Полагане на ръце

Полагането на ръце е процедура, дадена чрез откровение от Господ, за извършване на много свещенически обреди като потвърждаване, ръкополагане, отделяне на членове за служба в призования, грижа за болните и даване на други свещенически благословии (вж. У. и З. 42:44; Символът на вярата 1:4–5). Хората, имащи подходяща свещеническа власт, поставят ръцете си на главата на човека, получаващ обряда. Вършейки това, те действат като инструменти, чрез които Господ благославя чедата Си (вж. У. и З. 36:2).

Това средство е било винаги прилагано от носители на свещеничеството. Aдам ръкоположил праведните си наследници от мъжки пол чрез полагане на ръце (вж. У. и З. 107:40–50). Когато Яков произнасял благословиите за Ефраим и Манасия, той положил ръце на главите им (вж. Битие 48:14–19). Aлмa “постави свещеници и старейшини чрез полагане на ръце според реда Божий” (Aлмa 6:1). Апостолите Петър и Иоан давали дара на Светия Дух чрез полагане на ръце (вж. Деянията 8:14–17). В тази диспенсация Иоан Кръстител предал Аароновото свещеничество на Джозеф Смит и Оливър Каудъри чрез полагане на ръце (вж. Джозеф Смит–История 1:68–69).

Допълнителни препратки: Числа 27:18–23; Деянията 19:1–6; 1 Тимотея 4:14; У. и З. 33:15; 35:6

Виж също Светия Дух; Свещеничество