Песос за Небесния Отец
Авторката живее в Северна Каролина, САЩ.
„Търсиш ли мир, покой, Божиите заповеди спазвай“ (Children’s Songbook, № 146).
Ана сдъвка последната хапка тортиля. Тя бе мека и вкусна. Ана обичаше тортилите на нейната баба. Те бяха най-добрата част от закуската.
Ана гледаше как нейната баба, „Абуела“, миеше чиниите.
Всичко беше като всяка друга сутрин. Освен едно нещо.
Абуела обикновено отиваше на пазара, за да купи храна. Но не и днес. Днес нямаше пари, за да купи храна.
„Какво ще ядем утре?“ – се чудеше Ана.
Тогава Ана си спомни. Тя знаеше къде има пари! Вечерта беше видяла как Абуела поставя няколко песос в малка бяла торбичка.
„Абуела, забрави ли? Имаш пари за храна“.
„Какви пари?“ – попита Абуела.
Ана изтича, за да вземе парите. Тя разклати торбичката с монети. Дрън! Дрън!
Абуела се усмихна. „Това е десятъкът ни, Ана. Това са Неговите пари“.
„Но какво ще ядем утре?“ – попита Ана.
„Не се притеснявай – каза Абуела. – Имам вяра, че Небесният Отец ще ни помогне“.
На сутринта Абуела даде на Ана последната царевична тортиля. След това седна в стола си. Тя шиеше червени цветя на една рокля и разказваше за живота си като малко момиче. Не изглеждаше разтревожена.
След това на вратата се почука. Ана изтича да отвори.
„Чичо Педро!“
„Почувствах, че трябва да ви посетя вас двете“ – каза чичо Педро. Той сложи три торби на масата. В едната имаше брашно за тортили. В друга имаше месо. А в третата свежи зеленчуци от пазара.
„Скъпи мой сине – каза Абуела. – Ще ти сготвя най-хубавата супа топчета!“
„Ти правиш най-хубавата супа на света“ – каза чичо Педро.
Ана се засмя и плесна с ръце.
След това спря. Искаше да научи нещо. „Абуела, ти знаеше ли, че чичо Педро ще дойде днес? За това ли не се тревожеше?“
„Не – каза Абуела. – Когато плащам моя десятък, имам вяра, че Небесният Отец ще ме благослови. И Той направи това!“
Ана прегърна Абуела. Почувства се най-щастливото момиче в Мексико. Тя и Абуела имаха вяра в Небесния Отец. И сега нямаше търпение да похапне от вкусната супа на Абуела!