Размисли
Точни ли са указанията?
Авторката, живяла в щата Колорадо, САЩ, е починала миналата година.
Един преход на велосипед ме убеди колко е нужно непрекъснато да проверяваме Господната карта на живота.
Преди няколко години участвах в преход на велосипед във Франция със сестра ми, етърва ми и нейната дъщеря. Всяка сутрин ни бяха давани три страници подробни указания, които, ако следвахме точно, ни ориентираха за деня. Докато карахме през лозя, указанията ни упътваха: „продължете 50 метра на север, след което завийте наляво и карайте 100 метра“. По-често указанията даваха знаци и имена на улици.
Една сутрин карахме по един красив път, но скоро разбрахме, че указанията не отговарят на местността. Бързо се губехме и решихме да се върнем на последното местоположение, за което знаехме, че е правилно, за да можем да се ориентираме.
Когато стигнахме, открихме малък крайпътен знак, отбелязан в нашите указания, който бяхме пропуснали. Скоро продължихме напред според указанията, които отново бяха точни.
Това преживяване послужи за метафора, която даде отговор на един измъчващ ме въпрос: Защо човек, който има свидетелство за Евангелието, изобщо някога би отпаднал? Стана ми ясно, че когато вземем погрешен завой (извършим грях) или не следваме Божиите заповеди, указанията (словото Божие) вече не са точни. Тоест картата вече не отговаря на местността, в която се намираме. Ако не сме се отклонили твърде много, можем да осъзнаем, че вината е наша и че е нужно да се върнем (покаем), тоест отново да поемем ангажимента да живеем според Божиите заповеди, до мястото, за което сме знаели, че правилно следваме маршрута.
Твърде често, когато указанията не отговарят на нашето местоположение, ние ги поставяме под въпрос. Вместо да се върнем обратно, ние прехвърляме вината върху указанията и накрая ги отхвърляме. След това, отказали се от визията на нашата цел, ние се изгубваме, отклонявайки се по пътища, които временно може да изглеждат много привлекателни, но няма да ни отведат там, където искаме да отидем.
Всеки ден имаме възможността да изучаваме Писанията. И на всеки шест месеца ни се дава по една обща конференция на Църквата. Това не са ли възможности да проверяваме нашата карта и да се уверяваме, че се намираме там, където е нужно да бъдем? Когато веднъж слушах реч от конференцията, почувствах, че, колкото и да сме несъвършени, ние можем да знаем, че сме на верен път, когато тези указания са ясни за нас.
Точно както следването на правилните указания ни отвеждат до нашите дестинации в този живот, изучаването на Писанията и следването на напътствията на живите пророци ни позволяват да проверяваме своя курс и да го коригираме, за да можем накрая да достигнем своя селестиален дом.