Старейшина Роналд А. Расбанд: способен ръководител, отдаден баща
От старейшина М. Ръсел Балард
От Кворума на дванадесетте апостоли
Снимките са предоставени от семейство Расбанд, освен ако не е посочено друго
Рон Расбанд никога не се съмнява, че ще отслужи пълновременна мисия. При отварянето на призованието, единственият въпрос на този 19-годишен младеж е къде ще служи.
„Моят баща е отслужил мисия в Германия. По-големият ми брат отслужи мисия в Германия. Бъдещият ми зет също е отслужил мисия в Германия – спомня си той. – Мислех, че и аз ще служа в Германия“.
Но Господ има други планове. Вместо това Рон е призован да служи в мисия Източни съединени щати с централа в Ню Йорк Сити, САЩ. Разочарован, той отива с призованието в стаята си, коленичи до леглото си, наслуки отваря своите Писания и прочита:
„Ето, вижте, Аз имам много люде на това място и в областите наоколо; и вратата на сполуката ще се отвори в областите наоколо в тази източна земя.
Ето защо, Аз, Господ, съм позволил да дойдете на това място; защото тъй Ми беше целесъобразно за спасението на душите“ (У. и З. 100:3–4; курсив добавен).
Светият Дух незабавно потвърждава на Рон, че това призование в източните Съединени щати не е грешка.
„Разочарованието ми беше подменено с първото от много подтици от Писанията, че това е мястото, където Господ желаеше да отида – спомня си той. – Това бе определящо за мен преживяване“.
Неговата мисия в източните щати е първото от няколко призования в Църквата, които го отвеждат на места, където никога не е очаквал да отиде. И с всяко призование – като учител, епископ, висш съветник, президент на мисия, член на Седемдесетте, старши президент на Седемдесетте и апостол на Господ Исус Христос – старейшина Роналд А. Расбанд е приемал Господната воля и е продължавал да разчита на Неговия Дух в своята служба на Божиите чеда.
Роден от добри родители
В своето първо обръщение като апостол на Исус Христос, старейшина Расбанд изразява сърдечна благодарност към своите предци. „Аз съм роден в Евангелието от добри родители – казва той – и те на свой ред са родени от добри родители и така шест поколения назад“1.
Неговата майка, Верда Андерсън Расбанд, ръководи семейството с обич и изгражда любовта на Рон към Писанията. Неговият баща, Рулон Хокинс Расбанд, е верен носител на свещеничеството и дава пример за усилената работа като добродетел.
Роден на 6 февруари 1951 г. в Солт Лейк Сити, Юта, САЩ, Роналд А. (Андерсън) Расбанд е единственото дете, произлязло от съюза на неговите родители. И двамата преди това са имали други семейства и са се развели, като така Рон израства под допълнителната грижа на двама по-големи братя и една по-голяма сестра.
„Рон бе комбинация от нашите родители, затова всички го обичахме – казва неговата сестра, Нанси Шиндлер. – Рон не позволяваше на Мама и Татко да застанат един до друг или да седнат заедно, без той да застане между тях“.
Като цяло Рон е бил добро момче, но е съгласен, че бил доста палав.
„Повече от няколко пъти моите учителки (от Неделното училище за деца) са ходили при мама и са казвали: „Този Рони Расбанд е трудно малко дете – казва той. – Но те не се отказаха от мен. Засипваха ме със силна обич и винаги ме канеха да участвам в часа“2.
Детството на Рон се съсредоточава в Църквата – събрания, дейности, вечери и спортни срещи на района. Когато не е зает с нещо в сградата на Първи район на Котонууд, той работи на различни места, участва в скаутски дейности и прекарва време с приятели. У дома времето със семейството се разделя между Писанията, игри и домакински задължения.
„Моят баща ме научи какво е работа чрез своя пример – казва той. – Моята майка ме научи какво е работа, като ме караше да я свърша“.
Бащата на Рон кара камион за доставки на хляб, като всеки ден става в 4 часа сутринта и се връща късно вечер. Неговата майка не работи, за да може да гледа децата, като допълва семейния доход, като прави и продава порцеланови кукли.
Способността на Рон да ръководи, делегира и да върши нещата – която му служи добре в неговите професионални и свещенически отговорности – отрано се оказва полезна.
„На Рон му беше дадена задачата да коси ливадата“ – си спомня сестра му. Но той, подобно на Том Сойер от книгата на Марк Твен, намирал начин да убеди приятелите си да му помагат.
„Поглеждах навън и неговият най-добър приятел косеше ливадата вместо него – казва Нанси. – През следващата седмица косеше друг негов приятел. А той просто седеше на предната веранда и се шегуваше с тях, докато те вършеха неговата работа“.
Родителите на Рон имат финансови трудности, но семейството разполага с Евангелието. „Никога нямахме много пари – спомня си Рон – но това никога не повлия на моето щастие“.
Верни приятели и ръководители
В младежките си години Рон е благословен с добри приятели и верни свещенически ръководители, включително президента на неговия кол в продължение на 14 години – Джеймз Е. Фауст (1920–2007), който впоследствие служи в Кворума на дванадесетте апостоли и в Първото президентство. Семейството на Рон се радва на близки взаимоотношения с президент Фауст и неговото семейство. „Той винаги ме наричаше едно от неговите момчета от Котонууд, защото помогна в отглеждането ми“ – казва той.
Рон няма време да играе спортове в гимназията, защото винаги има работа, но намира време да поддържа приятелства, които траят за цял живот.
„Винаги съм се възхищавал на това, което Рон представлява, но той не бе съвършен“ – казва негов приятел от детството, Крег Маклиъри. След това с усмивка добавя: „Казвал съм му, че ако отиде в рая, аз също ще отида там, защото правехме едни и същи неща, докато растяхме“.
Рон заминава на мисия в началото на 1970 г., но Крег планира да отложи мисионерската си служба до края на ловния сезон същата година. Така Рон му се обажда, след като вече е заминал на мисия.
„Не знам как е получил разрешение да се обади, но той ми се скара за това, че не исках веднага да замина на мисия – казва брат Маклиъри. – И разбира се, че не отложих заминаването“.
Рон нарича мисията си „фантастично“ преживяване. „Господ ме благослови с много чудотворни и укрепващи вярата преживявания – казва той. – Моята мисия изигра важна роля за духовното ми укрепване“.
Рон прекарва част от мисията си на Бермудските острови. Неговият президент, Харолд Нефи Уилкинсън, изпраща там само „порядъчни мисионери“, защото може да пътува до тях само от време на време.
„Бяхме напълно самостоятелни, но президентът нямаше за какво да се тревожи за нас – си спомня Рон. – Ние си вършехме работата“.
„Момичето мечта“ от Делта Пи
След като завършва мисията си през 1972 г., Рон си намира работа, на есен започва да учи в Университета на Юта и се присъединява към Делта Пи Капа, клуб за студенти, завърнали се мисионери. По време на дейностите на този клуб, той забелязва една привлекателна млада жена на име Мелани Туитчъл. Мелани е една от избраните чрез гласуване „момичета мечта“, които помагат с дейностите за служба на клуба.
Подобно на Рон, Мелани е отгледана в активно семейство светии от последните дни. Нейният баща, изградил кариера като военен офицер, и майка ѝ никога не позволяват на честите премествания да станат извинение за пропускане на църковните събрания.
Мелани е впечатлена от добрината, вежливостта и евангелското познание на Рон. „Казах си следното: „Той е толкова удивителен младеж, че няма значение дали някога ще излезем на среща. Просто искам да сме най-добри приятели“.
Със задълбочаването на тяхната връзка, Духът потвърждава нейните впечатления за Рон и неговата отдаденост към Господ. Скоро тяхното приятелство прераства в така наречения от Мелани „приказен романс“.
Старейшина Расбанд казва, че тя му пасва съвършено. „Мелани не ми отстъпваше по отдаденост в Евангелието и активност. Станахме най-добри приятели и така я помолих да се омъжи за мен“.
Те сключват брак на 4 септември 1973 г. в храма Солт Лейк. Оттогава, казва той, неговата „вечна спътница … ми е помогнала да се оформя като от глина и да се превърна в по-завършен ученик на Исус Христос. Обичта и подкрепата ѝ, както и тези на нашите 5 деца и техните брачни партньори и 24-те ни внука, ме укрепват“3.
„Да тръгваме“
Докато служи като президент на кворума в своя район за семейни студенти, Рон се запознава с Джон Хънтсман-старши, съветника на района от висшия съвет. Джон веднага е впечатлен от начина, по който Рон ръководи кворума.
„Той имаше удивителни ръководни и организационни умения – си спомня старейшина Хънтсман, който служи като областен седемдесетник от 1996 до 2011 г. – За мен бе необичайно един младеж, който все още учеше, да ръководи кворум по този начин“.
В продължение на няколко месеца Джон наблюдава как Рон превръща идеи в действие, докато изпълнява свещеническите си задължения. Когато висша маркетингова позиция се открива в компанията на Джон – която скоро става „Хънтсман Кемикъл“ – той решава, че Рон има необходимите умения и му предлага позицията. Работата започва през следващата седмица в Охайо, САЩ.
„Казах на Мелани: „Няма да прекъсна образованието си и да се преместя – спомня си Рон. – Цял живот съм работил, за да мога да завърша, и вече съм много близо до целта“.
Мелани напомня на Рон, че намирането на добра работа е причината, поради която той учи.
„Какво толкова си се разтревожил? – пита тя. Знам как да си приготвям багажа и да се местя. Правила съм го цял живот. Ще можеш да се обаждаш на майка си всяка вечер. Да тръгваме“.
Доверието на Джон в Рон се оказва съвсем основателно. Под ръководството на Джон, Рон бързо се отличава в растящата компания, като става нейн президент и главен мениджър през 1986 г. Той пътува много по работа – както у дома, така и в чужбина. Въпреки натоварената си програма, Рон се опитва да бъде у дома за уикендите. И когато пътува, често взима със себе си членове на своето семейство.
„Когато беше у дома, той наистина правеше така, че децата да се чувстват специални и обичани“ – казва Мелани. Той ходи на техни дейности и спортни събития, винаги, когато е възможно. Дженеса Макферсън, една от четирите дъщери на семейство Расбанд, казва как свещеническите задължения на баща ѝ му пречели да седи със семейството по време на църковни събрания.
„Карахме се за мястото до него на Църква, защо бе такава рядкост да седне с нас – казва тя. – Помня как слагах ръка в неговата и си мислех: „Ако само се науча да бъда като него, ще съм на правия път и ще стана като Спасителя“. Той винаги е бил моят герой“.
Синът в семейството, Крисчън, си спомня как са прекарвали време заедно. Приятелите идват и си отиват заради честите премествания на семейството, казва той, „но моят баща винаги бе най-добрият ми приятел“ – макар и с толкова състезателен дух.
Независимо дали играе баскетбол с Крисчън или настолни игри със своите дъщери, или лови риба със семейството си и приятели, Рон обича да печели.
„Докато растяхме, той никога не се оставяше да победим – казва Крисчън. – Трябваше да си го заслужим, но от това ставахме по-добри. И тази традиция продължава с неговите любящи внуци“.
С течение на годините, семейството му не могат да не забележат как службата му като ръководител в Църквата увеличава способността му да показва обич и състрадание, да изразява чувства на Духа и да вдъхновява околните да дават най-доброто от себе си. След раждането на внука на Рон и Мелани, Пакстън, семейството се осланя на духовната сила и подкрепа на Рон.
Пакстън е роден с рядко генетично заболяване и страда по много начини, като с това физически, емоционални и духовни изпитания се изсипват върху семейството. Старейшина Расбанд нарича последвалото пътешествие „едно трудно изпитание за научаване на специални уроци, свързани с вечността“4.
През кратките три години, които Пакстън прекарва на земята – когато въпросите са много, а отговорите малко – старейшина Расбанд е като духовна колона, която поддържа семейството му да разчита на силата на Единението на Исус Христос.
Когато се обявява неговото ново призование, някои негови роднини и приятели не са изненадани. „Тези от нас, които го познават най-добре – казва Крисчън – най-високо вдигнахме ръце, когато той бе подкрепен за апостол“.
„Ще отида да служа“
През 1996 г., на възраст 45 години, Рон се радва на успешна кариера, когато е призован да служи като президент на мисия Ню Йорк Ню Йорк Север. Подобно на апостолите в древността, той „веднага остав(я) мрежите“ (Матей 4:20).
„Приемането на призованието ми отне само микросекунда“ – казва старейшина Расбанд. Той казва на Господ: „Искаш от мен да отида да служа и ще отида да служа“.
Рон е научил от професията си важен урок: „Хората са по-важни от всичко друго“5. С това знание и усъвършенствани ръководни умения, той е готов да започне пълновременна служба в Господното царство.
Рон и Мелани намират мисионерската работа в Ню Йорк Сити за трудна, но и даваща сили. Рон бързо делегира отговорности на мисионерите – като така ги вдъхновява да бъдат верни и ги учи, повдига и изгражда.
През 2000 г., само осем месеца след като Рон и Мелани завършват своята мисия, Рон е призован в Седемдесетте, където неговата подготовка, опит и множество таланти благославят Църквата. Като член на Седемдесетте, той служи като съветник в президентството на област Централна Европа, като помага в ръководенето на делото в 39 страни. Въпреки че се е дипломирал 40 години по-рано, той се учи усилено, докато е обучаван от висши ръководители, докато ръководи области Северна Америка Запад и Северозапад и още три области в Юта; служи като изпълнителен директор на Храмовия отдел и служи в президентството на Седемдесетте, като работи с Дванадесетте.
Неотдавна старейшина Расбанд споделя: „Каква голяма чест и привилегия за мен е да бъда най-малкият сред Дванадесетте и да се уча от тях по всички начини и на всяко събитие“6.
„Това, което те са знаели, знам го и аз“
Най-горе вляво: фотография от Уенди Келър; вдясно: Мормонски проповедници, първите мисионери в Дания, от Арнолд Фрайберг (въз основа на картина от Кристен Далсгаард, 1856 г.); Дан Джоунз събужда Уелс, от Кели Кларк Прайс
Две картини украсяват стените на кабинета на старейшина Расбанд. На едната мормонски мисионери учат едно семейство в Дания през 50-те години на 19-ти век. На другата един от първите мисионери Дан Джоунз проповядва, качил се на един кладенец на Британските острови. Картините (горе вдясно) напомнят на старейшина Расбанд за неговите предци.
„Тези ранни пионери са дали всичко от себе си за Евангелието на Исус Христос и оставят наследство, което потомството им да следва“7. Това, което кара предците на старейшина Расбанд да продължават напред, е това, което в най-голяма степен го подготвя за неговото ново призование: знание и сигурно свидетелство за Господ и Неговото дело.
„Има толкова много да уча в новото си призование – казва той. – Това наистина ме смирява. Но има един аспект на призованието ми, което мога да върша: мога да давам свидетелство „за името Христово по целия свят“ (У. и З. 107:23). Той е жив!“8
Като правнук на пионери, той добавя: „Това, което те са чувствали, чувствам го и аз. Това, което те са знаели, знам го и аз“9.
И техните надежди намират израз в живота, ученията и службата на старейшина Роналд А. Расбанд, който следва техния пример и почита тяхното наследство, докато продължава напред като един от Господните специални свидетели.