Книги и уроци
Глава 23: Причастието


Глава 23

Причастието

Jesus Christ depicted preparing the sacrament for the Last Supper.

Христос въвел причастието

  • Какво ни учат символите на причастието за Единението на Исус Христос?

Нашият Спасител желае ние да помним Неговата велика единителна жертва и да спазваме Неговите заповеди. За да ни помогне в това, Той ни е заповядал да се събираме често и да вземаме от причастието.

Причастието е свят свещенически обред, който ни помага да си спомним за Единението, извършено от Спасителя. По време на причастието ние вземаме хляб и вода. Ние правим това във възпоменание на Неговата плът и Неговата кръв, които Той е дал като жертва за нас. Когато вземаме от причастието, ние подновяваме свещените завети с нашия Небесен Отец.

Малко преди да бъде разпънат, Исус Христос събрал Своите апостоли около Себе Си в една горна стая. Той знаел, че скоро ще умре на кръста. Това бил последният път, когато Той щял да се срещне с тези обичани от Него мъже преди да умре. Искал те винаги да Го помнят, за да бъдат силни и верни.

За да им помогне да си спомнят за Него, Той въвел причастието. Разчупил хляба и го благословил. След това казал, “Вземете, яжте; това е във възпоменание на Моето тяло, което давам като откуп за вас” (Преводът на Джозеф Смит, Матея 26:22). След това взел чаша вино, благословил го и дал на апостолите Си да пият, като им казал, “Това е във възпоменание на Моята кръв … , която се пролива за всички, които ще повярват в името Ми, за опрощение на техните грехове” (Преводът на Джозеф Смит, Матея 26:24; вж. и Матея 26:26–28; Марка 14:22–24; Лука 22:15–20).

След Своето Възкресение Исус отишъл на американския континент и научил нефитите на същия обред (вж. 3 Нефи 18:1–11; 20:1–9). След като Църквата била възстановена в последните дни, Исус още веднъж заповядва на Неговите люде да взимат от причастието в Негово възпоменание, като казва “Целесъобразно е църквата да се събира често заедно, за да вземат хляб и вино във възпоменание на Господа Исуса” (У. и З. 20:75).

Начин на отслужване на причастието

Писанията обясняват как точно да се отслужва причастието. Всяка неделя членовете на Църквата се събират, за да се поклонят на Господ и да вземат от причастието (вж. У. и З. 20:75). Причастието се отслужва от носители на необходимата свещеническа власт. Свещеник или носител на Мелхиседековото свещеничество разчупва хляба, коленичи и го благославя (вж. У. и З. 20:76). След това дякон или друг носител на свещеничеството раздава причастния хляб на събралите се. После свещеникът или носителя на Мелхиседековото свещеничество благославя водата и тя също се раздава на членовете. Исус дал на учениците Си вино, когато въвел причастието. В едно откровение от последните дни обаче Той казва, че не е важно какво ядем и пием по време на причастието, при положение, че си спомняме за Него (вж. У. и З. 27:2–3). Днес светиите от последните дни пият вода вместо вино.

Исус чрез откровение е дал точните думи и за двете причастни молитви. Ние трябва внимателно да се вслушваме в тези прекрасни молитви и да се опитваме да разберем какво обещаваме и какво ни се обещава. Следва молитвата, която се отправя за благославяне на хляба:

“О, Боже, Вечний Отче, ние Те молим в името на Твоя Син Исус Христос да благословиш и осветиш този хляб за душите на всички онези, които вземат от него, за да може да ядат във възпоменание на тялото на Твоя Син и Ти свидетелстват, о, Боже, Вечний Отче, че те желаят да вземат върху си името на Твоя Син и си спомнят винаги за Него, и спазват Неговите заповеди, които Той им е дал, за да може винаги да имат Неговия Дух да бъде с тях. Амин” (У. и З. 20:77).

Следва молитвата, която се отправя за благославяне на водата:

“О, Боже, Вечний Отче, ние Те молим в името на Твоя Син Исус Христос да благословиш и осветиш това вино/вода за душите на всички онези, които пият от него/нея, за да може да го направят във възпоменание на кръвта на Твоя Син, която беше пролята за тях, за да може те да Ти свидетелстват, о, Боже, Вечний Отче, че си спомнят винаги за Него, за да може да имат Неговия Дух да бъде с тях. Амин” (У. и З. 20:79).

Обредът на причастието се изпълнява много просто и с благоговение.

  • Внимателно прегледайте причастните молитви. Обмислете значението на всеки израз.

Заветите, които подновяваме по време на причастието

  • Кои завети подновяваме по време на причастието? Какви благословии ни обещава Господ, ако спазваме тези завети?

Всеки път, когато вземаме от причастието, ние подновяваме своите завети с Господ. Заветът е свято обещание между Господ и Неговите деца. Заветите, които сключваме, са заявени съвсем ясно в причастните молитви. Важно е да знаем какви са тези завети и какво означават те.

Ние сключваме завет да вземем върху си името на Исус Христос. С това показваме, че желаем да бъдем отъждествявани с Него и Неговата Църква. Ангажираме се да служим на Него и на нашите ближни. Обещаваме, че няма да донесем срам или укор върху това име.

Ние сключваме завет да си спомняме винаги за Исус Христос. Всички наши мисли, чувства и действия да бъдат повлияни от Него и Неговата мисия.

Обещаваме да спазваме Неговите заповеди.

Ние поемаме тези задължения, когато се кръщаваме (вж. У. и З. 20:37; Мосия 18:6–10, ). По този начин, когато вземаме от причастието, ние подновяваме заветите, които сме сключили, когато сме се кръстили. Исус ни е дал модела, по който да вземаме причастието (вж. 3 Нефи 18:1–12) и е казал, че когато следваме този модел, вярвайки в Неговото име, ще получим опрощение на греховете си (вж. Превода на Джозеф Смит, Матея 26:24).

Господ обещава, че ако спазваме своите завети, ние винаги ще имаме Неговия дух да бъде с нас. Човек, който е воден от Духа, ще има знанието, вярата, силата и праведността, необходими за получаване на вечен живот.

  • Какво можем да правим, за да помним тези обещания през седмицата?

Нашето отношение при вземане на причастието

  • Как можем да се подготвим да вземем от причастието? За какво можем да мислим по време на причастието, така че да си спомняме за Единението на Спасителя?

Преди да вземем от причастието, ние трябва да се подготвим духовно. Господ подчертава, че никой не трябва недостойно да взема от причастието. Това означава, че ние трябва да се покаем за греховете си, преди да вземем от причастието. Писанията казват, “Ако някой е съгрешил, нека той да не взема, докато не се помири” (У. и З. 46:4). Господ напътства своите ученици сред нефитите, “Да не допускате никого съзнателно да взема от Моята плът и кръв, без да е достоен, когато ги раздавате. Защото, който яде и пие от Моята кръв и плът, без да е достоен, той яде и пие осъждение за душата си” (3 Нефи 18:28–29).

По време на службата за причастието ние трябва да освободим умовете си от всички светски мисли. Следва имаме дух на молитва и благоговение. Следва да мислим за Единението на нашия Спасител и да бъдем благодарни за него. Следва да правим преглед на живота си и да търсим начини да го усъвършенстваме. Следва също така да подновяваме своята решимост да спазваме заповедите.

Не е необходимо да бъдем съвършени, преди да вземаме от причастието, но трябва да имаме дух на покаяние в сърцето си. Отношението, с което вземаме от причастието влияе на нашето преживяване. Ако вземаме от причастието с чисто сърце, ние получаваме обещаните от Господ благословии.

  • Защо мислите, че достойното вземане от причастието увеличава нашата духовна сила?

Допълнителни стихове