Царства на слава

Благодарение на Единението на Исус Христос всички хора ще бъдат възкресени (вж. Aлмa 11:42–45). След като сме възкресени, ще се изправим пред Господ да бъдем съдени (вж. Откровение 20:12; 3 Нефи 27:14). На всеки от нас ще бъде отредено място за постоянно обитаване в точно определено царство на слава. Господ проповядва този принцип, когато казва, “В дома на Отца Ми има много обиталища” (Иоана 14:2).

Има три царства на слава: селестиално царство, терестриално царство и телестиално царство. Славата, която ще наследите, зависи от дълбочината на обръщането ви, изразена чрез подчинението ви на заповедите на Господ. Тя ще зависи от начина, по който сте “приели свидетелството на Исус” (У. и З. 76:51; вж. и стихове 74, 79, 101).

Селестиално царство

Селестиалното царство е най-висшето от трите царства на слава. Хората в това царство завинаги ще пребивават в присъствието на Бог Отец и Неговия Син Исус Христос. Ваша цел трябва да бъде наследяване на селестиалната слава и подпомагане на ближните също да получат тази голяма благословия. Подобна цел не се постига с един опит; тя е резултат на цял един живот на праведност и неизменност на целта.

Селестиалното царство е мястото, отредено за онези, които “приеха свидетелството на Исус” и са “усъвършенствани чрез Исус, Посредника на новия завет, Който извърши това съвършено Единение чрез проливането на Собствената Си кръв” (У. и З. 76:51, 69). За да наследим този дар, трябва да получим обредите на спасение, да спазваме заповедите и да се покаем за греховете си. За подробно описание на онези, които ще наследят селестиалната слава вижте Учение и Завети 76:50–70, 92–96.

През януари 1836 г. Пророкът Джозеф Смит получил откровение, което разширило разбирането му относно изискванията за наследяване на селестиалната слава. Небесата се отворили за него и той видял селестиалното царство. Той се удивил, когато видял там по-големия си брат Алвин, макар че Алвин починал преди да получи обряда на кръщението. (Вж. У. и З. 137:1–6.) Сетне до пророка Джозеф достигнал гласа на Господ:

“Всички, които са умрели без познание за това евангелие и които биха го приели, ако им е било позволено да останат, ще бъдат внаследници на селестиалното царство Божие;

също и всички, които ще умират отсега насетне без познание за него и които биха го приели с цялото си сърце, ще бъдат наследници на това царство.

Защото Аз, Господ, ще съдя всички човеци според делата им и според желанието на сърцата им” (У. и З. 137:7–9).

Коментирайки това откровение, Пророкът Джозеф казва, “И аз съзрях също, че всички деца, които умират преди да достигнат възрастта на отговорност, са спасени в селестиалното царство на небесата“ (У. и З. 137:10).

От друго откровение към Пророка Джозеф Смит научаваме, че в селестиалното царство има три степени. За да бъдем извисени до най-висшата степен и да продължим семейните си връзки във вечността, трябва да встъпим в “новия и вечен завет на брака” и да спазваме този завет. С други думи, бракът в храма е условие за постигане най-висшата степен на селестиална слава. (Вж. У. и З. 131:1–4). Всички достойни да встъпят в новия и вечен завет на брака, ще имат тази възможност или в този живот, или в следващия.

Терестриално царство

Онези, които наследят терестриалната слава, ще “получават от присъствието на Сина, но не от пълнотата на Отца. Затова те са тела терестриални, а не тела селестиални, и се различават по слава, както луната се различава от слънцето“ (У. и З. 76:77–78). Най-общо казано, лицата в терестриалното царство ще са почтени хора, “заслепени от лукавството на човеците” (У. и З. 76:75). Tази група ще включва членове на Църквата, които не са били “доблестни в свидетелството за Исус” (У. и З. 76:79). Тя ще включи и онези, които са отхвърлили възможността да приемат Евангелието в смъртността, но са го приели впоследствие в духовния свят след смъртта (вж. У. и З. 76:73–74). За да научите повече за онези, които ще наследят терестриалната слава, вижте Учение и Завети 76:71–80, 91, 97.

Teлестиално царство

Телестиалната слава ще бъде запазена за онези, които “не приеха евангелието Христово, нито свидетелството на Исус” (У. и З. 76:82). Teзи хора ще получат своята слава, след като бъдат изкупени от духовния затвор, наричан понякога пъкъл (вж. У. и З. 76:84, 106). Подробно описание за тези, които ще наследят телестиалната слава, се намира в Учение и Завети 76:81–90, 98–106, 109–112.

Погибел

Някои хора няма да са достойни да пребивават в никое царство на слава. Te ще бъдат наречени “синовете на погибелта” и ще трябва да “понесат царство, което не е царство на славата” (вж. У. и З. 76:32; 88:24). Tова ще бъде състоянието на “онези, които познават (Божията) сила, и са били направени участници в нея, но се оставиха чрез силата на дявола да бъдат надвити и да отрекат истината, и да се противят (на Бог)“ (вж. У. и З. 76:31; вж. и стихове 30, 32–49).

Допълнителни препратки: 1 Коринтяните 15:40–42, вкл. обяснение под линия 40 a; У. и З. 88:20–39; 130:18–19

Виж същo Единението на Исус Христос; Вечен живот; Рай; Пъкъл; Планът на спасението