Обръщане във вярата

“Понеже копнежът на плътта значи смърт”, заявява апостол Павел, “а копнежът на духа значи живот и мир” (Римляните 8:6; вж. и 2 Нефи 9:39). В нашето паднало състояние често се борим с изкушение и понякога отстъпваме на “желанието на плътта и злото, което е в нея” (2 Нефи 2:29; вж. и “Падение”, стр. 109–112 в тази книга). За да сме в състояние да получим благословията на вечния живот, трябва да имаме “копнеж на духа” и да надвиваме неправедните си желания. Нуждаем се от промяна. По-точно, трябва да бъдем променени или обърнати чрез силата на Единението на Спасителя и силата на Светия Дух. Процесът се нарича обръщане.

Обръщането включва промяна в поведението, но тя отива отвъд поведението; това е промяна в самата ни същност. Това е толкова значителна промяна, че Господ и пророците Му я споменават като раждане отново, промяна на сърцето и кръщение с огън. Господ казва:

“Не се чуди, че цялото човечество, да, мъже и жени, всички народи, племена, езици и люде трябва да бъдат родени отново; да, родени от Бога, променени от плътското си и паднало състояние в състояние на праведност, като бъдат изкупени от Бога и станат Негови синове и дъщери.

И тъй те стават нови същества; и ако не направят това, те не могат по никакъв начин да наследят царството Божие” (Moсия 27:25–26).

Процесът на обръщане

Обръщането е процес, не единичен акт. Ставате обърнати в резултат на праведните ви усилия да следвате Спасителя. Тези усилия включват упражняване на вяра в Исус Христос, покаяние от греха, кръщение, получаване дара на Светия Дух и устояване с вяра до края.

Макар обръщането да е чудотворно и променящо живота, то е тихо чудо. Посещенията на ангели и други зрелищни събития не носят обръщане. Дори Алма, който видял един ангел, станал обърнат едва след като “постих и се молих в продължение на много дни”, за да може да узнае тези неща (Алма 5:46). А Павел, който видял възкръсналия Спасител, учи, че “никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух” (1 Коринтяните 12:3).

Понеже обръщането е тих, продължителен процес, можете да бъдете обърнати сега и да не си дадете сметка за това. Бихте могли да сте като ламанитите, които “поради вярата им в (Христос) по времето на тяхното обръщане, бяха кръстени с огън и със Светия Дух, но не го знаеха” (3 Нефи 9:20). Продължителните ви усилия да упражнявате вяра и да следвате Спасителя ще доведат до по-пълно обръщане.

Характеристики на хората, които са обърнати

Книгата на Мормон дава описания на хора, които са обърнати към Господа:

Те желаят да бъдат добри. Народът на цар Вениамин казал, “Духът на Господа Всемогъщи, …извършил голяма промяна в нас, в сърцата ни, та да нямаме повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно” (Мосия 5:2). Алма говори за хора, които “не можеха да гледат на греха иначе, освен с отвращение” (Алма 13:12).

Те не се бунтуват против Господа. Мормон разказва за група ламанити, които били зли и кръвожадни, но “бяха обърнати към Господа” (Алма 23:6). Те променили името си на анти-нефити-лехити и “станаха един праведен народ; защото те положиха оръжията на бунта си, за да не се борят никога повече против Бога, нито срещу някои от братята им” (Алма 23:7).

Те споделят Евангелието. Енос, Алма старши, Алма младши, синовете на Мосия, Амулик и Зиезрам се посвещават на проповядване на Евангелието, след като били обърнати към Господ (вж. Eнoс 1:26; Moсия 18:1; Moсия 27:32–37; Aлмa 10:1–12; 15:12).

Те са изпълнени с любов. След като възкресеният Спасител посетил народите в Американския континент, “всички люде по цялото лице на земята, както нефити, тъй и ламанити бяха обърнати към Господа; и нямаше нито раздори, нито спорове сред тях и всички люде постъпваха справедливо едни към други…

И стана така, че нямаше раздори в земята, понеже любовта Божия живееше в сърцата на людете.

И нямаше зависти, нито спорове, нито метежи, нито блудства, нито лъжи, нито убийства, нито какъвто и да е вид похотливост; и наистина не можеше да съществува по-щастлив народ измежду всички народи, сътворени от ръката Божия.

И нямаше нито разбойници, нито убийци, нито пък имаше ламанити, нито какъвто и да е вид –ити; но те бяха всички събрани в едно, чедата Христови и наследници на царството Божие” (4 Нефи 1:2, 15–17).

Стремеж към по-пълно обръщане

Вие носите основната отговорност за собственото си обръщане. Никой не може да бъде обърнат вместо вас и никой не може да ви принуди да бъдете обърнати. Обаче околните могат да ви помогнат в процеса на обръщане. Учете се от праведните примери на членове на семейството, учители и ръководители на Църквата и мъже и жени от Писанията.

Способността ви да изживеете силна промяна в сърцето ще се усили, като се борите да следвате съвършения пример на Спасителя. Изучавайте Писанията, молете се с вяра, спазвайте заповедите и търсете постоянното спътничество на Светия Дух. Като напредвате в процеса на обръщане, ще получите “велика радост”, както народът на цар Вениамин, когато Духът “извършил голяма промяна в сърцата (им)” (вж. Мосия 5:2, 4). Ще можете да следвате съвета на цар Вениамин да сте “постоянни и непоклатими, винаги изобилстващи на добри дела, та Христос, Господ Бог Всемогъщи, да ви запечати за Негови, за да бъдете отведени в небесата, за да имате вечно спасение и вечен живот” (Мосия 5:15).

Допълнителни препратки: Maтея 18:3; Лука 22:32; Aлмa 5:7–14

Виж същo Единението на Исус Христос; Кръщение; Светия Дух; Спасение