Покаяние

Покаянието е един от първите евангелски принципи (вж. Символът на вярата 1:4). То е съществено за щастието ви в този свят и през вечността. Покаянието е много повече от обикновено признание на простъпка. То е промяна в мисълта и сърцето, която ви дава нов поглед за Бог, за вас самите и за света. То включва отвръщане от греха и обръщане към Бог за прошка. Мотивирано е от любов към Бог и искрено желание да се спазват заповедите Му.

Нуждата от покаяние

Господ заявява, че “нищо нечисто не може да наследи царството небесно” (Aлмa 11:37). Греховете ви правят нечисти, недостойни да се завърнете да пребивавате в присъствието на Небесния Отец. Те също така носят мъка в душата ви през този живот.

Чрез Единението на Исус Христос Небесният Отец е предоставил единственият за вас начин да бъдете простени за греховете ви (виж “Опрощение”, стр. 101–103). Исус Христос изстрадал наказанието за вашите грехове, та да можете да бъдете опростени, ако искрено се покаете. Като се покайвате и се уповавате на Неговата спасителна благодат, можете да бъдете очистени от грях. Той провъзгласява:

“Аз ти заповядвам да се покаеш, покай се, да не би да те поразя с жезъла на устата Ми и с яростта Ми, и с гнева Ми, и страданията ти да бъдат тежки, не знаеш колко тежки, не знаеш колко болезнени, да, не знаеш колко непоносими.

Защото ето, Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят.

Но ако те не се покаят, трябва да страдат, тъкмо като Мен,

което страдание накара Мен самия, тъкмо Бог, най-великият от всички, да потреперя от болка и да кървя от всяка пора, и да страдам и тялом, и духом; и Аз исках да можеше да не пия от горчивата чаша и да се отдръпна.

При все това, нека бъде слава на Отца, Аз отпих и завърших приготовленията Си за чедата човешки” (У. и З. 19:15–19).

Опасността от отлагане на покаянието

Не търсете оправдание за греховете си и не отлагайте покаянието. Амулик предупреждава: “този живот е времето човеците да се приготвят да срещнат Бога, да, ето, денят на този живот е денят, през който човеците да изпълнят трудовете си… аз ви умолявам да не отлагате деня на вашето покаяние за края, защото след този ден на живота, който ни е даден, за да се приготвим за вечността, ето, ако ние не подобрим времето си, докато сме в този живот, след това идва нощта от мрак, в който никакъв труд не може да бъде изпълнен” (Алма 34:32–33).

Елементи на покаянието

Покаянието е мъчителен процес, но то води до опрощение и траен покой. Чрез пророк Исаия Господ казва, “Ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна” (Исаия 1:18). В тази диспенсация Господ е обещал, че “този, който се е покаял за греховете си, същият е опростен, и Аз, Господ, повече не ги помня” (У. и З. 58:42). Покаянието включва следните елементи:

Вяра в Небесния Отец и Исус Христос. Силата на греха е голяма. За да се освободите от него, трябва да се обърнете към вашия Небесен Отец и да се молите с вяра. Сатана може да се опита да ви убеди, че не сте достойни да се молите – че Небесният Отец е така недоволен от вас, че никога няма да чуе молитвите ви. Това е една лъжа. Вашият Отец в Небесата е винаги готов да ви помогне, ако дойдете при Него с каещо се сърце. Той има силата да ви изцели и да ви помогне да ликувате над греха.

Покаянието е един акт на вяра в Исус Христос – едно признание за силата на Неговото Единение. Помнете, че можете да бъдете опростени само по Неговите условия. Като признавате благодарно Единението Му и Неговата сила да ви очисти от греха, сте в състояние “да упражнявате вярата си за покаяние” (Алма 34:17).

Повече съжаление за греха. За да бъдете опростени, трябва първо да признаете в себе си, че сте извършили грях. Ако се стремите да живеете според Евангелието, такова признание ще доведе до “скръбта по Бога”, която “докарва спасително покаяние” (2 Коринтяните 7:10). Скръбта по Бога не идва в резултат на естествените последици от греха или поради страх от наказание; по-скоро иде от разбирането, че сте разсърдили Небесния си Отец и вашия Спасител. Когато изживявате скръб по Бога, имате искрено желание за промяна и готовност да понесете всяко изискване за опрощение.

Изповед. “Който крие престъплението си, няма да успее, а който ги изповядва и оставя, ще намери милост” (Притчи 28:13). Важна за опрощението е готовността да откриете напълно всичко, което сте сторили, пред вашия Небесен Отец. Коленичете пред Него в смирена молитва, признавайки греховете си. Изповядайте срама и вината си и после молете за помощ.

Сериозни прегрешения, като нарушения на закона за целомъдрието, могат да застрашат членството ви в Църквата. Затова вие трябва да изповядате тези грехове и на Господ, и на представителите Му в Църквата. Това се прави с грижа от вашия епископ или президент на клон и възможно от вашия президент на кол или мисия, които са стражи на кулата и съдии в Църквата. Макар само Господ да може да опрощава грехове, тези свещенически ръководители играят критично важна роля в процеса на покаяние. Те ще запазят изповедта ви поверителна и ще ви помагат в процеса на покаяние. Бъдете напълно честни с тях. Ако се изповядате само частично, споменавайки по-дребните провинения, няма да сте в състояние да сложите край на едно по-сериозно, укрито прегрешение. Колкото по-скоро почнете този процес, толкова по-скоро ще намерите покой и радост, идещи с чудото на опрощението.

Отказ от греха. Макар изповедта да е съществен елемент от покаянието, тя не е достатъчна. Господ заявява: “По това може да познаете дали човек се е покаял от греховете си: Ето, той ще ги изповяда и ще ги изостави” (У. и З. 58:43).

Заявете непоколебимо, неизменно решение никога да не повтаряте прегрешението. Когато спазвате този ангажимент, никога няма отново да изпитате мъката от този грях.

Незабавно избягвайте всяка опасна ситуация. Ако дадена ситуация ви кара или може да ви накара да грешите, тръгнете си. Не можете да се впускате в изкушение и да очаквате да победите греха.

Възстановяване. Трябва колкото може по-скоро да възстановите всичко, което е било разрушено от действията ви, било то нечия собственост или добро име. Желанието за възстановяване показва на Господ, че ще направите всичко по силите ви да се покаете.

Праведен живот. Не е достатъчно само да се опитвате да се противопоставяте на злото или да опразните живота си от грях. Трябва да изпълните живота си с праведност и да участвате в дейности, носещи духовна сила. Потопете се в Писанията. Всекидневно се молете Господ да ви даде сила извън вас самите. От време на време постете за специални благословии.

Пълното подчинение донася цялата сила на Евангелието в живота ви, включително увеличена сила да преодолеете слабостите си. Това подчинение включва дейности, които първоначално може да не счетете за част от покаянието, като посещение на събрания, плащане на десятък, служене и прощаване на ближните. Господ обещава, че “този, който се покайва и върши заповедите Господни, ще бъде простен” (У. и З. 1:32).

Допълнителни препратки: Лука 15:11–32; 2 Нефи 9:19–24; Мосия 4:1–3, 10–13; 26:30–31; У. и З. 18:10–16

Виж същo Единението на Исус Христос; Кръщение; Църковни дисциплинарни съвети; Вяра; Опрощение; Планът на спасението; Грях; Изкушение