Възрастни мисионери: необходими, благословени и обичани
Службата като възрастна двойка може да бъде по-гъвкава, по-евтина и по-радостна, отколкото предполагате.
„Можете ли да дойдете и да помогнете?“
Това е въпрос, на който Джералд и Лорна Малмроуз от щата Вашингтон, САЩ, са отговаряли и преди. Те отговарят положително, когато техният бивш епископ, вече президент на мисия, попитал дали ще могат да служат с него на Антилските острови. Те отново се съгласяват, когато техният президент на кол ги призовава да отслужат мисия в Централата на Църквата в Солт Лейк Сити, щата Юта, САЩ, през която да работят на компютър и с човешки ресурси.
По-късно техният бивш епископ и президент на мисия, Рийд Робинсън, вече президент на центъра за обучение на мисионери в Акра, Гана, отново се обажда и ги пита дали ще могат да помогнат.
„Знаехме, че можем да се доверим на Господ – казва старейшина Малмроуз. – Затова решихме отново да му се доверим“. Те отговарят положително, попълват формулярите, получават призованията си и скоро заминават за Гана.
Служба като двойка
Преживяванията на семейство Малмроуз показват някои принципи, според които възрастните двойки отслужват мисии, които може и да не са особено познати.
-
Има два вида мисии: (1) Президентът на Църквата призовава възрастни двойки да служат от своя дом или да заминат. (2) Президентът на кол призовава мисионери на църковна служба, които да служат близо до дома си от 8 до 32 часа седмично. Те обикновено живеят и служат от дома си, като понякога се изпращат надалеч.
-
Президентите на мисии се насърчават да търсят двойки, които могат да служат в техните мисии, като двойките могат да посочат предпочитанията си. „Не казваме, че двойките могат да си избират къде да служат – обяснява старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли. – Призованието си е призование. … (Но) все пак обсъждаме с нашите възрастни двойки техните предпочитания за служба и правим всичко възможно те да служат където и както желаят да служат“1.
-
Президентите на мисия обсъждат с двойките как най-добре ще могат да се използват техните умения и способности. „За да имате възможно най-съдържателно преживяване като възрастна двойка – казва президент Робинсън – вие трябва да имате възможността да работите както това, което истински харесвате, така и в област, за която имате уменията и така чувствате, че има какво да предложите“.
Например, президент Робинсън знае, че старейшина Малмроуз говори френски, което е полезно, защото много хора в Африка говорят френски. „Представях си го как работи по пътувания и визи – казва президент Робинсън. – Но когато пристигна, почувствах, че не там има искрен интерес. Затова го поканих да използва своите компютърни умения. Усилията му са ни спестили безброй часове“. Старейшина Малмроуз също помага на мисионери, особено френскоговорящи, да подготвят имена и да извършват храмова работа за семействата си. Сестра Малмроуз, сертифициран медицински работник, е назначена да работи с лекаря на мисията и медицинската сестра.
Той подготвя пътя
Подобно на семейство Малмроуз, други двойки откриват, че когато се доверят на Господ, Той подготвя пътя. Точно това се случва с Алвин и Корасон Риета от Кавит, Кавите, във Филипините.
„Две години преди решението ни да служим, ние започвахме да правим планове за нашия семеен бизнес – обяснява старейшина Риета. – Нашите син и дъщеря вече се бяха дипломирали от университета и можеха да ни заместят, но се питахме кой ще решава възникналите проблеми и как клиентите ни щяха да реагират на нашите планове“.
Сестра Риета се тревожи и от това, че ще остави своята възрастна майка. „Страхувах се, че може да я изгубим, докато сме далеч – казва тя. – Също така не се чувствах способна да проповядвам Евангелието“.
Те се съветват с техния епископ и с двойка, която скоро е служила в Давао. „Те всички ни дадоха въздействащи свидетелства, че Господ ще покаже на всяка двойка как да подходи към делата си у дома, семейството и средствата за тяхната мисия“ – казва сестра Риета.
„Когато потърсихме напътствие – казва старейшина Риета – страховете ни бяха успокоени: семейният бизнес вървеше добре, въпреки трудностите, клиентите ни изразиха радост и подкрепа и семейството ни се сплоти в грижите за нашата възрастна майка. Започнахме да разбираме, че Господ наистина щеше да ни помага“.
Семейство Риета сега служат, като подпомагат членове и ръководители в мисия Филипини Кагаян де Оро.
Много, което можете да направите
Някои двойки смятат, че техните физически ограничения ще им пречат, но това не е така с Кийт и Дженилин Мауерман от Юта, САЩ. Преди години, четири месеца след като са запечатани в храма Лос Анджелис Калифорния, Кийт е призован на военна служба и е изпратен във военни действия. Като ръководител на отряд парашутисти, той върви пред група войници, когато експлодира мина. Губи и двата си крака. Когато се връща у дома, Дженилин изтичва да го прегърне.
„Знаех, че няма за какво да се тревожа – казва Кийт – защото имаме вечен брак. Моята съпруга ме подкрепяше през цялото време. Тя все още ми дава сили всеки ден“.
Когато сестра Мауерман се пенсионира, те решават да отслужат мисия. Но как щели да служат с двата ампутирани крака на старейшина Мауерман? „Винаги има неща, които не мога да правя – казва той – но има и много, които мога да правя, затова знаехме, че ще се намери място за нас“.
Докато попълва формулярите, той отбелязва, че е служил като военен. Скоро след това получават призование в църковния Отдел за връзки с армията. „Имах карта, с която можех да вляза във военни бази, затова поискаха съгласието ни да ни препоръчат за мисия в армията“.
Семейство Мауерман са призовани да служат във военна база в Северна Каролина, САЩ. Старейшина Мауерман си спомня: „На портала бе написано: „Форт Браг, дом на летците“. Когато караулът ни поздрави с мотото на летците „Винаги докрай!“, чух го за първи път от много години. Почувствах се у дома, въпреки че никога не бях ходил във Форт Браг. Знаех, че нашата мисия беше идеална за нас и че Господ мислеше за мен“.
„Преподавахме уроци как да разчитаме на собствени сили, как да бъдем издържливи и как да укрепваме браковете си – казва сестра Мауерман. – Първоначално не искахме да споделяме своята история, но разбрахме, че когато го правим, тя има силно въздействие. Войници и техните съпруги ни поглеждаха и казваха: „Щом вие сте могли да се справите, ще можем и ние“.
Семейство Мауерман имат толкова положителни преживявания в Северна Каролина, че отново искат да служат. Днес те пътуват два пъти в седмицата по 60 километра от дома си в Орем до Солт Лейк Сити, за да служат в офиса на Отдела за връзки с армията. Те също така преподават на възрастни двойки в мисионерския център в Прово, където са разбрали, че във всяка група има семейство, което е успяло да преодолее пречки за тяхната служба.
Универсални езици
Призовани в мисия Бразилия Куитаба, Ранди и Лу Елън Ромрел от Юта, започват да се тревожат. Въпреки че старейшина Ромрел е служил в Бразилия като млад мисионер, той е забравил португалския. А сестра Ромрел не знае португалски. Но все пак чрез изучаване, уменията по португалски на старейшина Ромрел се завръщат, а тези не сестра Ромрел нарастват. Завръща се и една малка хавайска китара (укулеле).
„Не мислех да я взимаме – казва сестра Ромрел – но старейшина Ромрел получи вдъхновение да направи това и е удивително да се видят резултатите. Когато учим проучватели и работим със слабо активни членове, е забавно да пеем химни с хората. Така научаваме езика, а химните носят със себе си един силен дух“.
Въпреки че уменията ѝ с португалския език са все още в начален етап, тя познава музиката. „Музиката сближава хората – казва тя. – Дори когато не разбирам всичко, което казват по време на срещата, когато пеем, ние се сближаваме“. Поканени да говорят в няколко училища за американския Ден на благодарността, семейство Ромрел пеят благодарствени химни – с акомпанимент от хавайска китара. Сестра Ромрел също така свири на по-разпространен инструмент, пиано, за да акомпанира химните на църква.
А португалският? „Дори ако не говорите свободно, има полза да знаете по няколко думи – казва тя. – Дори само поздравяването на хората има голямо значение. Нека знаят, че се учите. Не усложнявайте нещата и разчитайте на Духа“. И, разбира се, Духът говори на език, който всички разбират.
Служба от дома
Пол и Мар Джийн Луис от Юта вече са отслужили три мисии заедно (в храма Палмира Ню Йорк, в храма Хонконг Китай и в Хърватска, Сърбия и Словения за Семинара и Института). Подготвят се да отслужат още една, когато техният президент на кол ги пита: „Бихте ли служили тук, в нашия кол, в подкрепа на нашата мисия?“
„Тъкмо бяхме пристигнали в района и това се оказа една прекрасна възможност – казва сестра Луис. – Служим с младите старейшини и сестри, работим рамо до рамо с президента на мисия, отиваме на зонови и окръжни събрания и работим с мисионерските ръководители на районите“. Посещават също проучватели и слабо активни членове.
„Срещнахме прекрасни хора, които иначе нямаше да опознаем – казва сестра Луис – включително отклонили се членове. Да ги видиш как се завръщат, извършват обреди и отиват в храма е прекрасна благословия“.
„Много двойки, когато обмислят дали да отидат на мисия, се притесняват кой ще се грижи за дома и колата им и как ще са отделени от семейството си – казва старейшина Луис. – Ние живеем в собствения си дом и караме нашата кола. Насърчавани сме да участваме в семейни дейности, стига те да не пречат на мисионерските отговорности. Бяхме тук, когато ни се роди внуче“.
Семейни благословии
От друга страна, Джил и Кент Соренсън, членове на същия кол, казват, че чрез своята служба далеч от дома най-добре са укрепили семейството си. Сестра Соренсън казва: „Основните причини, които двойките посочват, за това че не са отишли на мисия, са внуци, деца със семейни проблеми, бременни дъщери, възрастни родители – какво ли не. Семейството е приоритет и ни е липсвало всеки ден. Но заминаването на мисия дава ясно послание, че мисионерската работа също е важна“.
Също така, старейшина Соренсън отбелязва: „Вече има толкова много начини да се поддържа връзка, през цялото време можем да сме заедно“.
Мисионерското пътуване на семейство Соренсън започва преди три години, когато техният епископ ги кани да бъдат домакини на месечни събирания за двойки, които обмислят да служат на мисия. „Тъй като през цялото време говорехме за това – казва сестра Соренсън – и ние трябваше да заминем!“ Те получават призование да служат на островите Кук, където дядото и бабата на Джил са служили преди 50 години.
Днес, редом с други задължения, те преподават уроци по Библията в училища.
„Говорим как Христос е канарата в живота ни – казва старейшина Соренсън. – Даваме на учениците по един малък камък и ги насърчаваме да останат непоколебими в Христа. Където и да ходим сега, хората казват „Непоколебими в Христа!“, когато ни видят“.
Елате и помогнете
Ако обмисляте пълновременна мисия или мисия на църковна служба, всички тези двойки биха ви задали въпроса, който президент Робинсън задава на Джералд и Лорна Малмроуз: „Можете ли да дойдете и да помогнете?“ И те ще ви кажат, че със сигурност ще ви се случи следното, независимо от начина на участие: Вие сте нужни, можете да допринесете и ще бъдете благославяни и обичани.