Опрощение

Писанията се позовават на опрощението по два начина. Господ ни заповядва да се покаем за греховете ни и да дирим прошката Му. Той също заповядва да прощаваме на онези, които са ни обидили или наранили. В Господната молитва Исус ни съветва да молим Небесния Отец да ни “прости дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници” (Матея 6:12).

Търсене на опрощение от Господа

Грехът е тежко бреме. Той докарва напрежението на вината и терзанието от съзнанието, че сме постъпили пряко волята на нашия Небесен Отец. Той довежда продължително угризение, когато си даваме сметка, че с действията си може да сме оскърбили околните и да сме се лишили от получаване на благословии, които нашият Отец е бил готов да ни даде.

Поради Единението на Исус Христос можем да получим опрощение за греховете си чрез искрено и пълно покаяние. Греховността носи страдание и мъка, но Господното опрощение носи облекчение, утеха и радост. Господ е обещал:

“Ето, този, който се е покаял за греховете си, същият е опростен и Аз, Господ, повече не ги помня” (У. и З. 58:42).

“Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна” (Исаия 1:18).

Можете да изживеете това чудо, без значение дали трябва да се покаете за сериозни грехове или всекидневни слабости. Точно както Спасителят призовавал народа в древността, така призовава днес вас:

“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко” (Матея 11:28–30).

“… не искате ли сега да се върнете при Мене и да се покаете за греховете си, и да се обърнете, за да може да ви изцеля?

Да, истина ви казвам, ако дойдете при Мене, ще имате живот вечен. Ето, Моята ръка на милост е протегната към вас и този, който дойде, него ще приема; и благословени са онези, които идват при Мене” (3 Нефи 9:13–14).

За обяснение на покаянието виж “Покаяние”, стр. 124–128.

Да прощаваме на околните

Освен че се стремим към опрощение на собствените ни грехове, трябва да сме готови да прощаваме на околните. Господ казва: “трябва да си прощавате един на други, защото този, който не прощава на брата си неговите простъпки, застава осъден пред Господа, защото в него остава по-големият грях. Аз, Господ, ще простя на когото искам да простя, но от вас се изисква да прощавате на всички човеци” (У. и З. 64:9–10).

В житейското всекидневие други хора със сигурност ще се отнасят зле с вас – понякога без умисъл, понякога нарочно. В такива случаи е лесно да станеш огорчен, ядосан или отмъстителен, но това не е Господният начин. Спасителят съветва, “Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят” (Матея 5:44). Той дал съвършен пример на опрощение, когато бил на кръста. Обръщайки се към римските войници, които Го разпънали, Той помолил, “Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34; виж обяснение под линия в).

Молете за сила да простите на тези, които са се отнесли зле с вас. Откажете се от чувствата на гняв, горчивина или отмъщение. Търсете доброто у ближните, вместо да се съсредоточавате върху техните недостатъци и да преувеличавате слабостите им. Нека Бог бъде съдник на лошите действия на другите. Може да е трудно да отхвърлите наранените чувства, но ще успеете да го направите с помощта на Господ. Ще откриете, че опрощението може да изцелява ужасни рани, като сменя отровата на раздора и омразата с покоя и любовта, които само Бог може да даде.

Допълнителни препратки: Maтeя 6:14–15; 18:21–22; 1 Нефи 7:16–21

Виж същo Единението на Исус Христос; Съдене на другите; Покаяние