Рай

В Писанията думата рай е използвана в различен смисъл. Първо, тя обозначава едно място на покой и щастие в духовния свят след смъртта, запазено за хора, които са приели кръщението и са останали верни (вж. Aлмa 40:12; Moрoний 10:34). Хората от духовния затвор имат възможността да научат за Евангелието на Исус Христос, да се покаят за греховете си и да получат обредите на кръщението и потвърждаването чрез дейността, която вършим в храмовете (вж. У. и З. 138:30–35). Когато го сторят, могат да влязат в рая.

Второ значение на думата рай може да бъде открито в разказа на Лука за разпъването на Спасителя. Когато Исус бил на кръста, един разбойник, който също бил разпнат, казал, “Господи (Исусе), спомни си за мене, когато дойдеш в царството Си” (Лука 23:42). Според Лука 23:43 Господ отвърнал, “Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая”. Пророкът Джозеф Смит обяснява, че това е неправилен превод; всъщност Господ казал, че разбойникът щял да бъде с Него в света на духовете.

Думата рай откриваме също и в 2 Коринтяните 12:4, където тя вероятно се отнася до селестиалното царство. В десета точка на Символа на вярата думата рай описва земната слава по време на Милениума.

Виж същo Смърт, физическа; Планът на спасението; Възкресение