казва:

“и това е Евангелието, което ви дадох – че Аз дойдох в света, за да върша волята на Моя Отец, защото Моят Отец Ме изпрати.

“И Моят Отец Ме изпрати, за да мога да бъда издигнат на кръста; за да мога, след като бъда издигнат на кръста, да привлека всички човеци към Мене … за да бъдат съдени според делата им …

делата, които сте Ме виждали да върша, и вие ще ги вършите също …

Прочее, какви човеци трябва да бъдете вие? Истина ви казвам, тъкмо какъвто съм Аз” (3 Нефи 27:13–15, 21, 27; курсив добавен).

  • Какви са вашите чувства, когато се замислите над жертвата на Спасителя за вас?

Допълнителни стихове и други източници