Когато порнографията удари дома – и двамата съпрузи имат нужда от изцеление
Виждал съм непосредствено как изцелителната сила на Спасителя може да бъде давана и на двамата съпрузи, когато съпругът има проблем с порнографията.
През първите шест месеца като епископ, няколко двойки от моя район дойдоха при мен за поверителен разговор, за да ми разкажат за проблем от страна на съпруга с порнографията. В някои от случаите съпругите все още бяха поразени от изненадата, която наскоро бяха открили; в други, те бяха в течение от месеци или години.
Изпитвам състрадание към всяка една от тези двойки и съм виждал как действа изкупителната сила на Спасителя, докато редовно и внимателно съм разговарял с всеки от братята, за да им помогна да се отърсят от веригите на онзи, който ги върза здраво (2 Нефи 9:45).
Но може би най-силното изливане на Духа се е случвало, когато съм разговарял с техните съпруги. Разбрах, че макар някои от раните да бяха пресни, а други нанасяни в продължение на години, всички тези сестри живеят с дълбока духовна болка, предизвикана от въпроси като следните: „Какво съм направила, за да не бъде той привлечен от мен?“ или „Защо той би желал да си представя, че е с някоя друга, а не с мен?“
Тъй като съпругът е прегрешил, е лесно за епископа да почувства, че той изпитва по-голяма нужда от достъп до ключовете, осигуряващи изцелителната сила на Спасителя, но съм разбрал, че нуждата на съпругата за изцеление от болката и травмата е толкова голяма, колкото нуждата на съпруга за изцеление от греха и завладяващите подтици.
В своето обръщение към нефитите, пророкът Яков осъжда мъжете за техните неправедни действия към съпругите им, „чиито чувства пред Бога (били) извънредно нежни, целомъдрени и накърними, което е угодно на Бога“ (Яков 2:7). Той продължава: „Вие съкрушихте сърцата на нежните си съпруги … поради дадените им от вас лоши примери; и риданията на сърцата им се въздигат до Бога против вас“ (Яков 2:35). Аз лично съм бил свидетел на тези ридания. Често те не произлизат само от дълбокото чувство на предателство от страна на съпруга и неговата употреба на порнография, а също от обидните думи и грубото поведение, които често са резултат от неговата вътрешна борба. Всъщност, съвсем редовно мъжът, чийто навик е бил разкрит, хвърля вината на съпругата за своето поведение, посочвайки разни действия и бездействия от нейна страна. Трагичното е, че често съпругата започва да приема тези обвинения и им вярва.
Една от тези двойки седяха в кабинета ми броени дни след като навикът на съпруга бе разкрит, като тази употреба на порнография го е измъчвала от младежките му години. Докато слушала урок в Обществото за взаимопомощ върху една реч на сестра Линда Ш. Рийвз от общата конференция през април 2014 г. със заглавие „Защита от порнографията – дом, съсредоточен върху Христос“, съпругата започнала да разпознава в критичното отношение на съпруга си много от описаните от учителката тенденции. След урока, тя открито задала въпроса на съпруга си и той признал тайната, която криел от толкова дълго. Към нейното вече снижено самочувствие се добавила тежка обида. По време на първото интервю с мен, на тях им беше трудно да видят начин, по който бракът им може да продължи. Уверих ги, че има надежда, предложих им първоначални напътствия и след това ги поканих да се върнат и да говорят с мен поотделно.
Заедно с усърдните молитви, които казах в подготовка за тези интервюта, аз прегледах предложенията, дадени в Ministering Resources на LDS.org, и по-конкретно начините да се подкрепят съпругите на ползвалите порнография, като там прочетох следното: „Изразете своята обич и загриженост както за нея, така и за съпруга. Изяснете, че тя не е отговорна за употребата на порнография от страна на нейния съпруг и че от нея не се очаква да търпи оскърбителното поведение“.
Когато се срещнах с тази сестра, последвах това напътствие и добавих към него уверението, че действията на съпруга ѝ не са подтикнати от нея, нито от някакви нейни действия или бездействия, а са породени от негов вътрешен конфликт. Видях как я обзе чувство на облекчение и утеха, докато тя обмисляше тези думи и усети потвърждението на Духа, че това наистина бе така. В края на интервюто, тя поиска да ѝ дам свещеническа благословия. Осъзнах, че единствено към мен тя можеше да се обърне за такава благословия, тъй като предпочиташе нейните роднини и приятели да не знаят за ситуацията.
За да се помогне в изцелителния процес, аз поканих съпруга да посещава местна група от членове на Църквата за възстановяване от пристрастявания и насърчих съпругата му да посещава съответната група за съпруги и роднини. Тя ми разказа колко утешаващо е да се среща с други сестри, които разбират нейното страдание и каква надежда получава, когато вижда двойки, които са успели да преодолеят същото изпитание и да направят това заедно.
Вече са изминали няколко месеца от първото ми интервю с тази двойка и моята обич и загриженост към тях са нараснали в резултат на нашите разговори. Макар да осъзнавам, че по пътя си ще срещнат трудности, за мен е радост с всеки следващ месец да разбирам, че съпругът е останал чист от похот и порнография, и да виждам как увереността и самочувствието на съпругата нарастват, като това се вижда ясно.
През последните ми интервюта с тях, страданието и сълзите от първите разговори са заменени от чести усмивки и дори смях. Но вероятно най-важният резултат е надежда – надеждата, че не само бракът може да продължи, но че има потенциала да стане нещо красиво и възвисяващо.
За съжаление осъзнавам, че не при всяка двойка резултатът е такъв. Някои бракове се разпадат, когато ползващият порнография отказва да продължи напред. Обаче, независимо от избраната от съпруга пътека, научил съм, че напътствието да се служи на съпругите е вдъхновено. Надявам се да няма сестра в тази ситуация, която някога да се почувства пренебрегната, неразбрана или неправилно преценена от епископа си. Служението на епископа е основният канал, по който Спасителят изявява Своята сила напълно да изцели всяко сърце – дори „пронизан(ото) с дълбоки рани“ (Яков 2:35).