Профили на пълнолетни младежи
Благословии в Мадагаскар
Въпреки политическата нестабилност и икономическите трудности в тази страна, Солофо разчита на произлизащите от живота според Евангелието благословии.
Фотографии: горе, предоставена от Солофо Равелояона; долу, © iStock/Thinkstock
След като неговата съпруга претърпява съкрушителен спонтанен аборт през първата си бременност, Солофо Равелояона чувства, че молитвите му получават отговор година след това с втората бременност. Той и съпругата му, Хари Мартине, считат раждането на тяхната дъщеря за най-голямата си благословия. Солофо обяснява: „Тъй като помолихме Бог и Той ни я даде, ѝ дадохме име, което на малагаси означава „отговор от Бог“.
Солофо, млад мъж от Мадагаскар, вярва, че Бог отговаря на молитвите и с времето благославя верните. „Животът е труден – казва Солофо – и когато хората не получат според желанията си, някои започват да се питат: „Защо това се случва с мен?“ Те може да си тръгнат от Църквата или да се усъмнят в своята вяра в Бог. Но когато живеем според Евангелието и четем Писанията, става по-леко. Когато наистина живеем според Евангелието, можем наистина да видим, благословиите“.
Тъй като живее в страна със сериозни проблеми, сред които крайна бедност, политическа нестабилност, лоша инфраструктура и природни бедствия, е ясно защо Солофо казва, че животът е труден. Но за него благословиите от живота според Евангелието са по-важни от всички трудности. „Не мога да изброя дори получаваните от мен благословии, когато живея според Евангелието“ – казва той.
Тъй като Църквата е относително нова в Мадагаскар (първият клон е организиран през 1990 г.), Солофо разказва как най-трудни за членовете са слуховете и погрешните схващания за Църквата. Солофо казва как, точно както във видението на Лехий за дървото на живота, „хората може да не приемат напълно Евангелието, защото се чувстват засрамени пред приятелите си и се страхуват, че ще бъдат отхвърлени от семействата си“. Той казва, че различното при него е следното: „Никога не съм се срамувал. Живея според Евангелието и винаги имам желанието да го споделям с колегите си, въпреки че някои от тях не се интересуват особено“. Той толкова често споделя своето свидетелство, че неговите колеги му дават прякор „пастора“.
Сред икономически и политически трудности, Солофо и Хари Мартине разчитат на благословиите на своите храмови завети (те са запечатани в храма Йоханесбург Южна Африка една година след като са се завърнали от мисиите си – неговата в Уганда, а нейната в Мадагаскар), както и на упованието си в Господ. „Имам Евангелието и предавам живота си в Божиите ръце“ – обяснява Солофо. Той може да разчита на своето непоколебимо свидетелство, защото вече има вяра в „Божиите отговори“.