Пъкъл

Откровенията от последните дни говорят за пъкъл в поне два смисъла. Първо, това е другото име на духовен затвор, място в духовния свят след смъртността за онези, които са “умрели в греховете си, без познание за истината, или в прегрешение, след като отхвърлили пророците” (У. и З. 138:32). Това е временно състояние, в което духовете са учени на Евангелието и имат възможността да се покаят и да получат обредите на спасението, извършвани заради тях в храмовете (вж. У. и З. 138:30–35). Онези, които приемат Евангелието, могат да пребивават в рая до Възкресението. След като бъдат възкресени и съдени, те ще получат степента на слава, за която са достойни. Онези, които са избрали да не се покаят, но не синове на погибелта, ще останат в духовния затвор до края на Хилядолетието, когато ще бъдат освободени от пъкъла и наказани и възкресени в телестиална слава (вж. У. и З. 76:81–85).

Второ, думата пъкъл е употребена за външна тъмнина, която е местообитанието на дявола, неговите ангели и синовете на погибелта (вж. У. и З. 29:36–38; 76:28–33). Синове на погибелта са онези, за които “няма прошка нито в този свят, нито в идния свят – отреклите Светия Дух, след като са Го били получили, и отреклите Единородния Син на Отца, разпъвайки Го в себе си, излагайки Го на открито посрамване” (У. и З. 76:34–35; вж. и стихове 31–33, 36–37). Тези индивиди няма да получат място в никое царство на славата; за тях остават условията на живот в пъкъла (вж. У. и З. 76:38; 88:24, 32).

Виж също Царства на слава; Сатана