Падение

В Едемската градина Бог заповядва “От всяко дърво в градината можеш свободно да ядеш, но от дървото на познаване на доброто и злото, от него да не ядеш; при все това, ти сам можеш да избираш, защото това ти е дадено; но запомни, че Аз го забраних, защото в деня, в който ядеш от него, непременно ще умреш” (Моисей 3:16–17). Понеже Адам и Ева нарушили тази забрана и яли от плода на дървото на познанието на доброто и злото, били изпъдени от Господното присъствие (вж. У. и З. 29:40–41). С други думи, те претърпели духовна смърт. Станали също така смъртни – подлежали на физическа смърт. Тази духовна и физическа смърт е наречена “падението”.

Нашето паднало състояние

Като потомци на Адам и Ева ние наследяваме падналото състояние по време на смъртния живот (вж. Алма 42:5–9, 14). Отделени сме от присъствието на Господ и подлежим на физическа смърт. Също така сме поставени в състояние на противопоставяне, в което сме изпитвани от трудностите на живота и изкушенията на Сатана (вж. 2 Нефи 2:11–14; У. и З. 29:39; Moисей 6:48–49).

В това паднало състояние имаме борба вътре в себе си. Ние сме духовни деца на Бог с възможност да бъдем “участници в божественото естество” (2 Петрово 1:4). Обаче “ние сме недостойни пред (Бога); поради падението нашето естество стана непрестанно зло” (Етер 3:2). Постоянно трябва да се борим да преодоляваме неправедни страсти и желания.

Като повтаря думите на един ангел, цар Вениамин казва: “естественият човек е враг на Бога и е бил такъв от падението на Адам“. Цар Вениамин предупреждава, че в това естествено или паднало състояние всеки би бил враг на Бога во веки веков, “освен ако не се отдаде на убежденията на Светия Дух и не отхвърли естествения човек, и не стане светия чрез единението на Господа Христа, и не стане като дете, покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покори на всички неща, които Господ сметне за нужно да му причини, тъкмо както детето се покорява на баща си” (Мосия 3:19).

Предимствата от падението

Падението е съставна част от плана за спасението на Небесния Отец (вж. 2 Нефи 2:15–16; 9:6). То има две насоки – надолу, но и напред. Освен че въвежда духовната и физическата смърт, то ни дава възможността да се родим на земята и да се учим и да се развиваме. Чрез праведно упражняване свободата на избор и искрено покаяние, когато грешим, можем да дойдем в Христа и чрез Неговото Единение да се подготвим да получим дара на вечния живот. Пророк Лехий учи:

“ако Адам не беше прегрешил, той нямаше да падне, а щеше да остане в Едемската градина. И всичките неща, които бяха сътворени, щяха да останат в същото състояние, в което бяха след като бяха сътворени, и щяха да останат навеки, и нямаше да има край.

И (Адам и Ева) нямаше да имат деца. Ето защо те щяха да останат в състояние на невинност, без да имат радост, защото не знаеха окаяност; без да вършат добро, защото не знаеха грях.

Но ето, всички неща са били извършени по мъдростта на Този, Който знае всичко.

Адам падна, за да могат човеците да бъдат; и човеците са, за да могат да имат радост.

И Месията идва в пълнотата на времето, за да може да изкупи чедата човешки от падението” (2 Нефи 2:22–26; вж. и стихове 19–21, 27).

Адам и Ева изразили благодарността си за благословиите, които дошли в резултат на падението:

“Адам възслави Бога и беше изпълнен, и започна да пророкува относно всички семейства по земята, казвайки: Благословено да е името Божие, защото поради моето прегрешение очите ми се отвориха, и ще имам радост в този живот, и отново в плътта ще видя Бог.

И Ева, жена му, чу всичко това и се зарадва, казвайки: Ако не беше поради прегрешението ни, никога нямаше да имаме потомство и никога намаше да познамаве доброто и злото, нито радостта от изкуплението ни, нито вечния живот, който Бог дава на всички, които се подчиняват” (Моисей 5:10–11).

Изкупление от падението

Поради нашата паднала, смъртна природа и личните ни грехове единствената ни надежда е в Исус Христос и плана на изкуплението.

Чрез Единението на Исус Христос всеки един ще бъде изкупен от последиците на падението. Ние ще бъдем възкресени и ще бъдем върнати отново в присъствието на Господ, за да бъдем съдени (вж. 2 Нефи 2:5–10; Aлмa 11:42–45; Еламан 14:15–17).

Освен че ни изкупва от пълните последици на падението, Спасителят може да ни изкупи и от нашите собствени грехове. В падналото си състояние ние грешим и се отдалечаваме от Господ, като довеждаме духовна смърт върху нас. Както казва апостол Павел, “всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” (Римляните 3:23). Ако останем в греховете си, не можем да пребиваваме в Божието присъствие, понеже “нищо нечисто не може да пребивава… в присъствието Му” (Моисей 6:57). С благодарност Единението “осъществява условието за покаяние” (Еламан 14:18), като ни позволява да получим опрощение за греховете си и да пребиваваме в присъствието на Бог завинаги. Алма учи: “на човека бе дадено време, през което той да може да се покае; ето защо, този живот стана състояние на изпитание; време да се подготвим да срещнем Бога; да се подготвим за онова безкрайно състояние, за което ние говорихме, което е след възкресението на мъртвите” (Алма 12:24).

Благодарност за единителната жертва на Спасителя

Точно както не желаем храна, докато не огладнеем, ние не ще жадуваме пълно вечно спасение, докато не признаем своята потребност от Спасител. Това признание идва, докато израстваме в разбирането си за падението. Както учи пророк Лехий, “цялото човечество беше в изгубено и паднало състояние и би било завинаги, освен ако те не се уповават на този Изкупител” (1 Нефи 10:6).

Допълнителни препратки: Битие 3; Moрмoн 9:12–14; Moисей 4

Виж същo Свободен избор; Единението на Исус Христос; Първороден грях; Планът на спасението; Грях