Поклонение

Да се покланяме на Бог значи да Му поднесем любов, благоговение, служене и преданост. Господ заповядва на Моисей: “Покланяй се Богу, защото само на Нему ти ще служиш” (Моисей 1:15). В тази диспенсация Той заповядва, “Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си мощ, разум и сила; и в името на Исус Христос, ти ще Му служиш” (У. и З. 59:5). Ако поставите някого или нещо над любовта към Бога, вие практикувате фалшиво поклонение или идолопоклонство (вж. Изход 20:3–6).

Молитвата е един начин да се покланяте на Отца. Алма учи сина си Еламан, “Да, и призовавай Бога за всичко, от което имаш нужда; да, нека делата ти бъдат за Господа и където и да отидеш, отивай с Господа; да, отправяй всички твои мисли към Господа; да, нека любовта на сърцето ти бъде в Господа навеки” (Алма 37:36).

Трябва да посещавате църковните си събрания в дух на поклонение. Господ заповядва: “И за да може по-пълно да се запазиш неопетнен от света, иди в молитвения дом и принеси в жертва свещенодействията си на Моя свят ден. Защото наистина, това е ден, който ти е назначен, за да си починеш от трудовете си и да се поклониш на Всевишния” (У. и З. 59:9–10).

Участието в обредите на свещеничеството също е част от вашето поклонение. Като приемате благоговейно от причастието и посещавате храма, вие помните и се покланяте на своя Небесен Отец и изразявате благодарността си за Неговия Син, Исус Христос.

Освен външните прояви на поклонение трябва да имате почтително поведение където и да отивате и каквото и да вършите. Алма проповядва този принцип на група хора, които били пропъдени от мястото на тяхното поклонение. Той им помага да разберат, че истинското поклонение не е ограничено до веднъж седмично (вж. Алма 32:11). Амулик, спътникът на Алма, ги насърчава да се “покланяте на Бога, където и да сте, в дух и в истина” (Алма 34:38).

Допълнителни препратки: Псалми 95:6–7; Moсия 18:25; Aлмa 33:2–11; У. и З. 20:17–19, 29; Символът на вярата 1:11

Виж също Пост и дарения от пост; Бог Отец; Любов; Молитва; Съботен ден